Росица Йорданова е новият председател на СДС за Добричка област

Росица Йорданова бе избрана за председател на областната организация на СДС на конференция провела се вчера в конферентната зала на хотел 'България". За нейни заместници са избрани д-р Ганчо Стоянов и Петя Борисова. Събранието ръководил Борислав Миланов, депутат от редиците на СДС и зам. председател на съюза. Взето е и решение да не се месят на общинските структури при вземането на решения за издигането на кмет и общински съветници. Това предаде за радио "Добруджа" Веселин Димитров - общински председател на СДС за Добрич.

До Коледа реформаторите подписват коалиция

                                                         Сн. БГНЕС

Много по-бърза политическа работа и по-бързо формиране на политически съюз между партиите от Реформаторския блок.

Това са поискали областните координатори и областните лидери на партиите от Реформаторския блок от лидерите на партиите в него.

Този съюз ще бъде готов до края на 2013 година, увери Радан Кънев, лидер на ДСБ.

Подготвя се бъдещото коалиционно споразумение между реформаторите. Амбицията е то да е готово преди Коледа. Заедно под формата на този единен съюз Реформаторите ще се явят на изборите за евро вот и на предсрочния вот.

Никакви детайли, свързани с коалиционното споразумение, няма да се изнасят в аванс пред медиите, стана ясно по време на пресконференция след двудневната конференция на Реформаторския блок.

Днес лидерите на партиите от Реформаторския блок бяха лаконични за „бъдещите си творчески планове".

Христо Панчугов от Синьо единство, който е привърженик на идеята блокът да се развие като партия, е оптимист след двудневния форум, че това може да се случи. Земеделците също искат Реформаторският блок да се превърне единен политически субект като БЗНС ще запази в неговите рамки своята идентичност.

Стана ясно още, че визията на Реформаторите е блокът да стане „партия на ускорените реформи". Към момента отношението на реформаторите към ГЕРБ е, че партията на Бойко Борисов не се вписва в управленската визия на Реформаторския блок.

Други представители на блока са по-предпазливи в изказа си за бъдещето на блока като партия. Този развой обаче не изключи и лидерът на ДСБ Радан Кънев.

„Очевидно е, че за две седмици не можем да направим нова партия, така че не става въпрос за нова партия. Става дума за коалиция, но много по-консолидирана от всички до момента, с общо ръководство , с общи органи, която следва структурата на една бих казал федеративна партия", коментира той в отговор на въпрос на News.bg как ще се развие Реформаторският блок предвид разнопосочните сигнали от партиите в него.

Реформаторите се подготвят да привличат и нови членове и симпатизанти и то към Реформаторския блок, защото имало хора, които симпатизирали на обединението, а не на някоя конкретна партия в него. Попитан възможно ли е в бъдеще блокът да прерасне в единна партия, той отговори: „ В далечно бъдеще много неща могат да се случат, това е една от възможностите, разбира се".

Детайли от това, което имаме като проекти и което обсъждаме, няма да коментирам, това е грешка, която е допускана много пъти през годините, лаконичен бе лидерът на тъмносините. Аз ще цитирам един стар немски политически анекдот - никой не иска да знае как се правят кренвирши и коалиции, подчерта Радан Кънев.

Той категорично отказа да коментира как ще се подреждат листите за изборите. Попитам възможно ли е да се получи разнобой заради подреждането на листите, Радан Кънев отговори: „Не изглеждаше възможно днес в залата. Не мисля, че вътре, в която и да е от партиите има настроение нещо да се цепи".

Десните хора не сме глупави, въпреки че правим грешки, подчерта лидерът на тъмносините. Път разединени нямаме, смята още Радан Кънев.

news.bg 

Божидар Лукарски е новият председател на СДС

Делегатите на 21-та Национална конференция на СДС избраха Божидар Лукарски за нов председател на СДС, съобщиха от партийната централа.

Новият председател  на синята партия бе избран след тайно гласуване с 393 гласа от присъстващите делегати.

В надпреварата за лидерския пост на синята партия се включиха и Иван Сотиров, настоящият главен секретар на партията Константин Арабаджиев, който си направи самоотвод, Детелина Симеонова и Драго Михайлов

До месеци създават нова дясна партия

В близките месеци ще се направи нова дясна партия, съобщи пред Нова Телевизия бившият лидер на СДС Мартин Димитров. По думите му в нея може да влязат хора от СДС, ДСБ, Движение „България на гражданите", представители на гражданското общество, дори и от Зелените.

Той категорично отрече бъдещият син съюз бъде преустроена стара дясна партия и подчерта, че България има нужда от нова дясна формация.

Мартин Димитров определи оттеглянето на Иван Костов като правилен ход.

„Крайно време беше да даде път на младите. В ДСБ има много качествени хора - двамата, които първи подадоха оставки, Радан Кънев и Петър Москов са от най-качествените. Защо много по-рано не им беше даден път? С председател като Москов или други млади хора, десницата щеше да има съвсем различен вид още преди изборите", коментира той.

Според него, ако сега десните бяха участвали със Синята коалиция, са щели да спечелят над 10% избирателна подкрепа.

„При най-голяма вълна за ГЕРБ през 2009-та, изкарахме 7%. Сега ако имаше Синя коалиция, тя щеше да бъде над 10%", пресметна Димитров.

Според него следващият парламент няма да отговори на очакванията на избирателите и не изключи ново обществено напрежение.

„Като гледаме тези четири партии, как си представяте, че ще имаме стабилно правителство?".

„В момента тези четири партии поемат цялата отговорност и ако не се справят, а хората очакват резултати за месеци, те ще поискат други алтернативи. Следващото правителство няма да има и сто дни", изтъкна той.

По думите му най-лошото правителство, когато има да се решават тежки проблеми, е правителство на малцинството. В тази връзка Димитров посочи, че е по-добре да се остави да управлява служебното правителство в сегашния си вид. „Да имаш да решаваш важни въпроси, а да нямаш мнозинство в парламента си е истинско наказание", категоричен бе бившият лидер на СДС.

news.bg 

Син депутат напусна "Раковски" 134

Кирчо Димитров се присъедини към "Единство" на Надежда Нейнски

Групата на сините депутати в парламента намаля с още един, след като народният представител от Сливен  Кирчо Димитров напусна СДС заедно с целия общински съвет в града. Бившите седесари се присъединяват към съюз "Единство" на Надежда Нейнски.

Така представителите на "Раковски" 134 в парламента остават само двама - това са Йордан Бакалов и Лъчезар Тошев. Групата на Синята коалиция в Народното събрание обаче остава действаща.

СДС намаля с трима още през ноември миналата година с мотива уронване на престижа на партията. Евродепутатът Надежда Нейнски пък напусна сама и направи съюз "Единство", към който се присъедини синята младежка организация. Преди около месец бившата лидерка на партията се договори с ДСБ на Иван Костов да се явят заедно на избори като единна формация.

vsekiden.com 

Кой ли ще си купи СДС?

От двата процента на СДС тия дни май не остана и прашинка. Скандалът с унизително спуснатия за кандидат-съдия Петър Стоянов, последван от изключвания и напускания на кого ли не, досъсипа и остатъците от синята партия.

Коментар на Татяна Ваксберг:

В целия този театър на абсурда отчетливо се вижда само един плюс: намериха се хора, които покрай лавината от информации да запомнят името на новия лидер на СДС. Той се казва Емил Кабаиванов и ако го покажат още няколко пъти по телевизията, ще се запомни дори и лицето му.

Днес „Раковска” 134 прилича на Мория - опустошената от орките обител на джуджетата на Токин, записвали до последен дъх историята на собственото си превземане. За СДС това превземане продължи цяло десетилетие, то не е продукт на последните седмици. И ако всеки напуснал синята партия досега е будил интерес с това къде ще намери политически подслон или какво ново ще направи, днес за първи път въпросът стои по обратния начин: какъв е бизнес-планът на тези, които са истинското СДС? Може да не им знаем имената, но това не променя с нищо статута им - те и само те са владетели на последните останали активи на синята партия: търговската марка, престижния адрес на „Раковска” и лъвчето.

Продава се: лъвче и престижен адрес

Други активи няма. Според „Алфа Рисърч”, ако изборите бяха през тази есен, синята партия би получила 2% от гласовете. Повечето от останалите социолози дори не цитират данните си за тази формация, защото са категорични, че тя няма самостоятелни шансове да прескочи бариерата за влизане в парламента. А тези драматични данни се отнасят до времето, в което човек можеше да посочи поне пет-шест човека от ръководството на тази партия. Днес всичко, което има СДС, е история, марка и адрес.

По ирония на съдбата обаче на пазара се търси точно куха златна обвивка, а не нещо друго. СДС без идеи и хора, но с лого и слава, е най-ценната придобивка за някой партиен купувач. Просто няма да има кой и какво да му попречи.

От изказване на вицепремиера Цветанов в събота стана ясно, че ГЕРБ разглежда СДС като свой „най-естествен партньор“. Изречението беше казано в контекста на подготовката на ГЕРБ за предстоящите избори и в отговор на въпроса дали би се коалирала с някого. Твърдението на Цветанов трябва леко да се редактира, за да добие по-правдоподобен вид - СДС не може да е естествен партньор на абсолютно никого със своите клонящи към нула проценти. Единствените партньори на ГЕРБ може да са адресът и марката „СДС“. Бойко Борисов и без това страда, че не винаги и не навсякъде го признават за достатъчно необоримо „десен“.

Отложеният епилог

Това би бил присмехулният край на една история, наказана заради това, че все отказва да стигне до епилога си. Онова, което не е ясно в тази история, е извънредната медийна популярност, на която се радва сюжетът „десни партии“. Довършването на СДС успя да измести редица смислени новини, сякаш ставаше дума за процеси в някакъв колос на политиката. Но този непропорционален интерес не е от вчера и не засяга само СДС.

Откакто нямат думата по никой политически въпрос, десните партии са непрекъснато цитирани, показвани и коментирани. Интересът към СДС днес е горе-долу същият, какъвто беше и към ДСБ, когато няколко души напуснаха партията, за да отидат в България за гражданите. Нищо подобно не се случва на истински влиятелните партии от типа на ДПС, които имат потенциала да свалят и качват правителства - за тях няма такава обилна информация.

Не е много ясно на какво се дължи това - на инерция, на лекотата, с която десните политици се съгласяват да запълнят ефирни минути, или на нещо трето. Примерно - на необходимостта да вкараш бутафорни политически герои в летопис за плурализма.

"Дойче веле"

И Емануил Йорданов напуска СДС

Бившият министър на вътрешните работи Емануил Йорданов е подал заявление за напускане на СДС, съобщи самият той. В писмото до синята организация в столичния район „Лозенец" Димитров не е посочил мотиви, защото те били ясни. Емануил Йорданов каза още, че всичко онова, за което е работил толкова години, вече го няма – СДС вече не съществува.
„За съжаление на 7 декември вместо рожден ден ще празнуваме закриването на партията", каза Йорданов за "Дарик".
Преди седмица Националният съвет на десницата отстрани депутатите Мартин Димитров, Димо Гяуров и Ваньо Шарков, защото отказаха да се подчинят на партийно решение и да внесат в Народното събрание кандидатурата на Петър Стоянов за конституционен съдия.
Това изключване беше последвано от редица други напускания. Още същия ден евродепутатката и бивша министърка на външните работи Надежда Нейнски обяви, че напуска СДС, последваха я и други. Няколко дни по-късно напусна почти цялото ръководство на СДС в Плевен начело с депутата д-р Цветан Костов. Кметът на Свищов Станислав Благов също обяви, че излиза от партията.
Организацията на СДС във Велико Търново пък поиска извънредна конференция и избор на ново ръководство.
Емануил Йорданов беше кандидат за вицепрезидент в двойка с Румен Христов, които получиха 65 761 гласа или 1.95%.
От 1999 до 2001 г. е министър на вътрешните работи в правителството на Иван Костов.

EkipNews.bg 

И Надежда Нейнски напуска СДС

Вярваме в различни неща, мотивира се евродепутатката

 Евродепутатът Надежда Нейнски разпространи отворено писмо до лидера на СДС Емил Кабаиванов, в което обявява, че напуска СДС. В писмото се казва: „Днешното решение на Националния съвет беше тест за това кой в какво вярва в СДС.Оказа се, че вярваме в различни неща. През последните седмици и месеци чух всякакви нападки по мой адрес. Не счетох за нужно да им отговарям. Но се случи нещо, което ме убеди, че вие сте стигнали твърде далеч, че сте преминали всякакви граници, че нямате път назад. Чух ехото на ГЕРБ, че управлението на ОДС (1997 – 2001) е най-големият провал на българския преход. Тук вече не мога да замълча. Защото мълчанието е съучастие в лъжата и подмяната”, пише в писмото.
„Тук идва важният въпрос: къде по времето на прехода бяха лидерите на ГЕРБ? Ще Ви подскажа отговора, г-н Кабаиванов- те бяха от другата страна на барикадата.
Днес Вие искате да влезете във властта. Все Ви е едно как. Готови сте да платите всяка цена”, пише Надежда Нейнски.
„Не аз напускам СДС. С днешното решение СДС ме напусна.
Приемете, г-н Председател, това писмо като заявление за прекратяване на членството ми в СДС. Аз оставам евродепутат на Синята коалиция”, се казва още в писмото. 

 blitz.bg

Веселин Методиев, депутат и бивш министър на образованието: Младите не знаят кой е Стамболов

Веселин Методиев е депутат от ДСБ и бивш министър на образованието в правителството на Иван Костов. Един от основателите на партията. Историк по образование, Методиев е работил дълги години в Главно управление на архивите. Бил е заместник-ректор на Нов български университет. През 2006 г. е предложен от ДСБ за кандидат-президент на десницата, но впоследствие бе издигната кандидатурата на Неделчо Беронов. Тъмносиният политик е и голям футболен фен. Потърсихме Веселин Методиев в първия учебен ден, за да сподели виждането си за промените, които се подготвят в учебниците, както и за тези, които той би искал да види.

Г-н Методиев, мислите ли, че тръпката от първия училищен звънец е намаляла?

Не, защото в първия учебен ден, идвайки към партийната ни централа на „Кърниградска”, аз живея на бул. „Васил Левски”, близо до паметника на Патриарх Евтимий, по „Паренсов”, след това по „Граф Игнатиев”, минах през две училища и видях цялото това оживление, деца с цветя, родители. Има някои мощни традиции в българската национална общност – едни от тях са 24 май и 15 септември. Тъй като тези неща стоят в основите на нацията ни от 19 век насетне, преминали са през всички трудности на българското политическо и обществено живеене и са в този вид над столетие. Те са своеобразна идентичност и ние сме българи и заради това. Това е красиво, всеки носи в себе си една обич по младостта си.

Спомнихте ли си вашия първи учебен ден?

Точно това не си спомних, но си спомних много случки в моя живот от 15 септември. Все пак в една зряла възраст се върнах обратно в училище, т.е. станах министър на образованието. Три учебни години ми се е случвало да откривам тези официални церемонии и съм пълен със спомени от тези дни.

Г-н Методиев, вие привърженик ли сте на промените в учебниците, които скандализират обществото? Заговори се едва ли не за пренаписването им.

Да кажа, че думата пренаписване е в голяма степен неправилна. Промените, които се извършват в учебното съдържание в България, са един непрекъснат процес от Възраждането насам. Ако някой мисли, че учим по учебници от края на 19 и началото на 20 век, не е вярно. Те са били плод на една еволюция, идваща от самото развитие на науките, което досяга средното образование. Днешната европейска уредба има изисквания за средното образование, които се актуализират на определен период от време. Сега законът ги актуализира на 4 години. В новото законодателство тази динамика може и да се увеличи. Тази актуализация изисква големи открития в областта на науката, които са станали валидни, да станат част от учебното съдържание. Ние като посткомунистическа държава извършваме промени, които са свързани с един идеологизиран материал и бавно и мъчително вървим по този път вече 20 и няколко години.

Какво липсва, какво бихте добавили в учебника по история?

Онова, което е малко и трябва да се намери баланс в учебното съдържание, е изграждането на модерната държава, т.е. следосвобожденският период. Ние за Българското възраждане сме натрупали много знания, имаме добър учебен материал, но много сме изостанали по отношение на българското усилие да се прави демократична държава.

Но пък в учебниците вече присъстват събития и личности от последните 10-15 години, дори и Синята коалиция.

Аз говоря за големите имена – Константин Стоилов, Стефан Стамболов, Петко Каравелов, строителите на съвременна България. Следосвобожденска България е на проевропейското развитие. Учредителното събрание, Търновската конституция са онези събития, които дават път на Запад, откъсват българските земи и територии от един Изток. Иван Гешов, един Александър Малинов, по-късно Андрей Ляпчев, Никола Мушанов – те са все министър-председатели, но ако минем сега с един микрофон по „Витошка” и питаме младите хора за тях, сме сигурни, че не ги знаят. Тази история ми се иска да видя в учебния материал. Днешните български усилия на поколения вече политици са свързани с тези хора. Иначе няма историческа основа, иначе заприличваме на много държави тук, на Балканите, които са възникнали след падането на Берлинската стена. Ние не сме възникнали тогава като модерна европейска държава.

А приемате ли включването на следдесетоноемврийските събития в историята? В учебниците за 6 клас вече влязоха Желю Желев, Петър Стоянов, Иван Костов.

Тъй като има нужда от обща култура върху гражданско образование – защо си гражданин, защо и за кого гласуваш, как се прави избор и прочие, това намери място в един предмет, който възникна преди години при правенето на 12-класното образование и тогава беше наречен „Свят и личност“ и беше предназначен за 12 клас. Учебниците по история започнаха да наваксват едно знание и това е материал не толкова за историята като учебник и наука, а по-скоро за онова, което трябва да даде тази гражданска култура, за да се упражняват гражданските права.

Смятате ли, че трябва да се омекотят острите исторически тези за т. нар. османско робство и събитията по време на това владичество?

Не. Всяко нещо трябва първо да бъде изяснено. Тази своеобразна мътилка произтича от неизпълнени задължения на дейците на науката и университетските преподаватели. Това не е учителска работа, не е тяхна отговорност, нито е на учебниците. Защото не можеш да боравиш с 19 век като с 21 век, не можеш да отречеш цялото усилие на хората в борбата за човешки права, онези големи успехи, които Западна Европа и САЩ постигнаха след Втората световна война. Всички тези параметри на човешки права са написани в последните 50-60 години и с тези инструменти да мериш 19 век е ненормално. Още по-малко пък със същите инструменти да премериш 14 век, когато става въпрос за Османската империя, за османското завоевание.

Терминът робство е една политическа игра, предназначена само за едно.Направен е от БСП в ранните 90-ти години, за да се обвини тогавашното управление на сините през 91- 92-ра година. Терминът, с който науката работи, е османско владичество. Терминът „турско робство“ в учебниците го има в 50-те години и е предназначен за създаване на определено отношение към Турция, която е натовска държава. То си е имало друга политическа цел и за времето си е била реализирана.

Г-н Методиев, не товарим ли твърде много детските глави с излишни обеми информация, която така или иначе няма как да се запомни?

Съгласен съм. Това, че живеем в ново информационно време, не оправдава претрупването с учебен материал на децата. Това, че днешното момченце или момиченце на 9 годинки е в интернет, не ни дава основание да качим обема и сложността на учебното съдържание. Не са един или два случаите, които българско момче или момиче на 15 години в среда на английски, американски или френски деца се оказва, че е учило неща, което те в своето училище няма да учат изобщо. Прекалили сме в тези си претенции към младите хора.

