Ненчев: Президент Радев, да сведем глава пред жертвите на комунизма

Председателят на БЗНС Николай Ненчев покани президента Румен Радев да почете убитите от комунистическия терор.

Припомняме, 1 февруари е Ден на признателност и почит към жертвите от комунистическия режим.

В отворено писмо до държавния глава лидерът на земеделците напомня, че раните от съветската окупация през 1944 г. все още не са зараснали и изразява увереност, че поклонението пред загиналите не бива да бъде ограничавано до една или друга партия, до една или друга идеология.

"Вие сте избран за президент на всички българи и е Ваше право и задължение да покажете съпричастност към паметта на българските демократи." - подчертава Ненчев.

"Преклонението пред жертвите на комунистическия режим е проява на човешки хуманизъм и български патриотизъм. Убедени в това и с уважение към институцията която представлявате, Ви каним на поколението, което ще се състои на 1 февруари 2019 г. от 11 часа пред Паметника на жертвите на комунизма в София." - пише лидерът на БЗНС.

То по думите му, подобен жест от страна на президента ще е знак, че националното помирение в България е възможно.

Пълният текст на отвореното писмо:

Президент Радев,

Според Конституцията на Република България и духа на институцията, която представлявате, Вие сте призван да олицетворявате единството на нацията.

По инициатива на двама Ваши предшественици - президентите Желю Желев и Петър Стоянов, датата 1 февруари е обявена за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

Както е известно, по време на Втората световна война България прави многомесечни опити да остане неутрална. Не се присъединява към Тристранния пакт нито заедно с Унгария и Румъния, нито когато Мусолини напада Гърция. Все пак царят и правителството скланят глава пред Хитлер, чиито армии са разположени на северната ни граница, но правят всичко възможно да сведат сътрудничество си с Третия райх до възможния минимум.

Гордеем се, че България не предаде своите евреи на сигурна смърт и помогна на много евреи от Европа да намерят пътя към спасението си.

Известно е, че докато страната е член на Тристранния пакт, докато се водят битките при Москва, Сталинград и Курск, Съветският съюз поддържа легация в София. Но когато на власт идва правителство, оглавено от политици, които през февруари 1941 година са били против всякакво сътрудничество с нацистите, Съветският съюз вероломно обявява война на нашата страна. Той отказва да сключи примирие, дори когато България обявява война на Германия, а българската армия се сражава с Вермахта.

В резултат от съветската окупация освирепелите за социален реванш български комунисти се впускат в кървава оргия. Безброй българи са убити без съд и присъда. След това се случва фарсът, наречен "Народен съд". Никой не получава шанс за справедлив процес.

На 1 февруари 1945 г. т. нар. Народен съд осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, Ваши колеги генерали и полковници. Присъдите са изпълнени на същия ден. Това е най-безродната и зловеща екзекуция на български държавни мъже. Нито един от тях не успява да се сбогува с близките си. Нито един от тях не проси милост от комунистическите палачи, слуги на СССР.

Отнемането на българската свобода и независимост не спира години наред.

Налагащият се със сила по поръчка на Сталин и неговия прокурор Вишински тоталитарен режим безмилостно продължава с физическата разправа над българските политици. Неспособни да спечелят властта чрез избори, българските комунисти я узурпират с кръв и със силата на окупационната Червена армия.

Втората вълна на политически терор ликвидира съпротивата на БЗНС. Лидерът на обединената опозиция Никола Петков е екзекутиран на 23 септември 1947 г., а хиляди негови последователи Николапетковисти и други демократи получават смъртни присъди или са хвърлени в комунистическите затвори и лагери на смъртта. Пролята е българска кръв.

Убити са най-свидните синове на нацията.

След няколко десетилетия комунистическият режим беше обявен за престъпен. Ние, съвременните българи, дължим поклон пред паметта на всички тези български демократи, платили с живота си правото на България да е свободна и независима държава.

Раните от съветската окупация не са зараснали до ден-днешен.

Като политическа сила, която се е противопоставяла на всяко диктаторско управление и е давала свидни жертви и преди, и след съветската окупация от септември 1944 година, организираме поклонение пред жертвите на червения терор.

