вторник, 17 юли 2012 г.

Лидери или парашутисти в СДС


Сините най-накрая си избраха шеф, спечелил в реално състезание

Резултатът от изборите за лидер на СДС показа, че проблемът за бъдещето на партията и на дясното като цяло остава открит. Същевременно за първи път от началото на прехода у нас за лидер на една политическа партия е избран човек, който не живее в София и не е от тези, които представляват удобния и монтиран вече дълги години така наречен политически елит.

Емил Кабаиванов е човек извън елита. Но същевременно той е показал, че може да обединява хора и може да печели избори. Вярно, досега е печелил в града на Левски, но защо да не печели и в страната на Левски? Второ – не мисля, че други партии, и особено от ДСБ, трябва да коментират този избор. Още повече че самото създаване на ДСБ целеше разрушаването на СДС. И не е почтено сега хора, които ще останат в историята като разединители, да ронят сълзи за обединение. Мога да направя едно основно сравнение между Кабаиванов и други досегашни лидери на СДС.

Мисля, че повечето от досегашните лидери на Съюза на демократичните сили бяха спускани с парашути. Откъде се взеха те, кой ги спусна, как се откриха тези световни лидери? Например някога Надежда Михайлова беше моя секретарка. За тези досегашни лидери СДС се превърна в ракета носител за лична политическа кариера. И то им бе потребно, когато трябваше да ги издига нагоре и ненужно, когато вече от него нищо не зависеше. В общи линии за СДС те се сещаха само преди избори. Много често, и това е истината – лидерството в СДС, постът на председател се взимаше със задкулисни договорки, нагласяване на свои хора, включително с манипулиране на резултати от избори по време на национални конференции.

Сега може да се твърди, че Кабаиванов е спечелил в истински избор, който не може да бъде оспорван. По въпроса за малката разлика между двамата кандидати – това е персонален избор. В случая членовете на СДС не избираха между самостоятелно явяване на избори и участие в Синя коалиция. Този избор вече бе направен от Националния съвет на СДС, който е колективен орган и единствен, който може да взема решения. Това решение бе взето и бе прието както от г-н Емил Кабаиванов, така и от г-н Ваньо Шарков. Независимо от коментарите, които и единият, и другият отделиха на това решение.

В момента членовете на СДС са избирали просто между две личности в партията и са дали гласа си за личността, вярно – с малко повече, която символно е свързана с града на Васил Левски. Аз искрено се надявам, че в СДС няма да се оформят два лагера. Очаквам Ваньо Шарков да си спомни, че е народен представител от СДС и всички заедно трябва да работим за възраждането му. Защото няма друга политическа сила, която може да върне надеждите на хората за едно по-добро и справедливо управление.

Александър Йорданов


vsekiden.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар