2012 беше година на избори в някои от най-големите държави, определящи световния дневен ред. В едни съществуващото статукво беше потвърдено, в други настъпи смяна на властта, а с нея и на следвания курс.
На 4 март първи пред избирателните урни бяха призовани гражданите на Русия, за да изберат следващия си президент. Още на конференция на партия "Единна Русия" през септември 2011 г. стана ясно, че управляващият тандем Путин-Медведев се е договорил за смяна на ролите след президентските избори. Така че народният вот само узакони разменените позиции на премиера и президента, без да променя по никакъв начин следваната от страната политическа линия. Путин победи още на първия тур с близо 64% от гласовете на избирателите и се завърна в Кремъл за трети, този път 6-годишен президентски мандат, след първите два между 2000 и 2008 г. Наблюдателите от ПАСЕ и ОССЕ, както и руската опозиция поставиха под съмнение честността на изборите заради констатирани нарушения. Последваха големи протести на опозиционерите в Москва и Санкт Петербург, завършили са арести на десетки протестиращи. До промяна обаче не се стигна. На 7 май Путин официално встъпи в длъжност като президент на Русия на пищна церемония в Кремъл на фона на нови протести на опозицията, която изведе на улиците в Москва 22 000 души. Още на следващия ден Путин подписа указ за назначаването на Дмитрий Медведев на премиерския пост, с което рокадата на върха на държавната власт в Русия беше финализирана.
През февруари три пънкарки от групата "Пуси Райът" разбуниха духовете в страната, като нахлуха с качулки и китари в катедралата "Христос Спасител" в Москва и изпяха "пънк молитва", призовавайки Дева Мария да изгони Путин. През лятото трите жени бяха изправени пред съда и въпреки надигането на Запада в тяхна подкрепа, две от тях бяха осъдени на две години в трудова колония, а третата беше оправдана. Този случай за пореден път доказа, че Путин не се е отказал да действа с твърда ръка срещу опонентите си, въпреки критиките на западните страни заради нарушаването на човешките права и демокрацията. През есента обаче се появиха слухове за влошено здраве на руския президент, които за първи път поставиха под съмнение мачовския му имидж. Заради здравословните проблеми Путин беше принуден да отмени или отложи редица посещения в чужбина, включително в България. От Кремъл обаче омаловажиха сериозността на проблема, като съобщиха, че става дума за изостряне на стара спортна травма.
И докато в Русия изборите затвърдиха властта на управляващия тандем, Франция направи ляв завой през май. Ерата на Саркози завърши с поражение от Франсоа Оланд, който стана кандидат на левицата за президентските избори изненадващо вероятно и за самия него заради скандалите, забъркани от считания за фаворит за кандидат на социалистите Доминик Строс-Кан. Така Франция стана изключение от тенденцията на Стария континент да се избира дясното в условията на тежка икономическа криза. Оланд дойде на власт с обещанието да работи за "силна Франция". Той предложи на избирателите програма от 60 точки – край на мерките за строги икономии и стимулиране на растежа, данък от 75% за хората с годишен доход над 1 милион евро, връщане на пенсионната възраст на 60 г., балансиран бюджет до 2017 г., създаване на 60 000 нови работни места. Идването на власт на социалиста Оланд породи притеснения за охлаждане на отношенията с Германия, управлявана от консерваторката Ангела Меркел. След победата му на втория тур на изборите на 6 май обаче канцлерката обяви, че ще го чака с "отворени обятия" при първото му посещение в Берлин. И през втората половина на годината Франция и Германия останаха моторът на Европейския съюз, без видими търкания във функционирането му. Едно от малкото различия в дуета Мерколанд се появи в края на годината на тема свършила ли е или не кризата в еврозоната. На церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир на ЕС в Осло Оланд гордо обяви, че "кризата в еврозоната е зад гърба ни" и потвърди думите си след постигането на съгласие за единен банков надзор във валутния съюз. Меркел предпочете да прояви по-сдържан оптимизъм, като заяви, че още не може да отмени тревогата в еврозоната.
И докато в края на годината европейските лидери имат малко повече основания за оптимизъм, през годината икономическата криза беше на път да излезе извън контрол най-вече заради тежките проблеми на една страна членка на еврозоната – Гърция. Затъналата в дългове държава на няколко пъти беше близо до изпадане в неплатежоспособност заради замразената помощ от ЕС и МВФ, под въпрос беше поставено и членството й в еврозоната. На фона на тежката криза на 6 май в Гърция бяха проведени парламентарни избори, които се възприемаха като тест за подкрепата на обществото към наложените от кредиторите строги ограничения на разходите. Резултатите от народния вот се превърнаха в шамар за традиционните проевропейски партии и за първи път в историята на Гърция - в триумф за крайните леви и десни партии – радикалната левица СИРИЗА остана на второ място на минимална разлика от дясната "Нова демокрация". За първи път в съвременната история на Гърция нито една партия не постигна мнозинство в парламента за съставяне на самостоятелно правителство. Последваха безплодни преговори за коалиционен кабинет, но непреодолимите различия между гръцките политици наложиха провеждането на нови избори през юни. Този път проевропейските партии "Нова демокрация" и ПАСОК постигнаха резултат, достатъчен за абсолютно мнозинство, и бързо се договориха за сформиране на ново правителство, от което страната отчаяно се нуждаеше. След мъчителни вътрешнополитически преговори на 8 ноември Гърция прие пакета със строги мерки за икономии на фона на ожесточени протести и стачки. Страната започна операция по обратно изкупуване на дълга си, а на 13 декември ЕС и МВФ обявиха, че ще деблокират замразената през юни спасителна помощ.
През май и Сърбия проведе избори три в едно – парламентарни, президентски и местни, които трябваше да определят дали страната ще продължи проевропейски си път или ще свърне на изток. Томислав Николич, някогашен краен националист, постигна изненадваща за мнозина победа над досегашния президент Борис Тадич, а неговата Сръбска прогресивна партия сформира коалиционно правителство със социалистите, оглавено от Ивица Дачич. Николич дойде на власт с категоричната позиция, че Сърбия няма да стане член на ЕС, ако признаването на Косово бъде поставено като предварително условие. Това стана след като през март ЕС реши да предостави статут на кандидат-член на Сърбия благодарение на постигнатото между Белград и Прищина споразумение за общото управление на границата им и за регионалното представителство на Косово. Но въпреки започналия диалог между Сърбия и Косово и постигането на още няколко споразумения, засягащи ежедневието на сърби и косовари, тази година не се стигна до друг сериозен пробив в отношенията. А през декември ЕС реши да отложи за пролетта на идната година решението дали да започне преговори със Сърбия за присъединяване към съюза.
Година на бурни политически страсти преживя и Румъния. През февруари продължителните протести срещу мерките за строги икономии и понижаването на жизнения стандарт в страната принудиха премиера Емил Бок да подаде оставка. Няколко дни по-късно бе сформирано ново правителство начело с Михай Ръзван Унгуряну, в което повечето министри от предишната правителствена коалиция запазиха постовете си. Политическият му живот обаче беше много кратък – само до края на април, когато парламентът му гласува вот на недоверие. Така в началото на май на румънския политически хоризонт се появи Виктор Понта, който оглави кабинет на левия Социал-либерален съюз. Младият амбициозен премиер почти веднага влезе в битка за надмощие с десния президент Траян Бъсеску. Двамата се скараха кой да представлява страната на срещите на върха на ЕС, а спорът стигна чак до Конституционния съд, който отсъди в полза на Бъсеску. В разгара на лятото конфликтът между първите мъже в Румъния се нажежи до такава степен, че в началото на юли Социал-либералният съюз започна процедура за импийчмънт на президента. На 7 юли тя беше подкрепена от парламента, така че съдбата на Бъсеску за втори път от идването му на власт трябваше да бъде решена от народа на референдум в края на месеца. Той все пак оцеля, след като в допитването участваха по-малко от 50% от регистрираните избиратели, макар че за отстраняването му се произнесоха 87% от гласоподавателите. На 9 декември в Румъния се проведоха парламентарни избори, които бяха спечелени убедително от Социал-либералния съюз. До нова политическа криза обаче не се стигна, след като Бъсеску склони отново да номинира опонента си за премиер. В края на годината бурните страсти в Румъния изглеждат утихнали, тъй като президентът и премиерът решиха да заровят томахавката в името на доброто на страната и дори си обещаха да спрат да се обиждат със сравнения от животинското царство.
