Цинична злоупотреба с пряката демокрация

Референдумът за АЕЦ „Белене” е лицемерна подмяна на истината за една катастрофална икономическа авантюра, от която България няма нужда. Инициаторите на допитването подвеждат избирателя и го тласкат към грешното решение.

„За” или „против” АЕЦ „Белене” е типичен пример за въпрос, който не бива да бъде задаван на национален референдум. Защото отговорът му изисква експертни познания, които обикновеният избирател не притежава. В някаква степен може би е допустим принципният въпрос „за” или „против” ядрената енергетика. Но да питаш къде, кога, кой и как да строи или да не строи атомна електроцентрала е все едно да избереш чрез референдум решение на сложно математическо уравнение като средно аритметично от всички получени отговори. Това е присъщият недостатък на пряката демокрация. Пренебрегването му е безотговорно и опасно.

Лицемерие в името на народа

В случая с „Белене” то е и нещо много повече. Авторите на подписката не просто си затварят очите за този недостатък на пряката демокрация поради някаква сляпа привързаност към нея, а съзнателно и лицемерно го експлоатират. Днес те настояват „да се търси нашето мнение по важни за родината въпроси” и ни призовават „да накараме политическия елит да чуе нашия глас”. Но не се сетиха да направят референдум преди да задействат проекта „Белене” като част от любимия си „голям шлем” и преди да похарчат стотици милиони за него.

Когато бяха на власт, освен това, можеха да направят проекта необратим. Както, в случая с пълно основание, казва днешният премиер, само с един подпис тогава можеха да направят излишни днешните стотици хиляди подписи. Но не го направиха.

Куп изтъркани лъжи

Освен лицемерна, инициативата за този референдум е и цинична. Авторите й първо ласкаят избирателя с твърдението, че е компетентен да се произнесе по всякакви въпроси, след което съзнателно го подвеждат да вземе грешното решение. Като, разчитайки на рефлекторните му емоции и страхове, го затрупват с куп откровени и отдавна опровергани лъжи. Без АЕЦ „Белене" България щяла да бъде „обречена на енергиен глад". Това била „единствената алтернатива за енергийна независимост” и за „сравнително евтин ток за българските домакинства и бизнес”.

Всъщност, нещата стоят точно обратното. България въобще няма нужда от „Белене” и без нея ще продължи да произвежда много повече, отколкото потребява. „Белене” няма да ни освободи, а ще ни вкара в още по-голяма енергийна зависимост от Русия. Заради „Белене” токът няма да поевтинее, а ще поскъпне в пъти. Впрочем, това вече става. Защото сегашното драстично поскъпване на тока в голяма степен се дължи на необходимостта да бъде спасявана държавната Национална електрическа компания (НЕК), изправена пред неплатежоспособност заради взетия именно от инициаторите на референдума първи заем за „Белене”. А, ако проектът бъде продължен, този заем ще е само първа, „малка” вноска в бездънната яма, която всички ние ще трябва да запълваме с парите си.

Целта – пари и власт

С референдума неговите инициатори имат програма максимум и програма минимум. Програмата максимум е възобновяването на проекта АЕЦ „Белене”, което означава нови милиони по сметките на свързаните с Русия партийно-енергийни лобита. Ролята на избирателите ще е първо с гласа си да поемат отговорността за продължаването на една катастрофална икономическа авантюра, а после – десетилетия да плащат нейната цена.

Програмата минимум е предизборно-политическа и вече в голяма степен е изпълнена. С подписката за референдума, проведена скоростно, дисциплинирано и „под строй”, се стягат, обединяват и мобилизират партийните редици, демонстрират се мускули и политическа кондиция, а предизборната кампания отдалеч се вкарва в удобното за нов поход към властта патриотично-популистко поле.

"Дойче веле"