С Вас сме политически опоненти, но в БЗНС сме убедени, че поклонението пред жертвите на комунизма не може и не бива да бъде ограничавано до една или друга партия, до една или друга идеология. Вие сте избран за президент на всички българи и е Ваше право и задължение да покажете съпричастност към паметта на българските демократи.

Преклонението пред жертвите на комунистическия режим е проява на човешки хуманизъм и български патриотизъм.

Убедени в това и с уважение към институцията която представлявате, Ви каним на поколението, което ще се състои на 1 февруари 2019 г. от 11 часа пред Паметника на жертвите на комунизма в София.

Надяваме се, че въпреки всички различия заедно с нас ще сведете глава пред спомена за тези хора, за тази най-мрачна, но и горда част от историята на българската демокрация.

Това ще е знак, че националното помирение в България е възможно.

Източник: news.bg

Точно преди 74 години, на 1 февруари 1945 г., Народният съд издава над 140 смъртни присъди, с които избива политическия, военен и интелектуален елит на България. На смърт са осъдени 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 година, 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери. Присъдите не подлежат на обжалване и са изпълнени веднага – още същия ден. Народният съд е извънреден съдебен орган, създаден след окупацията на Царство България от Червената армия и преврата на 9 септември 1944 г. от властта на Отечествения фронт. Органът, създаден в нарушение на действащата по това време Търновска конституция, функционира от декември 1944 г. до април 1945 г. Премиерът Кимон Георгиев обявява на 17 септември 1944г. програмата на правителството, която включва и „Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население в България”. Арестувани са повече от 30 000 души, а 10 000 от тях са подсъдими. Делата се водят от 13 върховни съдебни състава и 125 обикновени. Първи върховен състав поема бившите министри, регенти и царски съветници, а Втори върховен състав – депутатите от 25-то Народно събрание (1940-1944). В същото време Георги Димитров, който тогава ръководи Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), свежда директиви в специални телеграми от Москва. В тях той пише до висшите ръководители в партията в София Трайчо Костов и Вълко Червенков: „Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“. Основни подсъдими са тримата регенти на малолетния тогава цар Симеон II – принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов и ген. Никола Михов. Разпитът и следствието срещу тях и няколко генерали от армията са проведени в Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) в Москва, но те са върнати в София малко преди началото на делото. Народеният съд издава общо 9550 присъди в 135 съдебни процеса, като сред осъдените са не само политици и военни, а и писатели, художници, журналисти. На 3 юли 1945 г. главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотни тъмнични, 8 – 20-годишни, 946 – 15-годишни, 687 – 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Много от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания. Повече от 200 предприятия са конфискувани, отнети са и голям брой недвижими имоти и вещи. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души. По ирония на съдбата, осъден, макар и не на смърт, е и спасителят на българските евреи Димитър Пешев – неговата присъда е 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемизъм“. Посмъртно е осъден и известният художник, карикатурист и фейлетонист Райко Алексиев, който в края на 1944 г. е арестуван, подложен на изтезания и в крайна сметка пребит до смърт. Присъдата е за „антисъветска“ пропаганда заради карикатурите му на руския комунистически лидер Йосиф Сталин. Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г. Само за сравнение, по време на Нюрнбергския процес в Германия (Нюрнбергските процеси са съдебни дела срещу държавни лица, замесени във Втората световна война и Холокоста по време на нацисткия режим. Процесите се провеждат в град Нюрнберг, Германия от 1945 г. до 1949 г. – бел. ред.) са осъдени 19 души, от които на смърт едва 12.

копирано от: https://debati.bg/74-godini-ot-obezglavyavaneto-na-balgarskata-inteligentsia-pochitame-zhertvite-na-komunizma/?fbclid=IwAR0mMCGMe533Z6RiH22XP9fAPgyPqiTahHySXhqwN2vmTNse3vZyQz1O3C8debati.bg

Председателят на БЗНС Николай Ненчев покани президента Румен Радев да почете убитите от комунистическия терор.
Припомняме, 1 февруари е Ден на признателност и почит към жертвите от комунистическия режим.
В отворено писмо до държавния глава лидерът на земеделците напомня, че раните от съветската окупация през 1944 г. все още не са зараснали и изразява увереност, че поклонението пред загиналите не бива да бъде ограничавано до една или друга партия, до една или друга идеология.
"Вие сте избран за президент на всички българи и е Ваше право и задължение да покажете съпричастност към паметта на българските демократи." - подчертава Ненчев.
"Преклонението пред жертвите на комунистическия режим е проява на човешки хуманизъм и български патриотизъм. Убедени в това и с уважение към институцията която представлявате, Ви каним на поколението, което ще се състои на 1 февруари 2019 г. от 11 часа пред Паметника на жертвите на комунизма в София." - пише лидерът на БЗНС.
То по думите му, подобен жест от страна на президента ще е знак, че националното помирение в България е възможно.
Пълният текст на отвореното писмо:
Президент Радев,
Според Конституцията на Република България и духа на институцията, която представлявате, Вие сте призван да олицетворявате единството на нацията.
По инициатива на двама Ваши предшественици - президентите Желю Желев и Петър Стоянов, датата 1 февруари е обявена за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
Както е известно, по време на Втората световна война България прави многомесечни опити да остане неутрална. Не се присъединява към Тристранния пакт нито заедно с Унгария и Румъния, нито когато Мусолини напада Гърция. Все пак царят и правителството скланят глава пред Хитлер, чиито армии са разположени на северната ни граница, но правят всичко възможно да сведат сътрудничество си с Третия райх до възможния минимум.
Гордеем се, че България не предаде своите евреи на сигурна смърт и помогна на много евреи от Европа да намерят пътя към спасението си.
Известно е, че докато страната е член на Тристранния пакт, докато се водят битките при Москва, Сталинград и Курск, Съветският съюз поддържа легация в София. Но когато на власт идва правителство, оглавено от политици, които през февруари 1941 година са били против всякакво сътрудничество с нацистите, Съветският съюз вероломно обявява война на нашата страна. Той отказва да сключи примирие, дори когато България обявява война на Германия, а българската армия се сражава с Вермахта.
В резултат от съветската окупация освирепелите за социален реванш български комунисти се впускат в кървава оргия. Безброй българи са убити без съд и присъда. След това се случва фарсът, наречен "Народен съд". Никой не получава шанс за справедлив процес.
На 1 февруари 1945 г. т. нар. Народен съд осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, Ваши колеги генерали и полковници. Присъдите са изпълнени на същия ден. Това е най-безродната и зловеща екзекуция на български държавни мъже. Нито един от тях не успява да се сбогува с близките си. Нито един от тях не проси милост от комунистическите палачи, слуги на СССР.
Отнемането на българската свобода и независимост не спира години наред.
Налагащият се със сила по поръчка на Сталин и неговия прокурор Вишински тоталитарен режим безмилостно продължава с физическата разправа над българските политици. Неспособни да спечелят властта чрез избори, българските комунисти я узурпират с кръв и със силата на окупационната Червена армия.
Втората вълна на политически терор ликвидира съпротивата на БЗНС. Лидерът на обединената опозиция Никола Петков е екзекутиран на 23 септември 1947 г., а хиляди негови последователи Николапетковисти и други демократи получават смъртни присъди или са хвърлени в комунистическите затвори и лагери на смъртта. Пролята е българска кръв.
Убити са най-свидните синове на нацията.
След няколко десетилетия комунистическият режим беше обявен за престъпен. Ние, съвременните българи, дължим поклон пред паметта на всички тези български демократи, платили с живота си правото на България да е свободна и независима държава.
Раните от съветската окупация не са зараснали до ден-днешен.
Като политическа сила, която се е противопоставяла на всяко диктаторско управление и е давала свидни жертви и преди, и след съветската окупация от септември 1944 година, организираме поклонение пред жертвите на червения терор.
С Вас сме политически опоненти, но в БЗНС сме убедени, че поклонението пред жертвите на комунизма не може и не бива да бъде ограничавано до една или друга партия, до една или друга идеология. Вие сте избран за президент на всички българи и е Ваше право и задължение да покажете съпричастност към паметта на българските демократи.
Преклонението пред жертвите на комунистическия режим е проява на човешки хуманизъм и български патриотизъм.
Убедени в това и с уважение към институцията която представлявате, Ви каним на поколението, което ще се състои на 1 февруари 2019 г. от 11 часа пред Паметника на жертвите на комунизма в София.
Надяваме се, че въпреки всички различия заедно с нас ще сведете глава пред спомена за тези хора, за тази най-мрачна, но и горда част от историята на българската демокрация.
Това ще е знак, че националното помирение в България е възможно.