- Празнувате ли Осми март, Богдана?
- Не. Той няма нищо общо с деня на майката. По-скоро Осми март е празник на колежката. Денят на майката е Благовещение.
- Някои го възприемат като комунистически празник…
- Да, точно такъв е! Всъщност Осми март даже е политически празник. Защото е възникнал от исканията за равноправие на жените.
- Имаме ли достатъчно празници ние, българите?
- Аз имам много близки приятели в чужбина. И те казват, че имаме прекалено много празници, по-точно почивни дни. Легендата
за трудолюбивия български народ отдавна е изгубила стойността си.
Обикалям много из страната. Гледам 30-40-годишни мъже, в цвета на силите
си, седят пред селския хоремаг върху щайги и пият бира. Още в 11 ч.
сутринта. Какво е това? А земята пустее, няма кой да я обработва. И
всички се оплакват, че нямат пари. Тази гледка ме влудява. Все чакат
някой друг да дойде да ги оправи. Никъде по света няма такава гледка.
Две са най-страшните неща на комунизма. Едното е отрицаването на
църквата и Бога. Това ни направи „еднакво безгрешни“. И другото е
отнемането на инициативата. Именно заради него се научихме, че все има
кой да мисли за нас и да ни оправя.
- В днешното безвремие има ли място за празници?
- Празници винаги трябва да има. Всеки има душичка и иска да му е весело, да е с близките си…
- Хората намразиха политиците? Защо стигнахме дотук?
- Отвратихме се. Много празни приказки се
изприказваха. Старите муцуни омръзнаха. Но и новите, които се появиха,
нищо смислено не казват. А протестиращите не знаят какво искат. Което е
страшно. Те искат с магическа пръчка всичко да се оправи, но нямат идея
как може да стане това.
- Как възприемате т. нар. обществени съвети при президента?
- Нищо не мисля за тях, защото се нервирам. Как се
появиха те и откъде? Кой им дава право да ме представляват. Никой никога
не ме е питал.
- Защо не позволиха на Костов да състави програмно правителство в рамките на този парламент?
- Защото не го разбират. Той е много умен. Иван
Костов не искаше той де е премиер. Предложението му беше с неговия
мандат да се състави експертно правителство. Когато Костов говори,
трябва да го слушат внимателно! Само той може да направи нещо сега за
държавата. Но няма да му дадат шанс.
- Когато пеехте на митингите преди 23 г. за рухването на социализма, допускахте ли, че ще стигнем до тук?
- Ние живеехме в един лагер. Нямахме право да се
обличаме, както искаме. Нямахме право да слушаме музика, каквато искаме…
Да, спокойно беше. Но в един лагер винаги е спокойно, защото има
надзиратели. Спомням си как си разменяхме тайно плочи. Как тайно четяхме
„Задочните репортажи“ на Георги Марков. И накрая ги изгорихме от страх.
Днес вече България не е същата. Можем да пътуваме, имаме свобода.
- Да, но пари нямаме. Хората нямат какво да ядат и за пътувания въобще и не помислят.
- Аз съм оптимист. Протестиращите трябва да си
изберат лидери. Навремето на митингите бяха Блага Димитрова, Петър
Слабаков, Радой Ралин… Все изявени личности, след които можеш да
тръгнеш. Сега къде са личностите? Но трябва да се смирим, да спрем с
агресията и да вярваме в Бог. Тогава нещата ще тръгнат към добро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар