На 12 юли 2015г.
Допъплих до 82-ия си
рожден ден!
Да ми е честит! Нека
това, което съм написал
да ми е поздрав от самия мен.
Това е ...
Епитафия
Дърдорейки глупости
на старец присъщи,
до възраст почтена
със зор се добрах,
А с основание ли
някои се мръщят,
до ден днешен още, аз
не разбрах.
Мижорейки тъпча
земята ни грешна,
Очаквайки края си
привидно смирен.
Когато той дойде ще
го посрещна,
Привидно спокоен,
почти примирен.
Мърморейки често за
щяло-нещяло,
си шравя оглушки за
сетния ден.
Но нали той ще е ново
начало,
за тия, които ще
дойда след мен?
Прозрял съм
отдавна-животът е кратък.
Отдавна предците ми
никой не знае.
Но гена ми жилав,
потомци нататък,
в наследство ще носят
далече в безкрая.
Около тях
Чат-пат подрасквах
изблици душевни,
възникващи в недрата
ми мисловни.
Но каталясал в битки
всекидневни,
скимтейки сврях се в
ъгъла виновно.
Затуй, че с теб
Пегасе рано дръзнах
да полетя из небесата
сини,
току-що яхнал
те-измръзнах
с едва набола перушина.
От Шекспир, Данте,
Гьоте, Пушкин,
личат в ребрата ти
следи от шпори,
а аз нахалничко, пък
и на ужким
се вра сред тях в
небесните простори.
Пришпорвам те, но с
тая перушина
и със пети не в
шпори, а в галоши,
кръжа около тях почти
година
пък драсканиците ми
все са лоши.
Пегасе мой, сегиз-тогиз
посритвай
тоз, който Бог създал
е каруцар,
неистово дерзае и
опитва
да грабне славата на
цигулар.
Сава Нанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар