Какво се случи в Добрич

Промяната, заради самата себе си, е необходима тогава и само тогава, когато носи положителни вести за всички. Не само за едни личности или за отделни социални групи. За всички граждани на малък град в Северна България, подписали обществения договор и очакващи той да бъде спазен.

Много хора се питат "Какво всъщност се случи?", в Деня на народните будители. Това, което се случи, е че една насъбрана енергия за по-добър живот намери своя начин да заяви гордо : "Аз съм тук, чуйте ме, елате с мен". Добружанците са наивни хора по природа, добродушни, но и много емоционални, когато става дума за техния дом. Невъзможността  да живеят в добра градска среда, въпреки прекрасния градски парк, ги накара да се замислят дали човек, роден извън Добрич, може да ги разбере. Невъзможността да се разхождат спокойно със семействата си, въпреки чудесния център, ги убеди, че са неразбрани от действащия кмет. Добружанците не искат лъскавост сред мизерия, а нормалност, но навсякъде. Наивността на добружанците бе надценена от единия от кандидатите. Пасивността бе издигната в култ и мъглата покри като с Йовкова пелена града. Внушението за безалтернативност предизвика мисловен процес и протест в избирателите, разбивайки убийствената скука. Подценяването на позитивната яростна енергия у всеки един избирател изигра лоша шега на статуквото.

От близо и далеч, приятели се агитираха всеки ден да се гласува. Да се гласува, независимо за кого. Надигна се позитивна вълна. От уста на уста се питаха всички: дали можем да успеем? На по бира се самоубеждаваха, че е по-добре да се съжалява за нещо, което си направил; а не понеже не си отишъл да гласуваш.

Много от тях припознаха един от кандидатите за себе си. Те се огледаха  в Йордан Йорданов и видяха себе си. Не видяха схемите. Не видяха надменното надсмиване над простолюдието. Не видяха липсата за общност и нулева социална принадлежност. Не видяха недосегаемостта и недостижимостта. Не видяха пъченето. Не видяха самохваленето. Не видяха липсата на идеи. Не видяха дясно управление, което се хвали чрез политически абсурд, че е най-големият работодател като община. Не видяха псевдо-буржоазния "елит", отделен зад стена от власт и пари. Не видяха абсурда на случващото се в града през последните 25 години, когато имаха 2 кмета, затворени зад тъмните стъкла на автомобилите си, чиито имена бяха произнасяни богобоязливо, в аспект, че всичко зависи от тях.

Видяха пътя. Пътя на скромността, младостта и нормалността. Пътя на смирението пред избирателя, дори това да коства лишения за Данчо в личен план. Видяха светлината в тунела на новото поколение, което иска да живее в хубава градска среда, да има всичко, което всеки ЕС гражданин има. Видяха, че щом Данчо може да отглежда децата си сред нас в Добрич, то тогава и ние можем. Видяха една кратка, ясна и точна програма, без лозунги и лъжи. Видяха заявка на млад човек, който иска да бъде мениджър, но не да си стои в удобния кабинет, а да дърпа "каруцата" на проблемите заедно с избирателите. Видяха надежда за нормалност – нормалната кола, нормалния дом, нормалната бира след работа, нормалния разговор, нормалното доверие. Видяха желание да се иска и повече, и повече. Недоволността от постигнатото направи впечатление. Желание да се постави началото на цикъла икономика - инвестиции - демография - инвестиции - образование - икономика, където младите ще имат възможности, а по-възрастните спокойствие и красота около себе си. Гражданското общество се събуди и канализира протестната си енергия в положителен коловоз, давайки на Данчо отговорност, която той трябва да понесе. Видяха използване на местоимението "аз", когато става дума за отговрност, и "ние", когато трябва да се справим с проблемите. Видяха, боязливо, част от мечтите си, проектирани върху бюлетината на надеждата, че всеки заслужава достоен и качествен живот.

Трудният път за Данчо започва от днес. Всеки един ден, всеки един от гласоподавателите ще следи всяка негова стъпка. Неговата честност и прозрачност. Неговата принадлежност към обществото. Той трябва да направи институциите работещи. Не от него да зависи всичко. А институциите да работят за гражданите. Защото трябва,

...когато Данчо вече не е кмет, все така сигурността да е на високо ниво;

...когато Данчо вече не е кмет, все така икомомиката на общината да процъфтява, управлявана от специалист и мениджъри, изградени с времето. Инвестициите да не зависят от това дали Данчо е кмет или не, а Добрич да е предпочитана дестинация за инвеститорите;

...когато Данчо вече не е кмет, все така Добрич да има положителен демографски профил;

...когато Данчо вече не е кмет, все така цялата градска среда да изглежда като във всеки ЕС град, със зелените площи, прекрасните, тихи и спокойни улички, с хубавите боядисани сгради, с липсата на замърсяване и фонов шум, с километрите велоалеи;

...когато Данчо вече не е кмет, все така да има панаири, изложения, музикални и културни фестивали. Да бъде трудно да си намериш билети за театър или концерт;

...когато Данчо вече не е кмет, все така всички услуги на Общината да са електронни и допирът на гражданина с администрацията да е минимален;

...когато Данчо реши, че му е време да се оттегли, след като е постигнал каквото е могъл, да го направи сам, с аплодисменти, сантименти и в приятелска прегръдка с всеки един от тези, които дадоха шанс на него, но и на себе си.

И в първия миг, когато Данчо прекрачи установените граници и очаквания на 01.11.2015, той ще бъде санкциониран от всички гласували за него.

 grajdani.bg