Във Варна днес десните политически формации ДСБ, Български демократичен форум и НС ”Единство” ще почетат паметта на жертвите на комунизма пред паметника в градинката до Художествената галерия.
Церемонията е по случай 1 февруари, който от три години се отбелязва като Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Датата не е случайна. 1 февруари 1945 г. е денят, в който комунистическият народен съд издава смъртни присъди на тримата регенти, както и на депутати, офицери, министри и общественици. Той става знаков за нашата история, защото поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ.
Специално за церемонията в морската ни столица е и Радан Кънев, водач на листата на ДСБ за Варна и зам.-председател на тъмносинята партия.
Разговаряме за символиката на този ден и последствията за България и българите от 45-те години комунизъм.
Г-н Кънев, какво ви води във Варна днес?
Радан Кънев:
Във Варна съм вече най-малко веднъж на две седмици, защото ние преценяваме, че вече сме в кампания. Когато мога ще съм тук всяка седмица, а към май ще съм тук почти постоянно. Но конкретно, идвам за да отбележим Денят на жертвите на комунизма, който традиционно се чества на 01 февруари. Да поднесем венец от името на десницата в България, да се срещнем с другите представители на десните антикомунистически организации. Венец ще поднесем от името на ДСБ- Варна и на НС „Единство“, които доколкото ни е известно учредяват тези дни своята варненска структура. Заедно ще сме с представители на запасното офицерство от Военното училище, с които също сме в контакт и заедно с организацията на Българския демократичен форум, която винаги сме смятали за сериозен изразител на тези истински антикомуностически настроения в обществото.
За мен по-важното е това събитие да не бъде ориентирано единствено към миналото, защото когато го разглеждаме единствено в тази светлина, това е личен акт. Почитта пред покойниците е лична за всеки от нас. За някои от нас това е наистина семеен въпрос, за други не, а въпрос на политическо отношение към миналото. Същественото в случая е да се обърнем назад към един модел на управление, към една философия на властта, която е съществувала и, която в крайна сметка, много от тези хора, които са станали жертва на репресии, са олицетворявали.
Вие, струва ми се, имате съвсем лични мотиви за отбелязването на този ден?
Радан Кънев:
Аз никога не искам прекалено голям акцент да слагам върху собствената си история и историята на рода си, но не мога да не го коментирам, защото примерно дядо ми инж. Боян Кънев е бил наистина представител на едно поколение от хора – инженери, юристи, архитекти – хора на държавна служба, когато това не е било срамно, които наистина са упражнявали публична власт и са харчили парите на хората с цел обществото да се развива, да става богато и образовано. Няма съмнение, че понятието публичен интерес тогава не е било мръсна дума.
Дядо ми е лежал в Белене през 50-те години, като много хора като него и плочата с името му на стария Аспарухов мост е била демонтирана, когато са го прибрали. Това е много характерно за начина, по който е работила машината. Едни хора са пострадали повече, други по-малко. Не е проблем дори, че са заличени имената на хората, проблемът е, че е заличен начинът им на мислене. Че тогава да работиш на държавна служба и срещу заплатата, която получаваш да работиш за общото благо някак си не е звучало смешно. Докато аз сега в качеството си на кандидат за народен представител изляза и говоря с тези думи, това ще се възприеме или като някакъв отчайващ архаизъм, или като абсолютна наглост. А от много хора и като двете едновременно. Истината е, че тези понятия се обезцениха. Никой не вярва, че държавният служител работи в името на някакъв обществен интерес и затова няма такива големи проекти, които да са действително осъществени. Защото, когато гледаме пристанището във Варна, то е на нивото от 30-те – 40-те години с една модификация, правена през 60-те. Когато гледаме железниците, те са на нивото от 30-те или 50-те години. Когато гледаме Аспаруховия мост, той е в новия си вид, както е построен, с няколко ремонта, за да не падне! Но, както говорих с един мой много по-възрастен роднина във Варна по-рано днес, той каза няма и да видиш нов мост, защото от моста, ако се краде, той ще се срути. И по тази причина никой няма да го построи. Строи се само това, от което лесно се краде. Властта се използва само там, където има лесна далавера. Примерно виж свлачищата в Траката, които не укрепиха, за да ги продадат на 20 ст. на кв.м. и след това ги укрепиха, за да ги продадат по 200 долара на кв.м. Така се упражнява властта в момента. И затова за мен този 1 февруари не е просто акт на лична памет, както за всеки от нас, когато поднасяме цвете ще бъде, но преди всичко ще символизира желанието ни да си спомним, че не много отдавна преди 70-80години понятието „обществен интерес“ е съществувало и държавата е била управлявана по-добре.Това нещо в момента в развитите и богатите държави е така и затова са развити и богати. Трябва малко да си повярваме, че това е възможно в България и съответно е възможно да бъдем по-богато общество. Защото, където управлява мафията, хората са бедни, това е абсолютно сигурно.
И все пак можем ли да кажем, че преходът на страната от онзи строй приключи?
Радан Кънев:
Аз не обичам понятието преход, защото ако преходът е собствеността да стане частна е приключил. Ако говорим дали сме в онзи строй или в този строй, сигурно сме в този строй, но въпросът е кой е този строй и той един и същи ли е в Холандия и в Гърция? Нещата, които се случват в Европа през последните няколко години, особено през последните две-три години показват нещо, което от гледна точка на тези приказки за прехода е страшно важно и то е, че няма по-дъбър строй, до който ние сме стигнали. Това да мислим така означава, че не сме се отърсили от комунистическия начин на мислене, че преходът не е свършил в съзнанието ни. Защото в рамките на демократичните общества, в рамките на повече или по-малко пазарните икономики едно общество може да бъде справедливо и несправедливо, може да бъде управлявано от мафията или да не бъде, може свободният пазар да бъде конкурентен или, напротив – да бъде в ръцете на престъпници и монополисти и това всичкото все да бъде този строй. И ако в момента страшно много хора в България и не само в България, а в целия Източен блок, са ностолгици, то е защото си мислят, че това е демокрацията, което виждаме, като управление. Че това беззаконие е демокрация. Когато виждат, че предаването на имущество от държавата в ръцете на монополисти и на бандити е пазарна икономика. А пък в рамките на Италия, на една отделна държава, можем да видим просперираща северна част със свободен пазар, с конкуренция, с доста сериозна законност и можем да видим Юга, където битката с мафията продължава с променлив успех, но нито има същинска законност, нито има същинска конкуренция, нито има богатство. До голяма степен тези райони разчитат на субсидиите от по-богатата северна част, както ние, като по-бедна държава в рамките на ЕС, разчитаме на субсидии от по-богатите държави.
Така че преходът няма да свърши! Всеки един ден трябва да се борим, за да има реални правила, които да се спазват. Най-важното нещо - правосъдието и законността, всеки един ден трябва да следим дали монополите стават повече, т.е. дали не се връщаме към по-малко свободен пазар. Всеки един ден трябва да гледаме дали същата, по същество комунистическа, мафия не възстановява позициите си, което означава, че се връщаме обратно към властта на партийните олигарси от 80-те години. Истината е, че в последните две-три години в България по всички тези въпроси вървим назад. Така че няма преход, който да е свършил и ние да седнем да си починем, за съжаление. Не стоят така нещата.
А къде се намира границата между държавния протекционизъм и възможността държавата да бъде гарант на определени икономически процеси?
Радан Кънев:
Това е огромният въпрос за десницата, дали сме крайни либерали, които казват – ами, бил силен Лукойл, установил 90% монопол на пазара, или сме същинска модерна десница, която казва, че най-важната задача е тази да осигуриш пазара, не просто да го пуснеш. Което означава, ако някой има 90% дял се налагат съответните правила. Ами разликата е като между доброто дясно управление и ГЕРБ. ГЕРБ си избират фаворити в частния сектор и защитават техните интереси в степен, че всъщност превръщат големи частни компании във все по-големи монополисти. И това не са тайни имена, веднага ще дам пример. В България през последните две години са дадени на концесия пристанища на групировката около Цветан Василев, на Васил Божков, на Домусчиев, на Златев и на ТИМ. Това са различни речни пристанища в България, плюс пристанището Росенец в Бургас, нефтеният терминал, който е даден на Лукойл. Това показва, как всъщност най-важните инфраструктурни обекти за търговията и промишлеността на една държава, т.е. за нейното богатство се раздават на близки хора, буквално в кръга, в който се играят карти и се пие с властта.
А те следва да са държавни?
Радан Кънев:
Дали да бъдат държавни или да бъдат отдадени на концесия чрез честен конкурс, това е решение, което държавната власт трябва да вземе. Интересното в случая е, че за всички тези концесии никога не е имало втори кандидат, т.е. съвсем очевидно тези хора са седнали с протекцията на властта, в компанията на властта и са се разбрали – за мен това – за мен това. Това е най-грубата форма на частен монополизъм под държавно крило. Това е единственото, което може да е по-лошо от държавния монополизъм, който помним от комунистическия режим. Защото има лошите черти на комунистическия режим, а няма нито една от добрите черти на свободното стопанство. Безпорно е, че нито един от тези хора няма да вложи и един лев. Те взимат конкретно пристанище, защото то им е нужно за техния бизнес. Пак давам пример с Росенец и Лукойл. На тях им е нужно да го ескплоатират, за да го използват за нуждите на бизнеса си, нито един свеж лев няма да влезе. Пристанището ще си остане на нивото откогато е строено през 70-те години, нищо добро с него няма да се случи. Васил Божков, ако не се лъжа, взе ломското пристанище. Взел го е във връзка с конкретни свои компании, конкретни товари, които са му нужни и смята, че това пристанище му е изгодно. То също ще остане на едно допотопно ниво и с нищо няма да допринесе за икономиката на района, както не допринася отдавна. Недай Боже, двете големи пристанища Русе-Изток и варненското да последват тази съдба! Т.е. да бъдат дадени за обслужване на някакви много дребни, от гледна точка на българската икономика, интереси.
Каква е прогнозата ви за съдбата на варненското пристанище?
Радан Кънев:
Ако властта във Варна и в София остане същата, т.е. някаква коалиция между ТИМ и ГЕРБ, прогнозата ми е, че с варненското пристанище няма да се случи нищо хубаво. Т.е. то ще остане в сегашния си ви, ще бъде концесионирано без никакви инвестиции, защото ние виждаме, че тази групировка не инвестира. Аз се съмнявам, че тя има пари дори. Едно е да демонстрираш сила и влияние върху политическата власт, друго е да разполагаш действително със свежи средства.
Варненското пристанище е безнадеждно старо, то не може да изпълни основната си функция, която е да дава хляб и доходи на хората в района, около него да се развива нова промишленост, да бъде транспортна връзка на България с Европа, морската връзка на България с Европа. Това, което трябва да се случи, било с държавни усилия, било чрез голям международен инвеститор, а най-добре със съвместните им усилия, да се изгради пристанище, което да може да бъде конкурент на Констанца.
Иван Костов беше дошъл във Варна преди време и обяви, че има интерес на китайски инвеститор за пристанището. Там някакво развитие има ли?
Радан Кънев:
Ами папките са на бюрата на министрите на икономиката и на транспорта. Това беше през лятото, когато нашата делегация се върна от Китай. Тя се върна с много сериозни инвестиционни намерения, но опозиционна партия може да направи толкова. Тя може да съдейства с експертиза, да преговаря, да помогне с икономическите си експерти, защото философията за развитие на пристнище Варна и на железопътната връзка Варна-Русе е в националния план за развитие, приет от МРРБ по времето на г-н Чачев. Аз и до днес се консултирам с него по тези въпроси подробно, г-н Костов също с него се е консултирал, така че това, което са видели китайските инвеститори е националният план за развитие на България. Проблемът е, че г-жа Лиляна Павлова не го е виждала този план. И докато тя не го види и г-н Московски и г-н Добрев не се запознаят, поне да го прочетат, няма как да се случи подобно нещо. Истината е, че за три години и половина министрите на ГЕРБ на практика не прочетоха папките, които завариха на бюрата си. Няма как да се управлява държава по този начин.
Първият демократичен референдум в България вече е налице в съвременната ни история. Направи ли с него и нацията ни стъпка към по-демократично общество?
Радан Кънев:
Аз, може би ще ви изненадам, но ще отговоря с да. Защото не вярвам, и дори като по-млад и по-ентусиазиран от промените, и тогава не вярвах в големия скок на Мао Дзъдун за обществото. Че петилетките ще ги взем за четири години и ще настигнем развитите държави за три петилетки. Подобни глупости са характерни за диктаторските режими. Но в момента Борисов в голяма степен се държи в стил Мао Дзъдун „ние за три години направихме повече отколкото останалите за 23“, което е пълна глупост и е далеч от истината. Но въпросът е, че това като представа за живота е много опасно. Ние можем да вървим напред само на крачки. Всичко, което предлагаме за тези избори е да направим крачка напред. Затова не можем да кажем, че референдума, на който излязоха да гласуват милион и половина българи, не е крачка напред за едно общество, което не е имало референдум. Толкова са излезли, толкова са го счели за важно, но да кажем, че това не е било референдум, означава да обидим всички тези хора. Аз изобщо нямам такова намерение, напротив искам да им благодаря на всичките. Във Варна излязоха и гласуваха с „Не“ 35 хил. души при положение, че града и областта бяха затрупани. Между тези хора едни излязоха, защото бяха твърдо против енергийната зависимост от Русия, други защото са противници на ядрената енергетика, трети защото са противници на кражбите на комунистите. Всеки имаше своите аргументи. Несериозно е да си ги пришиваме политически, въпреки че само ние движихме кампанията, което е истина. ДСБ, „Зелените“, Сдружение „Единство“ това бяха единствените политически сили, които вложиха душа и сърце в тази кампания. ГЕРБ, каквото и да говореха по телевизията, на терен бяха между бойкотиращите. А после се опитаха най-нахално да си пришият бойкотиращите, което е най-смешната позиция.
Коя трябва да е темата на следващия референдум, според вас?
Радан Кънев:
Ами, то затова е предвидено да се съберат 500 хил. подписа. Нека да видим. Да се направят комитети. Аз виждам, че вече има активност да се събират подписи. Много теми могат да бъдат решени с референдум, много теми не е разумно да бъдат решавани точно по този начин. Референдумът не е универсално лекарство.
Да минем на малко по-местна тема. Имате ли поглед върху най-наболелите проблеми на града в момента и как ще ги коментирате?
Радан Кънев:
Ами те проблемите за цялата страна са едни и същи, но във Варна е особено видимо. Доходите и заетостта едновременно намаляват на фона на доста значителна инфлация, а нови работни места не се отварят. Ако доходите са ниски в цялата страна, ние трябва да имаме предвид, че Варна не е свикнала с ниски доходи. Т.е. този икономически срив тук е много видим и се усеща много болезнено от хората. Аз като човек, който е израсъл в София, знам, че преди 15 години беше нормално варненци да имат повече пари от софиянци. В джоба. На кого колко му се водят във фиша е друг въпрос, но в джоба винаги са имали повече пари, защото имаше моряци, носеха се стоки, водеше се търговия. Варна беше икономически много по-жив град и от София, и от Пловдив до скоро. Истината е, че мафиотското управление след дълги години вече дава своите видими плодове. Защото през 2007 г. в разгара на имотния бум хората бяха много склонни да кажат – какво като са мафиоти, след като има работа и след като доходите се увеличават в момента. Това могат да бъдат обаче единствено кратки явления и мигове. Когато управлява мафията хората обедняват. Познавам лично хора, мои клиенти, познати, не хора, които познавам покрай политиката, а покрай работата си и в личния си живот, които буквално казват – не няма да отида във Варна с тази верига заведения или с тази верига магазини, или камо ли с производство. Това е, защото не искат да се забъркват. В София се носят легенди за корупцията във Варна, а София не е град, който се управлява прозрачно или честно.
Когато гониш инвеститорите, когато тях ги е страх, че тук се преплитат интереси на местна мафия, на руска мафия, когато се дава като нарицателно, че някаква групировка управлява цяла област, ако не и целия Североизточен регион, как да очакваме един честен човек да дойде и да си рискува парите тук и да създава работни места?
