Костов: Не Западът, а Русия заплашва България

Съзнателно не се налагат санкции върху "Газпром"

Партиите се препозиционираха преди европейските избори, заемайки проруски позиции и то без изключение, коментира бившият премиер и лидер на ДСБ Иван Костов.

 

"Тези, които са в парламента, включително ГЕРБ, те… защо казвам препозиционираха се? Защото те бяха позиционирани на европейски атлантически позиции – поне така декларираха. И тази промяна според мен може да бъде тълкувана само като опит да се запазят гласове, които иначе биха били загубени, ако политическата партия или коалиция ясно застане на проевропейски позиции", коментира Костов пред бТВ.

 

В отговор на въпрос дали това поведение не се дължи на една по-масова обществена симпатия към Русия, той иронично коментира, че и в руското посолство в София се издават визи, но никога не е виждал опашки там.

 

Той посочи, че ГЕРБ се е позиционирала по същите причини, поради които БСП - "бидейки популистка формация в центъра на политическия живот, те се стремят и те да намалят такива загуби".

 

"Освен това там има много сериозен респект пред самия Путин, персонален, от лидерите на партията. Така че и това дава своите отражения. Което означава, че се открива едно широко пространство, в което могат да влязат партии, които да защитават ясни европейски съюзнически позиции на страната", каза Костов, който в момента е ръководител на Лабораторията за управление на риска към Нов български университет.

 

Русия би нанесла щети на България

 

Според него украинската криза създава риск не толкова за туризма или строителството, колкото за политическия живот в нашата страна.

Той посочи, че съзнателно се крие, че Русия, а не САЩ и ЕС може да нанесе щети на България, ако й бъдат наложи санкции.

Костов припомни, че наложените до момента западни санкции не засягат руската държава, а конкретни фигури около президента Владимир Путин, за които се смята, че са отговорни за анексирането на Крим, нарушаването на Женевското споразумение и останалите нарушения на международните договорености в Украйна.

"Силата на санкциите върху въпросните лица зависи от размера на тяхното лично скрито богатство и активи в чужбина, ако са обикновени хора, санкциите няма да ги засегнат. Ако лицата са корумпирани и са се облагодетелствали от близостта си с руския президент, санкциите ще ги засегнат много болезнено. Съдейки по реакцията на Русия, явно е второто”, коментира Костов.

Той посочи, че съзнателно не се налагат санкции върху "Газпром" и ръководството му, като по този начин западните страни се въздържат от това да дадат повод на Русия да отговори с "масово санкциониране", каквото например за България и Украйна би било спирането на доставките на синьо гориво.

"България не може да повлияе на това, което правят ЕС и САЩ. Всъщност, то въобще не е свързано с нашите политически или икономически възможности", каза Костов.

 

"За нас и за мен и великорусите, и украинците са братски народи. Това е вън от съмнение. Те са славянски народи и ние и към едните, и към другите би трябвало да имаме еднакво отношение. В този смисъл ние не можем да желаем лошото на тези хора, защото с тези хора сме много близки. От тази гледна точка, например, е добре да видим обстоятелството, че не се налагат санкции примерно върху "Газпром“ и върху неговия президент... Аз си го обяснявам с желанието да се спестят точно на обикновените хора, на украинците, пък и на нас да не се дава повод Русия да направи такива ходове, които да представляват масово санкциониране", коментира още той.

 

Много по-важни са реформите

 

Бившият премиер посочи, че популисти има и в Европа, в т.ч. и в ЕНП, но у нас "популизмът е отказ от реформи в една ситуация, която изисква смели реформи за България".

 

Според него при тежка дефлация и застрашени бюджетни приходи т.нар "ляв модел" у нас е невъзможен заради наличието на валутен борд и съпътстващите го ограничения върху политиката на централната банка.

 

Костов беше каза, че демографската криза е много по-сериозен проблем от външнополитическата обстановка. Тя прави невъзможно реализирането на стратегия "Европа 2020" за интензивен икономически растеж, базиран на знанието, а освен това изтичането на население в трудоспособна възраст означава, че оставащите българи ще са с ограничено потребление.

