ДС и подменената история

Защо за ДС и комунистическата власт е било тъй важно да имат оригинала на Паисиевата история? Нови разкрития за кражбата на "История славянобългарска" от манастира Зограф и замяната й с фалшификат коментира Г. Папакочев.

В тайната операция на ДС с кодово название „Маратон”, започнала още през 1972 г., участват министри от комунистическия режим (Ангел Цанев 1972 г.), шефове на тайните служби (ген. Васил Коцев 1982, ген. Владимир Тодоров 1983, 1985 г.), агенти на Първо главно управление на ДС (Агайн и Генев), дипломат (Пехливанов), двама митрополити на БПЦ и сътрудници на ДС (Натанаил и Кирил), директор на НИМ и също агент на службите (Б. Димитров).

Новооткритите документи на ДС показват не само как е извършена кражбата на "История славянобългарска", но и как се е формирала държавно-партийната политика по отношение на българските ценности в чужбина, разказва разследващият журналист Христо Христов на интернет-страницата си "Държавна сигурност.com". През 70-те години на миналия век във фокуса на вниманието на тайните служби е бил и манастирът в Зограф. Със задачата се е занимавал тесен кръг от хора, групирани около тогавашната председателка на Комитета за изкуство и култура Людмила Живкова. Периодът съвпада с подготовката за „монументалното” честване на 1300 годишнината от създаването на българската държава.

"Придобитите" артефакти

В началото на 70-те години комунистическото управление в България се усеща достатъчно укрепнало, за да започне да „изнася” идеологическата борба извън границите на страната, като за целта е включено активно и разузнаването чрез Първо главно управление на ДС. И тъй като диригентската палка по линия на културата, която е част от пропагандната система на комунистическата партия, по това време е в ръцете на дъщерята на Тодор Живков, около нея е формиран кръг, в който влизат основни фигури на разузнаването. Документите показват, че всеки „придобит” (по терминологията на ДС) оригинал или копие на исторически артефакт е минавал през ръцете на другарката Живкова, която е оглавявала тогава и малко известната Междуведомствена комисия за опазване на паметниците на културата зад граница към на ЦК на БКП.

Парадоксалното е, че ако десет века преди това българските царе и държавници са подкрепяли и осъществявали дарителска политика към манастира Зограф, при тодорживковия режим тя е заменена с „изземване” на ценности на манастира, пояснява разследващият журналист.

Връзката „Паисий - Георги Марков”

През май тази година директорът на НИМ Божидар Димитров (агентурни псевдоними в ДС Кардам, Тервел и Телериг) пише, че повод за кражбата на оригинала на Паисиевата история от ДС била опасността документът да бъде изнесен или унищожен от румънците. Това било през 70-те години при режима на Чаушеску, който иначе бил голям приятел на Тодор Живков. Какво говорят обаче документите по въпроса?

"През 1997 година, когато президентът Петър Стоянов решава да върне оригиналния екземпляр в Зограф, където го е оставил самият отец Паисий, бившияг шеф на разузнаването Бриго Аспарухов от своя страна твърдеше, че имало опасност книгата да бъде открадната от български емигранти", припомня Христо Христов. Божидар Димитров, който е сътрудник на точно същия отдел на ДС, реализирал операцията „Маратон”, тогава е работил по съвсем друга линия и съдейки по новите документи, няма обективна и точна представа за осъществяването на подмяната. "Подобни приказки вероятно ще продължаваме да чуваме, но с новите доказателства подобен подход ще бъде преустановен", категоричен е Христо Христов.

Просто става въпрос за укривана повече от 25 години операция, чиято подготовка е започнала още през далечната 1972 г. Действително, към онзи момент игумен на Зограф е бил румънецът Дометий, избран между другото и от българските монаси; архивните документи сочат впрочем, че той само формално е заемал тази длъжност. Реално манастирът е бил управляван от по-възрастния български отец Натанаил, който според дипломатически доклади, сведения на поклонници и други данни, е държал ключа от библиотеката и до оригинала на Паисиевата история в нея са били допускани само българи.

През 1975 г. монашеският събор на Зограф сменя румънския игумен с българския отец Евтимий, а операцията „Маратон” е реализирана десет години по-късно, в края на 1985 г. Нейни ръководители са генералите Владимир Тодоров и вече покойният Васил Коцев - същите двама, които бяха призовани да свидетелстват по операцията, свързана с убийството на писателя Георги Марков, припомня разследващият журналист.

Кой нарушава Закона за досиетата?

През последните дни български медии раздухаха и два случая, свързани с разкриване на принадлежност към ДС на дъщерята на банкера Атанас Буров и на бащата на сегашния външен министър Николай Младенов, които не са сред живите. Законно и етично ли е огласяването на подобна информация за покойници?
"В Закона за досиетата има забрана за огласяване на починали лица, свързани с ДС и аз никога не бих си позволил подобно нещо", е категоричен Христо Христов. Единствено Комисията по досиетата е оторизираният държавен орган, който има право да информира за подобна принадлежност, другото се санкционира от НК. Това е етично и правилно, тъй като се засягат хора, които лично не могат да се защитят. Когато обаче исторически личности, за които витае съмнение или има документални факти и поради въпросната забрана те не могат да бъдат посочени конкретно, правилно е обществото, търсещо истината, да научи техните имена. Естествено подобно решение трябва да бъде взето след обществен дебат, но пред изследователите днес стои и друг проблем, свързан със забраната за имената – а именно, че тя се простира и върху жертвите на ДС, които вече са починали, допълва журналистът.

ДС на медийния екран

Как да си обясним, на този фон, медийната вакханалия през последните месеци около фигурата на Тодор Живков и семейството му и засилващото се натрапчиво присъствие на осветени агенти на ДС в българския ефир?

Още преди три години, когато Комисията по досиетата освети досиетата на журналистите-агенти, се видяха мащабите, в които тези фигури контролират „четвъртата власт”, пояснява Христов. Те обаче отдавна са загубили битката с времето и историята, защото режимът, на който са служили, е в миналото. "Имам усещането, че тези хора продължават да го изживяват дълбоко в себе си, опитвайки се да съхранят захаросания образ на тоталитарната власт. А нейни потърпевши днес се оказаха и най-младите, които нямат представа за репресиите, за потискащия характер на комунистическия режим. Не бих казал, че сегашният период се отличава от други периоди на прехода със своята носталгия. Просто цялото общество продължава да носи вината, че не се раздели както трябва с миналото и с горчивите истини за него, които продължават да извират като мътни мехури от архивите на ДС."

С приемането на Закона за досиетата е направена, макар и закъсняла, положителна крачка напред, заключава разследващият журналист Христо Христов.

Автор: Г. Папакочев/ Редактор: Б. Рачева

„Дойче веле”