Чувствам се омерзен от "Брекзит" – и като човек, който активно е
участвал в преговорния процес за присъединяване на България към
Европейския Съюз, и като редови негов гражданин, който твърдо споделя
определящите го ценности, обединени в думите "единна Европа“.
"Брекзит" затвърди впечатлението, че управляващите в момента политици
на европейско ниво реално не могат да защитят основите на европейската
идея. В последно време те позволиха два големи удара, като и двата не са
еднократен акт – кризата с бежанците и решението на британците за
излизането на страната им от Европейския Съюз. И ако за кризата с
бежанците репликата "Wir schaffen das” (Ще се справим - израз на Ангела
Меркел от август 2005 г. по повод бежанската криза) имаше някакъв
положителен заряд в съдържанието си, сега ситуацията изглежда трагично
тъжна.
А последиците за Европейския Съюз, за страните-членки, а и за
останалите страни в Европа, тепърва предстоят и със сигурност няма да са
положителни. След суверенното решение на британците вече и следващите
процедурни стъпки по повод референдума нямат особено значение –
независимо дали са във Великобритания или в Брюксел. Ударът е толкова
голям, че към момента въпросът какво следва от юридическа гледна точка
изглежда смешно ирелевантен.
И фактът, че на еврокомисарите, на членовете на Европейския парламент и
еврочиновниците им предстоят тежки дни да се обясняват, да анализират и
да търсят изход, въобще не ме прави по-спокоен. Първо – защото
доверието ми в тях е силно накърнено, и второ - защото съм сигурен, че в
днешната ситуация техният поглед върху нещата е пречупен до голяма
степен през административния стремеж за оцеляване. И докато редовите
служители в европейските институции имат някакво формално основание да
очакват да запазят работата си, то за политическите назначения, вкл. и
за членовете на Европейската комисия, нещата не изглеждат така през
призмата на това, което позволиха да се случи. Защото то не касае тях, а
се отнася до близо 500 милиона европейски граждани, които от вчера са
наистина объркани и не знаят не само какво ще се случи утре, но и какво
предстои в средносрочен и дългосрочен план. А и няма кой да им даде
разумни обяснения – включително и на страните, които се стремят към ЕС.
И вината за това е изцяло на политиците на европейско ниво – и то на
същите тези политици, които отскоро започнаха да говорят активно за
реформиране на Европейския Съюз, но не успяха да направят нищо, за да
предотвратят кризите. Явно е и намерението именно те да осъществяват
реформи, макар че все още на никого не е ясно какви – и така на практика
да реформират първо самите себе си.
mediapool.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар