Проф. Михаил НЕДЕЛЧЕВ: Омразата в СДС към Костов е голяма глупост

Михаил Неделчев е роден през 1942 г. в София. Завършва славянска филология и философия в Софийския университет. След промяната е заместник-председател на възстановената Радикалдемократическа партия (РДП). Депутат от групата на СДС във ВНС и 36-ия парламент. Две години е говорител на националното ръководство на синия съюз. Ръководил е департамента „Нова българистика“ в Нов български университет. Председател е на сдружение „Български писатели“. Почетен професор на НБУ и носител на многобройни литературни награди.

---

- Проф. Неделчев, в СДС бе създадена фракция „Единство“ с амбиция за обединение на десните партии. Има ли шанс да се възроди така наречената стара десница, или вече е поела към историята?

Това, което днес се нарича стара десница, беше Съюз на демократичните сили в неговата пъстрота и многоцветие. Г-жа Нейнски, Мартин Димитров и депутатите около него задължително трябваше да направят тази стъпка. Но те не са имали илюзията, че тя би предизвикала обединение.

- Защо я правят?

За да не могат да бъдат обвинени впоследствие в  нелоялност. И за да направят и следващите, и по-следващите стъпки, а те неизбежно ще бъдат обособяване от сегашното СДС, превзето от хора без качества.

Аз съм убеден, че ДСБ ще запази Синята коалиция, държи и регистрацията й. Сегашният СДС е изцяло подменен и ще остане в изолация. Към Синята коалиция ще се присъединят вероятно и други формации, групи, клубове и т.н., които представляват отломки от някогашния коалиционен съюз на демократичните сили. Няма да спра да повтарям, че на привържениците на СДС от предишните десетилетия трябва да се даде отново шанс. Ако СДС изчезне, което съм убеден, че няма да се случи, това не само ще означава края на един дълъг цикъл от нашето демократично развитие, но и лишаване на тези симпатизанти от шанса да избират.

- Подмененото СДС обаче държи марката СДС.

Това с марката е отвратителна работа. Фактът, че някой държи марката, се оказа възможност да се рекетира широка общност от избиратели и активисти. Държането на марката изигра зловеща роля и за битието на партията, която от юноша съм мечтал да възстановим - Радикалдемократическата партия. Групата, която беше останала в малцинство около Александър Йорданов, успя да запази марката РДП. Този път обаче има реална опасност тези, които държат марката СДС, да доведат до нейното заличаване, унищожаване, маргинализиране и възможността от нея да остане само исторически спомен.

- Не е ли твърде фиксирана върху миналото старата десница, избиратели се печелят с идеи за бъдещето?

Това е илюзия, свързана с носталгията по предишната мощ на Съюза на демократичните сили. Миналото е по-силно от настоящето с оглед и на електоралната подкрепа, и на присъствие в парламента. Оттук е тази асиметрия в начина, по който функционират партиите, свързани генетически със стария мощен СДС. Те имат тежка съдба и тежко наследство. Но аз например харесвам платформата на модерната десница, която представи ДСБ в Националната художествена галерия. Тя звучи освободено от това наследство. Ако ДСБ и евентуално Синята коалиция - стабилизирана и допълнена с други формации - успеят тези чудесни идеи да ги превърнат в предложение за управленски решения, това би било добре за целия ни политически живот.

- Антикомунизмът не е ли остаряла основа за една модерна десница?

По принцип трябваше отдавна да сме приключили с комунизма и антикомунизма и те да бъдат само предмет на исторически проучвания. Но и историческите проучвания не са цялостни и задълбочени с някои редки изключения. В политически план комунизмът продължава да бъде актуален и да предизвиква ексцесии, вълнения, скандали.

- Вие сте човек, заобиколен с книги, занимавате се с наука. Одобрявате ли акции като тази в Софийския университет срещу конференцията за Людмила Живкова?

Слушах и четох доста критични коментари за събитието - не за това, че някакви хора се събрали да направят честване на Людмила Живкова, а защото това бе направено, първо, в Софийския университет, второ, против волята на огромна част от преподавателите и трето - с очевидната цел да се създаде позитивен образ на цялото Живково семейство.

Проблемът с осъждането на комунизма в България очевидно не е приключил. Даже не е и започнал. Тази нерешена проблематика непрекъснато става извор за всякакъв тип провокации.

- Голямата политическа битка навремето бе между СДС и БСП. Равносметката днес - левицата оцеля и дори е в подем. Има ли от какво да се поучи старата десница, поглеждайки вляво?

Определенията ляво и дясно също са подмяна. Никой не говореше за първото СДС като за десница. СДС бе замислен като пъстър съюз, в който има леви и десни организации и който да бъде първообраз на бъдещия политически модел след едно разпластяване на този съюз.

- И БСП да я няма?

БСП трябваше да бъде натикана в ъгъла и маргинализирана като партия, която не желае да приключи със своето тоталитарно минало. Ето това не се случи. БСП запази своя маса от бивши членове, симпатизанти, хора, които генетически са свързани един с друг или по полов път, както се изрази г-н Кутев, но така или иначе ги запази с илюзията, че принадлежат към една доминираща каста, класа, общност. Тази разнородна маса я държи общото минало. Затова се опитват да реанимират късове от това минало и да го опаковат с нови пъстри одежди.

