Анастасия Мозер: Питам се защо хората мразят Костов

Д-р Анастасия Мозер е една от най-известните жени в родната политика и един от най-ярките представители на дясното. На родна земя тя е за кратко, тъй като от години живее в САЩ. „Всеки ден” разговаря с почетния председател на „Обединени земеделци” за живота зад граница и за мнението й за случващото се в дясното тук след поредния развод.

Г-жо Мозер, как се чувствате на родна земя?

О, аз винаги се чувствам чудесно тук. Имам толкова много приятели. Аз тук си идвам вкъщи, но съм много по-заета. Само след дни се отправям извън София, за да се срещна със съмишлениците на „Обединени земеделци”. Защото идват избори и това е много сериозен момент. Надявам се, че в следващия парламент ще има и наш представител. Жалко е обаче, че наши симпатизанти гласуват за други партии на изборите, казвайки, че не можем да направим много за тях. Ами как да направим, като не ни се доверяват?

Често се оказва, че такива хора са гласували за СДС, после за НДСВ, както и за ГЕРБ. Разбирам, че всеки иска да бъде със силните на деня, но така не се върши работа. Истината е, че всичките бъркотии, които комунистите направиха със земеделието преди това, не могат да се оправят лесно. После пък няколко поколения отказваха да се занимават с обработване на земи. Земеделието е труден бизнес и там всяка година се молиш за дъжд и слънце.

Ето сега имаме чудесна реколта от пшеница, но се говори за повишаване на цената на хляба.

Това са само приказки. Българинът обича хляб. И аз обичам. Затова трябва да се борим срещу картелите. Бях малко озадачена и от изявленията на финансовия министър Симеон Дянков, че догодина преди изборите щели да увеличат пенсиите и заплатите. Според мен е популизъм, но въпреки това хората все пак ще имат полза, защото българинът изнемогва.

Такова развързване на кесиите не се ли прави от всички правителства?

А, не беше така по времето на ОДС. Тогава аз и Екатерина Михайлова се обърнахме към финансовия министър Муравей Радев много преди изборите и му казахме да вдигне пенсиите и заплатите. Тогава обаче той отвърна, че подобно увеличение е като снежна топка – за да дадеш, трябва и да вземеш. А България няма особено производство.

Мъчно ли ви е за случващото се вдясно?

Разбира се, че ми е мъчно. Била съм в политическия живот от 1994 г. Голяма част от хората не искат да го признаят, но най-доброто управление бе това на Обединените демократични сили. Никой не успя да постигне такива успехи след това – нито НДСВ, нито БСП, но не го признават. Сега и някои бизнесмени се опитват да се внедрят в политиката. Вярно е, че без пари тя не се прави, но и само с пари не става.

А откъде идват парите на десните, като държавните им субсидии са малки?

Вътре има достатъчно хора с добри възможности. Не съм им гледала счетоводството. Факт е обаче, че имат сгради, а и депутати със субсидии. Сигурно не са съвсем без пари.

Казвате, че сините трябва да се вразумят, но фигурата на Иван Костов продължава да притеснява много от седесарите.

Той действително има много труден характер. Но мисля, че пропагандата срещу него от страна на БСП беше толкова страшна, силна и несправедлива, че се насади в съзнанието на много хора. Питам хората защо мразят Костов, а това е много силна дума, и те не могат да ми отговорят с нищо конкретно. Бил забогатял. Е, много хора забогатяха. Да не би БСП-то да е бедно?!

Твърдите ли, че парите още са у тях?

Всички важни икономически лостове все още са в техните ръце. Те още грабят. А в същото време плюят по Костов. Ами техният Първанов ходеше по митингите да се обявява против НАТО, а после станаха големите привърженици на евроатлантическата идея.

Защо се стигна до краха на дясното и до момент, когато е на кантар влизането на сините в следващия парламент?

Защото имаше нелоялни хора, гледаха собствения си интерес и накрая предадоха тези, които им връчиха министерските и депутатските постове. Вярно е и че Иван Костов не използва добре факта, че е премиер и не се появяваше достатъчно сред хората. Щеше да спечели повече, ако правеше като Бойко Борисов – да обяснява отчетливо какво прави и какво предстои. Някой лошо съветваше Костов да не се хаби. Винаги съм давала пример с вицепремиера на Полша след промените – Лешек Балцерович, за първите му 100 дни, когато той всеки божи ден излизаше по телевизията да обяснява стъпките на кабинета. Костов беше доста по-затворен и не искаше непрекъснато да говори, което бе необходимо.

