Слуховете за опасност от демократична алтернатива на властта май са верни

Слуховете, разпространявани от близка до проруската власт социологическа агенция, че за неродения де юре Реформаторски блок биха гласували в момента цели 7 процента от избирателите (и така той би станал трета политическа сила), може и да се окажат верни.

Отгоре на всичко и червеният им тотем в сърцето на българската столица беше осмян с възмутително розова ирония!

Е,това вече е прекалено дори и за най-дебелокожите кукловоди, които не се стърпяха да изтупат от нафталина любимата си марионетка и я извадиха пред публиката с надеждата, тя да е все така вдетинена, че да повярва отново на кукления им спектакъл.

Най-сигурната индикация за страховете на петата колона от опасно за нея развитие в българската политика е активирането на мадридския таран, който вече веднъж беше употребен да разбие дясното и да се съюзи с консолидирания по този начин проруски ляв тандем , като унищожи монархическите илюзии на българите с изграждането на монархо-социализъм и попари надеждите за откъсване на страната ни от руската орбита чрез лицемерна прозападна реторика, подплатена с реална проруска управленска политика.

По тази причина мадридският таран се изказа отново в обичайния си стил на обобщаването без да посочва имена, названия и конкретен адресат. Ще използвам този метод в коментара си и няма да назовавам точните имена, названия и адресати.

Някои непочтително го наричат „мадридският мошеник”, но аз мисля, че не са прави- човекът откровено си лобира за интересите на руската пета колона в България и в това отношение за измамени от него могат да се смятат само онези, които са пожелали да му „верват”. Понеже не съм от тях и платих известна цена по време на неговото управление, мога да си позволя лукса да не му се подмазвам и днес.

Както обикновено, мадридският оракул си говори сам- този път в мрежата. Останал е верен на похвата си да не застава лице в лице с интервюиращ български журналист, да не би интервюиращият да се окаже малко непослушен и да зададе неудобен въпрос. Неговият персонал обясняваше тази особеност с това, че се притеснявал за българския си език, но всички знаем, че това е част от стратегията на „царското” му поведение, чрез която демонстрираше дистанцираност от поданиците, готови да му служат, за да си знаят мястото.

Всичко, което можах да направя по въпроса като телевизионен интервюиращ, е да му откажа благоволението с поканата да го интервюирам в кабинета му на запис, който после да бъде нагласен. След моя отказ тази работа тогава с радост свърши Бареков- получи му се чудно хвалебствие, истински предтеча на серийното му подмазвачество пред следващите години..

Най-напред да погледнем от какво НЕ се възмущава мадридският таран, който вчера изрази възмущение от протестите и протестиращите срещу проруската власт в България.

Преди всичко той не се възмущава от казуса с Пеевски. И няма как- случаят е имитация на неговия неуспешен опит да назначи като премиер през 2003-та година за свой съветник по сигурността заслужилия майстор на червените интриги срещу невръстната ни демокрация Бриго Аспарухов и по този начин да нахлупи върху уж тайните ни ( но не и за съответния шпионаж) служби ушанка видимка.Опитът му не мина заради западната реакция. Скандалът беше голям, но този с Пеевски определено го надмина.

Да, другарят бивш монарх не обича да персонализира, но с едно изключение: нямаше нищо против да му сглобят партия в качеството му на действащ премиер, която да носи неговото име- персонална партия, както никоя друга сред иначе многото лидерски политически формирования в България.

Понеже не обича да персонализира, царувалият в периода, когато руското разузнаване бабуваше на проекта „Атака” и съответно го изстреля топъл-топъл в парламента в края на това царуване през 2005-та, така и не забелязва персоната на българския фюрер с коженото якенце. В този случай обаче причината не е във високомерието му спрямо низкия субект, с когото споделя висши ценности – като любовта към Русия по принцип и към кабинета „Орешарски” като израз на тази споделена обща ценност.

Никакъв изблик на расизъм, антисемитизъм, антиевропейска и антизападна агитация у бореца срещу западния колониализъм не може да разколебае солидарното мълчание на европееца от Мадрид.

Явно изстъпленията на неонацисткия вожд, въоръжен със славянско-православна реторика, не дразнят царствените сетива на уж големия радетел на правилото да не се излагаме пред чужденците ( теза, към която полиглотът от Мадрид непрекъснато се връща с претенцията да бъде неин изразител по право).

За сметка на това в изявлението си в мрежата вчера познавачът на европейските нрави подкрепи неонациста в напъните му да поучава родителите как да си възпитават децата. Именно самозваният бащица на българщината, способен да изкачи за пред телевизионните камери 999 стъпала към велик български връх ( и неспособен да не се похвали медийно с този чутовен подвиг) стана острието на повдигнатата иначе от социалистите обвинителна теза срещу родителите, които трябвало да понесат наказание, защото нарушавали правата на децата си, като ги водят на протести.

Прави са другарите по загриженост: дечицата наистина играят вредна роля за властта, която (все още) се смущава да бие родители в присъствието на невръстните им отрочета. А и на лошо се учат да възразяват на възрастните надзиратели, когато им размахват камшик.

Изобщо, ако се обобщи, срещу какво се възмущава мадридският обединител на нацията, много лесно се вижда, че точка по точка той обобщава не само образа на врага като „протестиращите”, но и на положителния герой в този негов виртуален сюжет.

Добрите българи, според него, са онези, които не протестират, май не са в София ( в колко градове са- пита тържествуващо преброителят) и са повече от протестиращите.

Добрите българи искат да ходят на работа, но им пречат лошите протестиращи.

Лошите българи са онези, които не само протестират, но и водят децата си на протести, гонейки инвеститорите и туристите.

Зад лошите българи стоят „определени кръгове”, докато добрите българи са си добри без никакви кръгове зад, пред и около тях- той вярва в тяхната прословута българска доброта.

Сега стана ли ви едно обединено, хубаво, монархо-социалистическо на славянско-православната душа? Ако сте от лошите-едва ли ли сте получили удоволствие от царствените шамари.

Лошите българи не само не ги чуват, но и не ги питат. Царете на лицемерието си „преговарят” с техни, отгледани за целта добри протестиращи българи, които ако слушат може и с негово величество аудиенция да им организират, че се види от всички как сме случили на обединител.

Апропо, странно е, че социалистите не са поканили вчера своя цар на партизанското си ( многохилядно, както се твърди) събрание в чест на единствената българска партизанска „въоръжена акция” в местността Жабокрек, където изумително храбрите въоръжени акционери убиват посред нощ цели 11 ранени извън България германски войници, настанени в български санаториум.

Дори в Мадрид, където познават добре зверствата на гражданската война, биха се възмутили от тази „акция”. Но у нас тя бива превъзнасяна като единствена, уникална (наистина!) причина за радост и днес. Съответно медиите я съобщават безкритично без сянка от смущение при легитимирането на фактите , каквито са завар(д)ени от времето на комунистическия пропаганден терор.

Но всичко това не пречи на мадридския морализатор да е участник в единствения, уникален съюз на монархо-социализма в нашата страна на чудесата.

 Иво Инджев

ivo.bg