Бурни страсти тази година бушуваха и отвъд океана, където американският президент Барак Обама се бореше за втори мандат. Кандидатът на демократите и опонентът му от Републиканската партия проведоха енергична предизборна кампания, в която централно място заемаха икономиката, здравеопазването, образованието, националната отбрана. Двамата търсеха отговори на тежки въпроси в икономиката – как да се намали необичайно високата безработица, как да се осигури траен икономически растеж, как да се съкрати трилионният дефицит. Почти през цялото време на напрегнатата предизборна надпревара социологическите проучвания даваха много близки резултати за двамата кандидати, като лека преднина вземаше ту Обама, ту Ромни. В крайна сметка обаче демократът спечели изборите убедително и ще управлява най-могъщата страна в света още четири години. Заради спечелването на втори президентски мандат авторитетното списание "Тайм" избра Обама за личност на 2012 г.
Но освен година на избори за САЩ 2012 беше още година на природни бедствия и на масови убийства, които за пореден път показаха сплотеността на американското общество, но и поставиха много въпросителни за бъдещето. В края на октомври ураганът Санди опустоши източното крайбрежие на САЩ, взе десетки жертви, остави милиони хора без ток. Щетите от най-сериозното природно бедствие в страната в последните години се оценяват на 50 млрд. долара. В подкрепа на пострадалите веднага започнаха благотворителни кампании, в които се включиха и много звезди от шоубизнеса.
На 21 юли САЩ бяха шокирани от масово убийство в градчето Аурора, щата Колорадо, когато 24-годишният Джеймс Холмс откри огън в киносалон по време на прожекция на новия филм за Батман, като уби 12 души и рани други 59. При първото изправяне пред съда на масовия убиец, бивш студент по медицина, адвокатът му поиска той да бъде обявен за невменяем, защото страдал от психическо заболяване. Само няколко месеца по-късно САЩ преживяха най-голямата трагедия в историята си, когато 20-годишният Адам Ланза откри огън в начално училище в Нютаун, щата Кънектикът, като уби 20 деца и седем възрастни. Масовото убийство за пореден път разпали дебата относно промени в законите за продажба на оръжие. Двама сенатори поискаха забрана на нападателните оръжия, а президентът Барак Обама сформира комисия, начело с вицепрезидента Джо Байдън, която да направи конкретни предложения през януари. Не е ясно обаче дали президентът ще успее да се пребори с влиятелното оръжейно лоби в САЩ. Двете трагедии отново поставиха въпроса за връзката между насилието в киното и пренасянето му в реалността, след като стана ясно, че масовият убиец от Колорадо искал да прилича на Жокера, злодея в поредицата за Батман. А след трагедията в Кънектикът Холивуд отмени премиерите на новия филм на Том Круз "Джак Рийчър", в който той играе хладнокръвен снайперист, и на лентата на Куентин Тарантино "Джанго без окови".
На фронта на Арабската пролет тази година нищо ново. Конфликтът в Сирия, прераснал в гражданска война, продължи да бушува с пълна сила, а броят на жертвите вече надхвърля 40 000 души. Президентът Башар ал-Асад упорито не отстъпва властта, въпреки че бунтовниците постепенно установиха контрол върху немалка част от територията на страната. За момента обаче е налице пълна безизходица до голяма степен и заради нежеланието на международната общност да предприеме решителни действия.
След като миналата година свали от власт дългогодишния диктатор Хосни Мубарак, през юни тази година Египет избра ислямиста Мохамед Морси за президент. В края на ноември обстановката в страната се нажежи до червено, след като държавният глава издаде указ за разширяване на правомощията си. Египтяните бяха недоволни и от новия проект за Конституция, но той все пак беше подложен на референдум в средата на декември. След множество протести, при които се стигна и до сблъсъци между демонстранти и полиция, Морси в крайна сметка се отказа от разширените си правомощия, но спокойствието в Египет изглежда доста крехко.
2012 премина под знака на изборите и в Азия. В комунистически Китай всеобщото пряко гласуване, разбира се, е табу. Там рокадата във властта беше осъществена тихо и кротко на Конгрес на Комунистическата партия през ноември. Си Цзинпин, вицепрезидент на Китай в последните пет години, ще бъде новият китайски лидер след официалното си встъпване в длъжност през март догодина, заменяйки на поста досегашния президент Ху Цзинтао. Вицепремиерът Ли Къцян ще наследи на премиерския пост Вън Цзябао. Конгресът премина без изненади, въпреки мистериозното изчезване на Си в началото на септември и сътресенията по високите етажи на властта заради ненадейното отстраняване на висшия партиен функционер Бо Силай и започналото разследване срещу него за злоупотреби и нарушаване на партийни норми.
В края на годината предсрочни избори бяха проведени и в Япония, завършили с триумф на опозиционната Либерално-демократическа партия, който ще доведе на власт националиста Шиндзо Абе. Веднага се появиха опасения от увеличаване на регионалното напрежение заради спорните острови Сенкаку, към които претенции проявява и Китай. Демократическата партия на настоящия премиер Йошихико Нода, която преди три години прекъсна половинвековната доминация на либералдемократите, понесе тежко поражение на изборите заради недоволството на японците от икономическата политика на правителството.
Президентските избори в края на годината сътвориха история в Южна Корея, която за първи път ще бъде управлявана от жена - кандидатката на управляващата партия Пак Гън-хе. Дъщерята на бившия президент Пак Чон-хи, запомнен най-вече с политическите си репресии, се разграничи по време на предизборната кампания от режима на баща си и се извини публично за неговите престъпления.
И докато политиците водеха тежки битки за власт един австриец, Феликс Баумгартнер, доказа за пореден път, че няма граници за мечтите и скочи от ръба на Космоса право в историята. На 14 октомври цял свят проследи със затаен дъх полета на Феликс от 39 км височина, който го превърна в първия човек, преминал звуковата бариера в свободно падане. 43-годишният австриец успя да постави още два рекорда – за най-висок полет с управляем балон и за най-височинен скок. Самият Баумгартнер определи скока като най-важния проект в живота си и заяви, че спира с екстремните спортове.
Такава беше 2012 г. за света през нашия поглед. Изпращаме я с малко носталгия, но и с надежда за по-мирна и щастлива 2013 г. /БГНЕС
Божидарка Чобалигова
Авторката е международен редактор в агенция БГНЕС
На 4 март първи пред избирателните урни бяха призовани гражданите на Русия, за да изберат следващия си президент. Още на конференция на партия "Единна Русия" през септември 2011 г. стана ясно, че управляващият тандем Путин-Медведев се е договорил за смяна на ролите след президентските избори. Така че народният вот само узакони разменените позиции на премиера и президента, без да променя по никакъв начин следваната от страната политическа линия. Путин победи още на първия тур с близо 64% от гласовете на избирателите и се завърна в Кремъл за трети, този път 6-годишен президентски мандат, след първите два между 2000 и 2008 г. Наблюдателите от ПАСЕ и ОССЕ, както и руската опозиция поставиха под съмнение честността на изборите заради констатирани нарушения. Последваха големи протести на опозиционерите в Москва и Санкт Петербург, завършили са арести на десетки протестиращи. До промяна обаче не се стигна. На 7 май Путин официално встъпи в длъжност като президент на Русия на пищна церемония в Кремъл на фона на нови протести на опозицията, която изведе на улиците в Москва 22 000 души. Още на следващия ден Путин подписа указ за назначаването на Дмитрий Медведев на премиерския пост, с което рокадата на върха на държавната власт в Русия беше финализирана.
През февруари три пънкарки от групата "Пуси Райът" разбуниха духовете в страната, като нахлуха с качулки и китари в катедралата "Христос Спасител" в Москва и изпяха "пънк молитва", призовавайки Дева Мария да изгони Путин. През лятото трите жени бяха изправени пред съда и въпреки надигането на Запада в тяхна подкрепа, две от тях бяха осъдени на две години в трудова колония, а третата беше оправдана. Този случай за пореден път доказа, че Путин не се е отказал да действа с твърда ръка срещу опонентите си, въпреки критиките на западните страни заради нарушаването на човешките права и демокрацията. През есента обаче се появиха слухове за влошено здраве на руския президент, които за първи път поставиха под съмнение мачовския му имидж. Заради здравословните проблеми Путин беше принуден да отмени или отложи редица посещения в чужбина, включително в България. От Кремъл обаче омаловажиха сериозността на проблема, като съобщиха, че става дума за изостряне на стара спортна травма.
И докато в Русия изборите затвърдиха властта на управляващия тандем, Франция направи ляв завой през май. Ерата на Саркози завърши с поражение от Франсоа Оланд, който стана кандидат на левицата за президентските избори изненадващо вероятно и за самия него заради скандалите, забъркани от считания за фаворит за кандидат на социалистите Доминик Строс-Кан. Така Франция стана изключение от тенденцията на Стария континент да се избира дясното в условията на тежка икономическа криза. Оланд дойде на власт с обещанието да работи за "силна Франция". Той предложи на избирателите програма от 60 точки – край на мерките за строги икономии и стимулиране на растежа, данък от 75% за хората с годишен доход над 1 милион евро, връщане на пенсионната възраст на 60 г., балансиран бюджет до 2017 г., създаване на 60 000 нови работни места. Идването на власт на социалиста Оланд породи притеснения за охлаждане на отношенията с Германия, управлявана от консерваторката Ангела Меркел. След победата му на втория тур на изборите на 6 май обаче канцлерката обяви, че ще го чака с "отворени обятия" при първото му посещение в Берлин. И през втората половина на годината Франция и Германия останаха моторът на Европейския съюз, без видими търкания във функционирането му. Едно от малкото различия в дуета Мерколанд се появи в края на годината на тема свършила ли е или не кризата в еврозоната. На церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир на ЕС в Осло Оланд гордо обяви, че "кризата в еврозоната е зад гърба ни" и потвърди думите си след постигането на съгласие за единен банков надзор във валутния съюз. Меркел предпочете да прояви по-сдържан оптимизъм, като заяви, че още не може да отмени тревогата в еврозоната.
И докато в края на годината европейските лидери имат малко повече основания за оптимизъм, през годината икономическата криза беше на път да излезе извън контрол най-вече заради тежките проблеми на една страна членка на еврозоната – Гърция. Затъналата в дългове държава на няколко пъти беше близо до изпадане в неплатежоспособност заради замразената помощ от ЕС и МВФ, под въпрос беше поставено и членството й в еврозоната. На фона на тежката криза на 6 май в Гърция бяха проведени парламентарни избори, които се възприемаха като тест за подкрепата на обществото към наложените от кредиторите строги ограничения на разходите. Резултатите от народния вот се превърнаха в шамар за традиционните проевропейски партии и за първи път в историята на Гърция - в триумф за крайните леви и десни партии – радикалната левица СИРИЗА остана на второ място на минимална разлика от дясната "Нова демокрация". За първи път в съвременната история на Гърция нито една партия не постигна мнозинство в парламента за съставяне на самостоятелно правителство. Последваха безплодни преговори за коалиционен кабинет, но непреодолимите различия между гръцките политици наложиха провеждането на нови избори през юни. Този път проевропейските партии "Нова демокрация" и ПАСОК постигнаха резултат, достатъчен за абсолютно мнозинство, и бързо се договориха за сформиране на ново правителство, от което страната отчаяно се нуждаеше. След мъчителни вътрешнополитически преговори на 8 ноември Гърция прие пакета със строги мерки за икономии на фона на ожесточени протести и стачки. Страната започна операция по обратно изкупуване на дълга си, а на 13 декември ЕС и МВФ обявиха, че ще деблокират замразената през юни спасителна помощ.
През май и Сърбия проведе избори три в едно – парламентарни, президентски и местни, които трябваше да определят дали страната ще продължи проевропейски си път или ще свърне на изток. Томислав Николич, някогашен краен националист, постигна изненадваща за мнозина победа над досегашния президент Борис Тадич, а неговата Сръбска прогресивна партия сформира коалиционно правителство със социалистите, оглавено от Ивица Дачич. Николич дойде на власт с категоричната позиция, че Сърбия няма да стане член на ЕС, ако признаването на Косово бъде поставено като предварително условие. Това стана след като през март ЕС реши да предостави статут на кандидат-член на Сърбия благодарение на постигнатото между Белград и Прищина споразумение за общото управление на границата им и за регионалното представителство на Косово. Но въпреки започналия диалог между Сърбия и Косово и постигането на още няколко споразумения, засягащи ежедневието на сърби и косовари, тази година не се стигна до друг сериозен пробив в отношенията. А през декември ЕС реши да отложи за пролетта на идната година решението дали да започне преговори със Сърбия за присъединяване към съюза.
Година на бурни политически страсти преживя и Румъния. През февруари продължителните протести срещу мерките за строги икономии и понижаването на жизнения стандарт в страната принудиха премиера Емил Бок да подаде оставка. Няколко дни по-късно бе сформирано ново правителство начело с Михай Ръзван Унгуряну, в което повечето министри от предишната правителствена коалиция запазиха постовете си. Политическият му живот обаче беше много кратък – само до края на април, когато парламентът му гласува вот на недоверие. Така в началото на май на румънския политически хоризонт се появи Виктор Понта, който оглави кабинет на левия Социал-либерален съюз. Младият амбициозен премиер почти веднага влезе в битка за надмощие с десния президент Траян Бъсеску. Двамата се скараха кой да представлява страната на срещите на върха на ЕС, а спорът стигна чак до Конституционния съд, който отсъди в полза на Бъсеску. В разгара на лятото конфликтът между първите мъже в Румъния се нажежи до такава степен, че в началото на юли Социал-либералният съюз започна процедура за импийчмънт на президента. На 7 юли тя беше подкрепена от парламента, така че съдбата на Бъсеску за втори път от идването му на власт трябваше да бъде решена от народа на референдум в края на месеца. Той все пак оцеля, след като в допитването участваха по-малко от 50% от регистрираните избиратели, макар че за отстраняването му се произнесоха 87% от гласоподавателите. На 9 декември в Румъния се проведоха парламентарни избори, които бяха спечелени убедително от Социал-либералния съюз. До нова политическа криза обаче не се стигна, след като Бъсеску склони отново да номинира опонента си за премиер. В края на годината бурните страсти в Румъния изглеждат утихнали, тъй като президентът и премиерът решиха да заровят томахавката в името на доброто на страната и дори си обещаха да спрат да се обиждат със сравнения от животинското царство.
Бурни страсти тази година бушуваха и отвъд океана, където американският президент Барак Обама се бореше за втори мандат. Кандидатът на демократите и опонентът му от Републиканската партия проведоха енергична предизборна кампания, в която централно място заемаха икономиката, здравеопазването, образованието, националната отбрана. Двамата търсеха отговори на тежки въпроси в икономиката – как да се намали необичайно високата безработица, как да се осигури траен икономически растеж, как да се съкрати трилионният дефицит. Почти през цялото време на напрегнатата предизборна надпревара социологическите проучвания даваха много близки резултати за двамата кандидати, като лека преднина вземаше ту Обама, ту Ромни. В крайна сметка обаче демократът спечели изборите убедително и ще управлява най-могъщата страна в света още четири години. Заради спечелването на втори президентски мандат авторитетното списание "Тайм" избра Обама за личност на 2012 г.
Но освен година на избори за САЩ 2012 беше още година на природни бедствия и на масови убийства, които за пореден път показаха сплотеността на американското общество, но и поставиха много въпросителни за бъдещето. В края на октомври ураганът Санди опустоши източното крайбрежие на САЩ, взе десетки жертви, остави милиони хора без ток. Щетите от най-сериозното природно бедствие в страната в последните години се оценяват на 50 млрд. долара. В подкрепа на пострадалите веднага започнаха благотворителни кампании, в които се включиха и много звезди от шоубизнеса.
На 21 юли САЩ бяха шокирани от масово убийство в градчето Аурора, щата Колорадо, когато 24-годишният Джеймс Холмс откри огън в киносалон по време на прожекция на новия филм за Батман, като уби 12 души и рани други 59. При първото изправяне пред съда на масовия убиец, бивш студент по медицина, адвокатът му поиска той да бъде обявен за невменяем, защото страдал от психическо заболяване. Само няколко месеца по-късно САЩ преживяха най-голямата трагедия в историята си, когато 20-годишният Адам Ланза откри огън в начално училище в Нютаун, щата Кънектикът, като уби 20 деца и седем възрастни. Масовото убийство за пореден път разпали дебата относно промени в законите за продажба на оръжие. Двама сенатори поискаха забрана на нападателните оръжия, а президентът Барак Обама сформира комисия, начело с вицепрезидента Джо Байдън, която да направи конкретни предложения през януари. Не е ясно обаче дали президентът ще успее да се пребори с влиятелното оръжейно лоби в САЩ. Двете трагедии отново поставиха въпроса за връзката между насилието в киното и пренасянето му в реалността, след като стана ясно, че масовият убиец от Колорадо искал да прилича на Жокера, злодея в поредицата за Батман. А след трагедията в Кънектикът Холивуд отмени премиерите на новия филм на Том Круз "Джак Рийчър", в който той играе хладнокръвен снайперист, и на лентата на Куентин Тарантино "Джанго без окови".
На фронта на Арабската пролет тази година нищо ново. Конфликтът в Сирия, прераснал в гражданска война, продължи да бушува с пълна сила, а броят на жертвите вече надхвърля 40 000 души. Президентът Башар ал-Асад упорито не отстъпва властта, въпреки че бунтовниците постепенно установиха контрол върху немалка част от територията на страната. За момента обаче е налице пълна безизходица до голяма степен и заради нежеланието на международната общност да предприеме решителни действия.
След като миналата година свали от власт дългогодишния диктатор Хосни Мубарак, през юни тази година Египет избра ислямиста Мохамед Морси за президент. В края на ноември обстановката в страната се нажежи до червено, след като държавният глава издаде указ за разширяване на правомощията си. Египтяните бяха недоволни и от новия проект за Конституция, но той все пак беше подложен на референдум в средата на декември. След множество протести, при които се стигна и до сблъсъци между демонстранти и полиция, Морси в крайна сметка се отказа от разширените си правомощия, но спокойствието в Египет изглежда доста крехко.
2012 премина под знака на изборите и в Азия. В комунистически Китай всеобщото пряко гласуване, разбира се, е табу. Там рокадата във властта беше осъществена тихо и кротко на Конгрес на Комунистическата партия през ноември. Си Цзинпин, вицепрезидент на Китай в последните пет години, ще бъде новият китайски лидер след официалното си встъпване в длъжност през март догодина, заменяйки на поста досегашния президент Ху Цзинтао. Вицепремиерът Ли Къцян ще наследи на премиерския пост Вън Цзябао. Конгресът премина без изненади, въпреки мистериозното изчезване на Си в началото на септември и сътресенията по високите етажи на властта заради ненадейното отстраняване на висшия партиен функционер Бо Силай и започналото разследване срещу него за злоупотреби и нарушаване на партийни норми.
В края на годината предсрочни избори бяха проведени и в Япония, завършили с триумф на опозиционната Либерално-демократическа партия, който ще доведе на власт националиста Шиндзо Абе. Веднага се появиха опасения от увеличаване на регионалното напрежение заради спорните острови Сенкаку, към които претенции проявява и Китай. Демократическата партия на настоящия премиер Йошихико Нода, която преди три години прекъсна половинвековната доминация на либералдемократите, понесе тежко поражение на изборите заради недоволството на японците от икономическата политика на правителството.
Президентските избори в края на годината сътвориха история в Южна Корея, която за първи път ще бъде управлявана от жена - кандидатката на управляващата партия Пак Гън-хе. Дъщерята на бившия президент Пак Чон-хи, запомнен най-вече с политическите си репресии, се разграничи по време на предизборната кампания от режима на баща си и се извини публично за неговите престъпления.
И докато политиците водеха тежки битки за власт един австриец, Феликс Баумгартнер, доказа за пореден път, че няма граници за мечтите и скочи от ръба на Космоса право в историята. На 14 октомври цял свят проследи със затаен дъх полета на Феликс от 39 км височина, който го превърна в първия човек, преминал звуковата бариера в свободно падане. 43-годишният австриец успя да постави още два рекорда – за най-висок полет с управляем балон и за най-височинен скок. Самият Баумгартнер определи скока като най-важния проект в живота си и заяви, че спира с екстремните спортове.
Такава беше 2012 г. за света през нашия поглед. Изпращаме я с малко носталгия, но и с надежда за по-мирна и щастлива 2013 г. /БГНЕС
Божидарка Чобалигова
Авторката е международен редактор в агенция БГНЕС
Няма коментари:
Публикуване на коментар