 

Бившият премиер посочи, че има решение на демографския проблем и то минава през сериозни реформи в здравеопазването (което трябва бързо да възстановява работещите и да намали преждевременната смъртност) и образованието (което трябва да произвежда специалистите, които са нужни на пазара).

 

Костов заяви, че европейските избори няма да променят нищо по демографския въпрос и посъветва управляващите да поискат нови избори.

 

"Това правителство с тази подкрепа фактически е в патова ситуация, изпълнителната власт, не може да направи тези реформи, страхува се, защото няма подкрепа", допълни той.

mediapool.bg

Двете лица на Русия в България

                                                                    Сн. БГНЕС

Кримската криза доведе до поляризация и в българското общество. Докато едни симпатизират на "братска Русия" и подкрепят действията ѝ в украинския конфликт, други са нащрек заради путиновата жажда за могъщество. 

Конфронтацията между русофили и русофоби, която в България има дълга история, придоби нова актуалност покрай кримската криза. В учебниците по история Русия все още е представяна като "освободителка на българите от турското робство". Според историка проф. Пламен Цветков, това е чиста пропаганда: „От десетилетия тази пропаганда е проникнала в учебниците и медиите, а хората масово още не знаят, че Санстефанският договор е всъщност акт за безсрочна окупация на България от руската армия, като това е част от големия замисъл за имперската експанзия към Цариград, Босфора и Дарданелите”, твърди историкът. Той смята, че за възникването на феномена „русофили-русофоби“ допринася и дълбокият комплекс за малоценност на българите спрямо Турция и всичко турско. В резултат от него българите лесно се поддават на проруската пропаганда, посочва Цветков. Според него детронацията на княз Александър Батенберг, извършена от верни на Санкт Петербург офицери, поражда първото разцепление сред българите заради плановете на Русия да подчини младата държава, а руският император-самодържец да бъде обявен за неин върховен владетел. „Възглавената от министър-председателя Стефан Стамболов съпротива срещу руските намерения е определена тогава като русофобска. Документирано е, че това разделение между русофили и русофоби всъщност е измислено от руската агентура в България”, посочва професор Цветков.

Схемата "русофили-русофоби"

Културологът проф. Ивайло Дичев твърди на свой ред, че българите нямат улегнали политически идентичности и тъкмо поради това схемата „русофили-русофоби” все още функционира. Според него е много странно, че българските русофили се определят като „леви“, но защитават империя, която от 200 години последователно смазва революции и национално-освободителни движения. „За да те посочат в България като „десен“, трябва да ругаеш Русия, а за да си „ляв“, трябва да я хвалиш, което е идиотско. Русофилството и русофобството са част от „стратегията“ на редица български партии, които по този начин се опитват да запълнят липсата на идеология и собствена идентичност“, резюмира професор Дичев.

Политологът Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии е шокиран от факта, че част от българите изразяват по-голяма лоялност към Русия, отколкото към Европейския съюз и неговите ценности. Независимо от това обаче, припомня Смилов, България си остава държавата-членка в Евросъюза, в която се регистрира най-голямо доверие към Общността. Що се отнася до позицията на БСП за кризата в Украйна, Смилов е на мнение, че партията е развила два типа говорене - единият е предназначен за консумация в Брюксел, а другият е изцяло за вътрешна употреба. „Това създава усещане за шизофрения - БСП има едно лице за пред европейската публика и друго за пред определени слоеве и групи в българското общество“, коментира политологът.

Историкът Пламен Цветков обръща внимание на начина, по който българските медии отразяват кризата около Крим. Наблюденията му сочат, че голяма част от медиите в България странят от извода за директната опасност, която поражда агресията на Кремъл.

На противоположното мнение е професор Ивайло Дичев. Според него в българските медии преобладават коментарите за интересите на ЕС и НАТО, докато руската гледна точка остава по-слабо представена и дори демонизирана. В същото време партии, които разчитат на антисистемните настроения (като „Атака“ например), се опитват да „яхнат вълната“, заставайки зад Русия. Проруското говорене в интернет-форумите също се дължи както на традиционните симпатии към Русия, така и на антисистемните настроения, смята Дичев.