Да си толкова широко информиран, толкова широко културен в съвременния свят, никой не си го позволява, защото това е една изключително скъпа дейност. В съвременния свят и младите българи се стремят през образованието да си видят занаята и бъдещата перспектива. Професионалното израстване трябва да бъде заложено още в средното образование и да се дадат много повече възможности за избор след завършване на основното образование – по бъдещия закон – след 7 клас.

Нека не пренебрегваме и политиката. В ДСБ заявихте, че искате да излезете от клишето, че ще бягате от баналното. Не рискувате ли да бъдете разбрани от малцина?

Предизборните инструменти със силен популистки заряд са предназначени за търсене на доверие на 121 мандата. Т.е. политическа партия, която си поставя за цел да постигне самостоятелно мнозинство в следващия парламент, волю-неволю прибягва до тях. Пред ДСБ няма такава цел и можем да си позволим риска да се опитаме да напуснем клишетата и да се обърнем към една разумна аудитория. Мисля, че тя не е малка и дори ще кажа, че е от повече от половин милион избиратели. Тази група очаква политиците да бъдат по-разумни, по-модерни, по-европейски построени. Макар че Европа разполага със своя популизъм – една Италия със своя Берлускони например. Но дясната политика, която има своите фундаменти в личности като Конрад Аденауер, Хелмут Кол и Маргарет Тачър, ни е дала възможност да заемем такива образци, към които да се стремим и да дадем шанс на българската политика да притежава такива политически посоки.

Десницата обаче продължава да бъде разкъсвана, ДСБ и СДС се разделиха. Води се отново вечният разговор – за обединението й.

В ДСБ няма такъв разговор, защото решението на колегите от СДС от май е тяхно. Как можем ние да го променим? Никак. Но виждаме, че те вътре продължават разговор помежду си. Всяко навлизане в тяхната територия ще бъде прието като намеса, и то основателно.

 Валерия Йонкова

vsekiden.com

Лидери или парашутисти в СДС

Сините най-накрая си избраха шеф, спечелил в реално състезание

Резултатът от изборите за лидер на СДС показа, че проблемът за бъдещето на партията и на дясното като цяло остава открит. Същевременно за първи път от началото на прехода у нас за лидер на една политическа партия е избран човек, който не живее в София и не е от тези, които представляват удобния и монтиран вече дълги години така наречен политически елит.

Емил Кабаиванов е човек извън елита. Но същевременно той е показал, че може да обединява хора и може да печели избори. Вярно, досега е печелил в града на Левски, но защо да не печели и в страната на Левски? Второ – не мисля, че други партии, и особено от ДСБ, трябва да коментират този избор. Още повече че самото създаване на ДСБ целеше разрушаването на СДС. И не е почтено сега хора, които ще останат в историята като разединители, да ронят сълзи за обединение. Мога да направя едно основно сравнение между Кабаиванов и други досегашни лидери на СДС.

Мисля, че повечето от досегашните лидери на Съюза на демократичните сили бяха спускани с парашути. Откъде се взеха те, кой ги спусна, как се откриха тези световни лидери? Например някога Надежда Михайлова беше моя секретарка. За тези досегашни лидери СДС се превърна в ракета носител за лична политическа кариера. И то им бе потребно, когато трябваше да ги издига нагоре и ненужно, когато вече от него нищо не зависеше. В общи линии за СДС те се сещаха само преди избори. Много често, и това е истината – лидерството в СДС, постът на председател се взимаше със задкулисни договорки, нагласяване на свои хора, включително с манипулиране на резултати от избори по време на национални конференции.

Сега може да се твърди, че Кабаиванов е спечелил в истински избор, който не може да бъде оспорван. По въпроса за малката разлика между двамата кандидати – това е персонален избор. В случая членовете на СДС не избираха между самостоятелно явяване на избори и участие в Синя коалиция. Този избор вече бе направен от Националния съвет на СДС, който е колективен орган и единствен, който може да взема решения. Това решение бе взето и бе прието както от г-н Емил Кабаиванов, така и от г-н Ваньо Шарков. Независимо от коментарите, които и единият, и другият отделиха на това решение.