- Не можем да отречем обаче, че изборът на Станишев за лидер на ПЕС е признание на съвременната европейска левица не само на неговите лични качества.

Ще се присъединя към всички, които казват, че е добре за България да има фигури на високи постове във всякакви европейски институции, включително партийни.

- Докато някогашният противник на БСП линее.

Някога СДС беше нагледно, присъстваше на площадите. Можеше да се види какво е СДС, той имаше тяло. Сега СДС е невидим и неразпознаваем.

- Разпознаваемото лице вдясно е Иван Костов. Може ли той да бъде обединителят на десницата, или точно обратното - да се оттегли в името на единството?

Една от големите глупости на сегашното СДС е страхотната омраза към Иван Костов, която се дължи на това, че същите тези хора са били зависими и подчинени точно на Иван Костов.

- За кои хора говорите?

За хора от третите, четвъртите, петите редици на СДС, които виждат, че силната фигура на Иван Костов не им дава възможност да се изявяват. София е град, огромен на фона на останалите градове в България. Толкова ли не може да дава лидери, че трябва от сравнително малки градове да идват лидери, които никой не познава и които доста време вече не могат да наложат своя публичен образ, тъй като декламират заучени фрази. Фрази, които са заучили от нас, не от някого другиго.

- Глупост или интерес стоят зад избора на национално непознатия Емил Кабаиванов?

Сигурно има и нечии интерес, но водеща е глупостта. Желанието за изява, неспособността да прецениш, че не ставаш за лидер, за обединител, за представителна фигура. Всеки, който би искал да се занимава с политика, трябва да има интуиция за това.
Противниците на Костов не виждат, че той е изключително добре развил се политик. Иван Костов отдавна не е Иван Костов от 1992, от 1997 или от 2005 година. Това е човек, който се е обогатил като личност, постигнал е сложни трансформации на собствената си публична персона.

- Как сините да изчистят подозрението, че целта им е просто да оцелеят?

Това не е подозрение, а реална задача. Има времена, в които една политическа формация трябва да мисли точно за своето дълготрайно присъствие в парламента. Това, което хората наричат оцеляване, е възможност да бъдеш видим в публичното пространство чрез участие в парламента като най-висш орган на властта.

Друг е въпросът, че публиката, пък и наблюдателите, често се взират само в управляващите и не различават опозицията. Иван Костов, Екатерина Михайлова, Мартин Димитров са прекрасни депутати и тяхното публично слово и жестове на опозиционност трябва да бъдат по-ясно видими, анализирани и чувани, отколкото е сега. Вглеждането в опозицията като в загубилите, които напразно лаят, е несъвместима с представата как функционира един парламент. Няма лаещ депутат. Загубилият не е политически импотентен. Всеки депутат, който говори добре и застъпва интересни, важни гледища, е важен за демокрацията. Българинът трябва да бъде възпитаван и култивиран в това отношение.

- Като гледате последните двадесет години, смятате ли все пак - въпреки вечните ни оплаквания, че синята идея е сбъдната мечта?

Разбира се, че е сбъдната мечта. Кога ние можехме да си представим, че България ще бъде член на ЕС и на НАТО. Когато няколко души се подписахме под документ, изготвен от Мони Паси за членство в НАТО, в нашата парламентарна група ни казаха: „Абе, вие сте луди.“
Сега не сме ли изпаднали в политическо дребнотемие?

Чудовищно дребнотемие. Непрекъснатото разтърсващо дебатиране върху стъпки на властта - дали ще се строи, дали е приключена една магистрала и прочее, са теми, които не би трябвало да занимават обществото до такава висока степен. Икономизирането на политиката пречи за общоевропейското възпитание. Възпитание не само на младите, но е на възрастните хора, които трябва да получат европейско самочувствие и европейска самоличност. Ние не си даваме сметка за два драматични проблема.

 - Кои са те?

Единият е нарастващата дистанция между градовете и селата. Българските села са гета, те не излъчват енергия на нормални селища. В Европа такава разлика не съществува. Вторият са инфраструктурните остатъци от социалистическата епоха - недоразрушени фабрики, запуснати сгради. България е  бунище. От магистралите това не се вижда, но ако пътувате с влак, картината е чудовищна.

 - Рано е за прогнози, но на базата на политическия опит какво според вас ще се случи на изборите догодина?

Наистина е рано. Аз обаче съм в очакването дали българските избиратели ще повторят френските. Нашият министър-председател е свръхактивен човек. От опита на Франция видяхме, че свръхактивните в някакъв момент ги намразват. Сегашният френски президент е безличен бюрократ и вече има разочарование и от него. Но преди изборите се създаде истерия да се махне този Саркози! Следващите девет месеца ще видим дали подобен тип истерия ще се създаде и в България.

Сн. БГНЕС

 http://pressadaily.bg