Струва ли ви се, че фигурите от дясното у нас никога не са били особено близо до хората?

Това все пак е и въпрос на характер. Ние сме сред хората, никога не сме странили от срещи. У нас обаче има и политици, които се ръкуват с обикновения българин, а не го гледат в очите. Това е толкова непочтено. Когато Бил Клинтън бе у нас, той показваше внимание към всеки, едно топло отношение. На това да се научат и българските политици.

Хвалите Костов, че е свършил много, но не пропиля ли и много шансове, докато бе премиер?

Не знам, не мога да кажа, защото има време историята да бъде написана, а за оценки все още е рано. Шансове винаги се изпускат и никой не може за 4 години да направи всичко, което иска. Жалко е за България, че ОДС загуби следващите избори.

Много българи казват, че изпитват носталгия по времето на тоталитаризма. Как го тълкувате?

Това са само декларации. Но кажете им да върнат апартаментите, магазините и земята, които си възстановиха, да върнат парите от наемите или да не пътуват, когато им скимне, да видим дали искат да се върне онова време. Точно стара номенклатура събира пари от имоти сега.

Покойният ви съпруг Чарлз Мозер как разбираше случващото се в България?

Чарлз много обичаше България и винаги му бе много интересно у нас. Той обаче също бе много разочарован от провокаторите, които съсипваха десните партии. Стефан Гайтанджиев (един от съучредителите на СДС – б.р.) например бе един шпионин в партията на червените.

Липсва ли ви той?

Страшно много. Чарлз бе най-добрият ми приятел.

Имаше ли моменти, в които ви е молил да се върнете в Щатите заедно?

Не. Аз му обещах, че идваме за 2 години, а останахме много повече. Той бе разумният глас до мен. Дори в последните години ми казваше, че би останал с мен, ако бях приела да стана евродепутат. Тогава отказах.

Това ли бе моментът, когато решихте да се оттеглите?

Не непременно. Изобщо политическата ситуация не ми харесваше все повече и повече. Не се вписвах в този ландшафт.

Многократно споменавате за провокатори и предатели. Такъв ли е Яне Янев, който тръгна от Демократическата партия?

Той е един пумпал, нищо повече. А и българинът се поддава много на популизъм.

Къде ви е по-приятно – сред американците или сред българите?

Трудно е да отговоря еднозначно – и там имам кръг от български приятели, и тук. Откакто съм в София, ходя и на фитнес, за да се възстановя след операциите на колената ми.

Засичате ли се с други политици в залата?

Случвало се е. Всъщност Надежда Нейнски ме открехна за този фитнес. А моят треньор в началото изобщо не ме позна.

Суетен човек ли сте?

Определено (смее се – б.а.). Една жена винаги трябва да се грижи за себе си. Сега виждам как и новите депутатки се научиха да слагат грим, да се обличат добре. Яд ме е обаче, че не се грижат и за градинката зад парламента, тя изглежда печално. Могат да посадят цветя, да стане по-цветно. Преди години моя бе инициативата поне да се окоси това място, че беше буренясало.

Може би политиката ни е сива и затова не е цветно?

Сигурно е така. Политиците ни не са естети.

Не ви виждам с брошка. Спряхте ли да ги колекционирате?

Не съм спирала, но не може винаги да ходя с тях. Имам страшно много брошки. Е, не съм ги броила, но ми остават слабост.

Д-р Мозер, спомня ли си народът още за баща ви Георги (Д-р Г. М. Димитров – бел.а.), защото за някои това име само на булевард в София?

Жалко е да не си спомняме за него. Малко са хората като баща ми, които са давали всичко за родината. Той бе непоправим оптимист и бе убеден, че България ще бъде свободна и ще намери мястото си в ЕС. Оказа се прав, че това би се случило едва когато се отървем от лапите на комунизма.

Христина Добрева

vsekiden.com