Яни
Калиакренски (12.1.1898 - 8-9.9.1944) е именит добруджански публицист,
разказвач и издател на книги и вестници. Животът и делото му е устремно
галопиране към едно огромно слънце – мечтано и сънувано – свободата на
Добруджа.
Роден в Каварна в семейството на манифактуриста Парашкев х. Янев, което обича музиката и инструменталното изпълнителско изкуство, Яни свири на флейта. Още като гимназист в Каварна, после във Варна и Кюстендил, където завършва средното си образование, той е изкушен и от театралното изкуство и участва в самодейни спектакли. Първата световна война бушува и той не може да остане безучастен – заминава като доброволец. След време го срещаме да следва драматургия във Виена, но издръжката спира и той се завръща в родния си край. Тук притиснат от робството, емигрира в България, учи една година във френски пансион, после се връща отново в Каварна и работи в имението на баща си. Оттук започват литературните му опити, които изпраща във в. “Доброджа ноуа” – Добрич. Любен Станчев и Христо Капитанов привличат даровития белетрист във в. “Куриер”. Тук се осъществява призванието му на публицист, писател и културен деец близо две десетилетия. Следен стъпка по стъпка от румънската обществена безопасност, обвинен в шпионаж в полза на България, той е арестуван, местен по затворите в Букурещ, Кюстенджа, Галац, лежи в затвора в Черновиц /1938-1939/. В писма до съпругата си Руска Енчева, до проятелите и колегите си в Добрич пише: “Присъдата е много тежка. няма правда. Невинен съм. Но такава е участта на роба...” И добавя: “Недалеч е денят, когато правдата ще изгрее с ослепителна светлина”.
Яни х. Янев е изключително скромен. Приятелят му в журналистиката и редакторството Любен Станчев го рисува като “романтичен дух”, “тих брюнет”, който върви незабелязан по улиците на Добрич. Преследван от румънските властници, той остава верен на писателското си поприще. Негови публикации се срещат във всички вестници и списания, излизали по онова време в Добрич, Констанца и другаде. Подписва се с инициалите си Я. х. Я., но най-често с псевдонима си Яни Калиакренски. Тези разкази, импресии, скици, есета, статии са разпръснати по страниците на “Куриер”, “Добруджански куриер”, “Единство”, “Ново единство”, “Поле”, “Златна Добруджа”, “Добруджански глас” и др. Той е или редактор, или съредактор, или активен сътрудник. Основава и редактира сп. “Поле” /1927/, в. “Добруджански глас” /1935 заедно с Любен Станчев. Автор е на книгите “Смехът на Добруджа” – сатира /1929/, на повестта “Суша” /1929/, сборника разкази “Добруджанци” /1934/, романа “Легендата за 40-те калиакренски девойки” /1936/, сборника “Неизвестните”, останал в ръкопис. Има и неиздадени изследвания, разкази, речи, изнасяни по различни поводи. В Държавен архив се пазят ръкописите “Дневни бележчици” от затвора в Черновиц, “Хората от затвора” – подобие на “Записки от мъртвия дом” на Достоевски, пиесата “Ден радост – ден скърби” в две действия и др. Плодовитият писател бива приет за член на Задругата на българските писатели историци /1940/. Литературното му наследство стои потулено десетилетия наред. Тоталитаризмът отне възможността на поколенията да четат книгите му и сп. “Поле”, в които той е привидно “послушен” на окупатора, но винаги намира пролука и начин да изрази гледището си. Нощните му картини са символ на робството. Само фарът на нос Калиакра свети като надежда за спасение. Повестта “Суша”, издание на сп. “Поле”, е метафора за робството, легнало като изгаряща суша над хората в равнината. Сборникът “Добруджанци” е магнетичен, исторически и духовно богат. Книгата ни потапя в началото на четвъртото десетилетие на миналия век, когато робството се развихря и кулминира. В разказите диша поривът за спасение и свобода, изразен езоповски. Единствената книга, отпечатана в България до 1940 г. – най-представителната и най-поетичната, е “Легендата за 40-те калиакренски девойки”. Книгоиздателство “Древна България” я разпространява в цялата страна и тя се приема отзивчиво от читателите.
Художествената продукция на Яни Калиакренски е забелязана от литературната критика, макар че възниква зад граница. Излизат отзиви и рецензии за “гъвкавия, образния език” на писателя, за нарисуваните “плътни картини” от живота на добруджанци.
Но краят на този очарователен творец е тъжен. На 8 срещу 9 септември 1944 г. е измъкнат от дома му и Яни изчезва безследно в тази “велика безкръстна гробница”, както визионерски нарече той Добруджа.
За да усетим прозренията на този писател, ще цитираме някои негови мисли. В самозащитната си реч пред румънския военен съд той заявява: “Вие съдите не някакво престъпление, каквото не съществува, а в мое лице съдите българина, виновен само за това, че е българин”. И още един откъс: “Никаква земна сила не е в състояние да затрие духовното богатство на един народ. Изчезвали са... държави, но техните първенци остават като светещи факли. Имената им пребъдват във вековете”.