Путин и националистите

Даниел Смилов тълкува поведението на българските националпопулисти в по-широк контекст: „В „Атака“ отдавна се говори за връзките с Русия. Изненадващ в случая е обаче фактът, че българският национализъм се оказва силно проруски. Впрочем, този феномен е характерен не само за България. Путин получава подкрепа и от националистическите партии в други европейски държави. Неслучайно като наблюдатели на референдума в Крим бяха изпратени представители на полските и унгарските националисти, а също и хора от партията на Марин льо Пен във Франция. Това е една много странна коалиция“, казва Смилов и търси логиката на подобна „антиевропейска“ коалиция: „По мое мнение фундамент на националистическия алианс е негативното отношение към Европейския съюз. От тази гледна точка крайно десните партии в Европа виждат в Путин един вид съюзник”.

Що се отнася до България, антиевропейските настроения са се насложили върху латентното русофилство, посочва Смилов: „В чувството за близост с Русия по принцип няма нищо лошо. Изненадваща е само близостта на българските национал-популистки формации с Путиновия режим - сякаш между тях има някаква синергия“, заключава политологът Даниел Смилов.

Дойче Веле

Тайните заводи на Русия

В Русия цели градове са оградени като затвори. Жителите им нямат право да канят гости от другаде - с изключение на специални поводи като сватба или погребение. Един от тях е град Озерск. Какво крият там ли? Ето отговора:

Центърът за преработка и складиране на ядрени отпадъци "Маяк" се намира край Озерск - град в уралската Челябинска област, разположен на около 1600 км от Москва. По съветско време в "Маяк" произвеждат плутоний за съветския ядрен арсенал. През 1957 година там експлодира контейнер с 80 тона радиоактивни отпадъци. Хиляди жители на Урал са евакуирани, много хора умират. И до днес големи райони в Урал са необитаеми.

Села призраци в горите на Урал

Днес жителите на Озерск избягват срещите с чуждестранни журналисти, защото могат да им донесат доста неприятности. Двама мъже, измерващи радиоактивността в региона, се престрашават и започват да разкават. "След 60 години голяма част от радиоактивните частици са отмити. Все още обаче радиоактивното излъчване достига до 40 милирентгена", казват те. Сградата, в която двамата мъже измерват радиацията, някога е била училище. Тя се намира в едно от селата призраци в горите на Урал.

Центърът "Маяк" отдавна не произвежда плутоний, но и до днес всичко, което става наоколо, е "военна тайна". Защото и сега гражданското и военното производство са свързани. "При нас няма цивилно производство. В целия Съветски съюз никога не е съществувало чисто гражданско производство. Навремето и пътническите самолети са конструирани така, че за часове да бъдат преоборудвани в бойни. Индустрията беше с военно предназначение. От немай къде заводите произвеждаха допълнително и стоки за гражданско потребление", казва единият от мъжете.

Градове като затвори

Международната общност отдавна критикува симбиозата между гражданското и военно производство в Русия. Същите заводи, които по времето на Сталин бяха тайни фабрики за производство на атомни бомби, днес снабдяват света с нуклеарни технологии. Цели производствени сектори, които би трябвало да бъдат достъпни за международните контрольори по сигурността, все още са под закрилата на държавната тайна. Защото в Русия не само индустриалните мощности, но и цели градове са оградени като затвори. В тях човек може да влезе само след представянето на специален документ и адресна регистрация.

"Затворена административно-териториална единица", така се нарича град Озерск на административен руски. В Русия има над 40 подобни "затворени" градове. Жителите на тези градове нямат право да канят гости от другаде, с изключение на специални поводи като сватба или погребение. И то само със специално разрешение от властите. Дали тази руска бюрокрация действително служи за сигурността на ядрените инсталации? Двамата мъже се съмняват в това. "Никой нормален гражданин не може да влезе в затворен град. Ако обаче някой иска да прави бизнес, веднага получава право на достъп. Т.е. за шпионите не би било особено трудно да го сторят. Когато става дума за бизнес, вече никой не мисли за сигурността", казва те.

"Дойче веле"