В момента членовете на СДС са избирали просто между две личности в партията и са дали гласа си за личността, вярно – с малко повече, която символно е свързана с града на Васил Левски. Аз искрено се надявам, че в СДС няма да се оформят два лагера. Очаквам Ваньо Шарков да си спомни, че е народен представител от СДС и всички заедно трябва да работим за възраждането му. Защото няма друга политическа сила, която може да върне надеждите на хората за едно по-добро и справедливо управление.

Александър Йорданов

vsekiden.com

Д-р Емил Кабаиванов е новият председател на СДС

Кметът на Карлово Емил Кабаиванов е новият лидер на СДС. Това сочат данните на комисията по вътрешния избор в партията при обработени 100% от протоколите на вота.
За него са гласували 3941 души, докато за депутата Ваньо Шарков са дали гласа си 3652 седесари.
Избирателната активност е била над 85 на сто при 9000 души с право да участват във вота.
Номинацията на Кабаиванов се подкрепя от онези хора в СДС, които са срещу продължаването на съюза с Иван Костов. Тази на Шарков беше предпочитана от симпатизантите на Синята коалиция, начело с Мартин Димитров.
До извънредните избори се стигна тъкмо заради оставката на Димитров. Той я подаде заради отказа на висшия партиен орган да продължи обединението с ДСБ.
http://dariknews.bg

Нейнски: Трябва да има политическа хигиена

СДС и ДСБ трябва да се обединят в една политическа сила. Това каза пред TV7 евродепутатът Надежда Нейнски. Много хора по улицата ме спират и ми казват, че и те са от сините. Това са десните хора, които реформираха България с всички внушения и влияния. Ние всички извървяхме сериозен път. В България много неща са като в криво огледало - изглеждат не такива, каквито са. Залогът за това, което трябва да се случи тук, е много голям, че да бъде застрашаван от личните конфликти, подчерта Нейнски.
Има една група хора, които умело сменят политическите си покровители. Те са анонимни, докато не стане някакъв скандал около тях, допълни Нейнски, препращайки към Любомир Павлов и Огнян Донев. Бившата синя лидерка е категорична, че точно тази олигархия, която стои зад политическото, е опасна. И нейните мащаби се увеличават, защото ако преди се говореше за политици, зависими от пари, вече се говори за партии, констатира тя.
Защо Меглена Кунева, когато преди е била в позиция, не е направила това, за което говори сега. Логично е да се запитаме. Има много въпроси, които тя и например Даниел Вълчев, умело преминал през различни правителства, трябва да дадат отговор. Наблюдава се едно политическо номадство, което в крайна сметка изкристализира в нова политическа формация, обясни министърът на външните работи от правителството на Костов.
Трябва да има политическа хигиена, категорична беше тя. В тази връзка тя посочи, че не може да приеме СДС да се превърне в патерица на ГЕРБ. В началото Синята коалиция даваше подкрепа на ГЕРБ, но много неща се промениха. Ние нямаме нужда да се себедоказваме, допълни евродепутатът.

Нейнски коментира и кой трябва да е новият лидер на сините. По думите й това трябва да е Ваньо Шарков, който е подкрепян от мажоритарно избрани кметове и депутати. Опасността, която крие избирането на другия кандидат - кмета на Карлово Емил Кабаиванов, е фактът, че той би се притеснявал да критикува властта. Като кмет на община в тежко състояние той и проектите на екипа му ще са зависими от управляващите.
cross.bg

Ваньо Шарков и Емил Кабаиванов продължават битката за шеф на СДС

Ваньо Шарков и Емил Кабаиванов отиват на балотаж за лидер на СДС. Това сочат предварителни неофициални резултати от извънредните вътрешнопартийни избори за председател на Съюза на демократичните сили. Според данните Шарков печели около 3000 гласа. Емил Кабаиванов малко над 2500. В изборите участваха 9 000 членове на СДС в около 220 избирателни секции в цялата страна. Членовете избираха измежду кандидатурите за председател на Съюза на демократичните сили на Ваньо Шарков, Емил Кабаиванов, Иван Сотиров и Лъчезар Тошев.