Един от тях е Яни Калиакренски...
Йордан Дачев
Снимка: ТДА-Добрич
Роден в Каварна в семейството на манифактуриста Парашкев х. Янев, което обича музиката и инструменталното изпълнителско изкуство, Яни свири на флейта. Още като гимназист в Каварна, после във Варна и Кюстендил, където завършва средното си образование, той е изкушен и от театралното изкуство и участва в самодейни спектакли. Първата световна война бушува и той не може да остане безучастен – заминава като доброволец. След време го срещаме да следва драматургия във Виена, но издръжката спира и той се завръща в родния си край. Тук притиснат от робството, емигрира в България, учи една година във френски пансион, после се връща отново в Каварна и работи в имението на баща си. Оттук започват литературните му опити, които изпраща във в. “Доброджа ноуа” – Добрич. Любен Станчев и Христо Капитанов привличат даровития белетрист във в. “Куриер”. Тук се осъществява призванието му на публицист, писател и културен деец близо две десетилетия. Следен стъпка по стъпка от румънската обществена безопасност, обвинен в шпионаж в полза на България, той е арестуван, местен по затворите в Букурещ, Кюстенджа, Галац, лежи в затвора в Черновиц /1938-1939/. В писма до съпругата си Руска Енчева, до проятелите и колегите си в Добрич пише: “Присъдата е много тежка. няма правда. Невинен съм. Но такава е участта на роба...” И добавя: “Недалеч е денят, когато правдата ще изгрее с ослепителна светлина”.
Яни х. Янев е изключително скромен. Приятелят му в журналистиката и редакторството Любен Станчев го рисува като “романтичен дух”, “тих брюнет”, който върви незабелязан по улиците на Добрич. Преследван от румънските властници, той остава верен на писателското си поприще. Негови публикации се срещат във всички вестници и списания, излизали по онова време в Добрич, Констанца и другаде. Подписва се с инициалите си Я. х. Я., но най-често с псевдонима си Яни Калиакренски. Тези разкази, импресии, скици, есета, статии са разпръснати по страниците на “Куриер”, “Добруджански куриер”, “Единство”, “Ново единство”, “Поле”, “Златна Добруджа”, “Добруджански глас” и др. Той е или редактор, или съредактор, или активен сътрудник. Основава и редактира сп. “Поле” /1927/, в. “Добруджански глас” /1935 заедно с Любен Станчев. Автор е на книгите “Смехът на Добруджа” – сатира /1929/, на повестта “Суша” /1929/, сборника разкази “Добруджанци” /1934/, романа “Легендата за 40-те калиакренски девойки” /1936/, сборника “Неизвестните”, останал в ръкопис. Има и неиздадени изследвания, разкази, речи, изнасяни по различни поводи. В Държавен архив се пазят ръкописите “Дневни бележчици” от затвора в Черновиц, “Хората от затвора” – подобие на “Записки от мъртвия дом” на Достоевски, пиесата “Ден радост – ден скърби” в две действия и др. Плодовитият писател бива приет за член на Задругата на българските писатели историци /1940/. Литературното му наследство стои потулено десетилетия наред. Тоталитаризмът отне възможността на поколенията да четат книгите му и сп. “Поле”, в които той е привидно “послушен” на окупатора, но винаги намира пролука и начин да изрази гледището си. Нощните му картини са символ на робството. Само фарът на нос Калиакра свети като надежда за спасение. Повестта “Суша”, издание на сп. “Поле”, е метафора за робството, легнало като изгаряща суша над хората в равнината. Сборникът “Добруджанци” е магнетичен, исторически и духовно богат. Книгата ни потапя в началото на четвъртото десетилетие на миналия век, когато робството се развихря и кулминира. В разказите диша поривът за спасение и свобода, изразен езоповски. Единствената книга, отпечатана в България до 1940 г. – най-представителната и най-поетичната, е “Легендата за 40-те калиакренски девойки”. Книгоиздателство “Древна България” я разпространява в цялата страна и тя се приема отзивчиво от читателите.
Художествената продукция на Яни Калиакренски е забелязана от литературната критика, макар че възниква зад граница. Излизат отзиви и рецензии за “гъвкавия, образния език” на писателя, за нарисуваните “плътни картини” от живота на добруджанци.
Но краят на този очарователен творец е тъжен. На 8 срещу 9 септември 1944 г. е измъкнат от дома му и Яни изчезва безследно в тази “велика безкръстна гробница”, както визионерски нарече той Добруджа.
За да усетим прозренията на този писател, ще цитираме някои негови мисли. В самозащитната си реч пред румънския военен съд той заявява: “Вие съдите не някакво престъпление, каквото не съществува, а в мое лице съдите българина, виновен само за това, че е българин”. И още един откъс: “Никаква земна сила не е в състояние да затрие духовното богатство на един народ. Изчезвали са... държави, но техните първенци остават като светещи факли. Имената им пребъдват във вековете”.
Един от тях е Яни Калиакренски...
Йордан Дачев
Снимка: ТДА-Добрич
Няма коментари:
Публикуване на коментар