И другото нещо, което пак води до ниски доходи и ниска заетост, е безкрайното инфраструктурно изоставане на Североизтока, за което говорих. Всъщност целият район Русе-Шумен-Варна е забравен от 10-12 години насам. От момента, в който дойдоха министрите на царя и не прочетоха Националния план за развитие. Никой повече не го отгърна. Те дойдоха, за да започнат инвестициите в презастрояване, да започнат лесните кражби, да наложат селското стопанство, туризма и енергетиката като някакви национални приоритети. Как може да са национални приоритети секторите, които имат най-ниското заплащане навсякъде по света? Защо българите ходят да берат ягоди в Англия? Защото заплатите в Англия за бране на ягоди са много ниски и англичаните не берат ягоди. Как може това нещо да е национален приоритет!? Как може туризмът да е национален приоритет при правителства на БСП, а след това БСП да казват – ама ние държава на келнерите ли ще станем? Ами вие се опитахте да я направите държава на келнерите! Изля се целият бетон на света по Северното Черноморие и нито един куб.м. в пристанището, нито един куб.м. в пътя Шумен-Русе, в пристанище Русе, в ЖП връзката. Извинявам се, че пак се връщам на тази тема, но тя е страшно болезнена! Ако ги няма тези връзки, напълно е невъзможно да има промишленост, ако няма промишленост – няма работа за инженери, няма работа за квалифицирани хора, няма доходи! Приоритетите трябва да бъдат точно обратните – транспорт, търговия, промишленост. Туризмът, той ще си съществува винаги докато има море.
Темата за националните приоритети беше особено актуална покрай приемането ни в ЕС. Тогава не се ли заложиха конкретните направления?
Радан Кънев:
Европейският съюз изисква от всяка страна получател на европейски фондове да изгради национална стратегия за развитие. Навремето се наричаше референтна рамка преди влизането ни в ЕС. Този огромен документ наистина съдържа в себе си приоритети, т.е. за какво държавата приоритетно ще харчи собствените си пари и европейските пари. Действително в тези документи за България бяха изоставени и промишлеността, и търговията, и транспорта в смисъла му на обслужване на търговията. Съществуват цели програми, които са насочени към морското и речното корабоплаване, които са изцяло извън българската национална стратегия. Това означава, че правителствата на Сакскобургготски и на тройната коалиция съзнателно са ги зарязали. Т.е., ако в момента корабоплаването по Дунав не носи хляб на хората и не носи възможности за промишлено развитие, това не е стихийно бедствие, а е решение на две поредни правителства. Ако в момента морското корабоплаване е на едно изостанало ниво, кораборемонтната и корабостроителната дейност са крайно назад и неконкурентни, това не е защото ние сме некадърни, не е защото някакви природни дадености пречат, а защото българската национална политика не е заложила този приоритет и нито един европейски лев не влиза. А може! Ако някой каже, че няма европейски фондове за това, той лъже. Просто те са отклонени в съвсем друга посока.
Как върви подготовката ви за предстоящите избори? Има ли яснота как ще се сформират листите?
Радан Кънев:
Не. За листите е малко рано да се говори, защото ние много скоро подписахме споразумението с „Единство“. Важно е да се каже, че това не е споразумение за съвместно явяване на избори, не е коалиция на принципа роднина-милиционер и – ти на мен – аз на теб, а споразумение за създаване на единна политическа формация. Т.е. трайна коалиция с тенденция да се превърне в единна политическа партия, разбира се, след изборите. Така че, затова и се събираме да отбележим 1.02 заедно – не просто, за да покажем, че имаме общо отношение към миналото, а за да се опитаме да се разделим с един проблем на българската десница, който е съществувал и преди 09 септември – ужасната политическа партизанщина. В България това всеки политически лидер да има собствена партия и те да се явяват в различна коалиция на всеки следващи избори е традиция, която е много отдавна и никога не е била полезна на обществото. И всички разочарования и обиди, които нанесохме на десния избирател през последните години са част от тази традиция. Т.е. ние взехме от миналото най-лошото без да вземем многото добри неща, но в момента безкрайно много партии в дясното политическо пространство са продължители на тази традиция и по всичко личи, че ще я задълбочават. А ние от ДСБ, от „Единство“ и, надявам се, други политически формации, искаме да направим пак така – малка крачка. Не някакво генерално решение, а една крачка, за да покажем, че тенденцията може да бъде и обратна. Хора, които са били разделени могат да се събират, могат да привлекат и нови хора, които иначе не биха дошли. Да обединим сериозните личности в дясно, които определят себе си, като опозиция на ГЕРБ и обединени да спечелим доверието пък на десните хора, които са опозиция на ГЕРБ. А те са много! Разговаря: Ирина Карпузанова
Няма коментари:
Публикуване на коментар