107 години от смъртта на ген. Иван Колев

                   Сн. Ангел Радилов

На 29 юли се навършват 107 години от смъртта на ген. Иван Колев. По този повод 
родолюбиви добруджанци  поднесоха цветя на признателност пред паметника на ген. Иван Колев и загиналите за освобождението на Добрич през 1916 г.

Ген. Иван Колев издъхва преди точно 107 години далеч от бойното поле. Още приживе е легенда, наричат го Освободител на Добруджа. Това е генерал-майор Иван Колев.

Съдбата му е да бъде специален, особен. Той е много добър ученик в Бановка и в Болградската гимназия, отличен юнкер във Военното училище и изключителен, блестящ офицер и командир в българската войска. Въоръжен със здрав морал, с жив и практичен ум, Иван Колев оставя светла диря в живота на хората, които среща през живота си.

Неговите войници и офицери го помнят като стегнат и строг командир, който винаги ще ги похвали, и винаги ще ги защити от несправедливостите. В същото време той е взискателен и предвидлив професионалист.

Преди всичко трябва да изтъкнем преданата му служба към националния идеал. Израснал в родолюбиво семейство, Иван Колев е син на заможни за времето си родители. Със сигурност има възможност да остане в родното си село Бановка и да управлява имота на баща си или да предприеме друго начинание в Бесарабия. Вместо това той избира да стане военен. Далеч от дребните боричкания, сплетни и лични интереси, Иван Колев работи усърдно, умно и неотклонно за възвисяване на духа на войниците и офицерите, за въздигане на българското военно изкуство, за честта и славата на България.

Ако има една дума, която да характеризира най-добре личността му – то това е храброст. Винаги, когато има възможност, той води атаката на своите войници – той се врязва в неприятелските редици начело на кавалеристите при Куртбунар, води впечатляващата кавалерийска атака при Мустафа Ачи, стои най-близо до противника и при Палас Мик, както и всеки друг път, когато му се отдаде възможност. Смелостта му се предава на войниците, заразява ги. Те са готови да се втурнат в атака само след една негова дума, защото той е войник, като тях. В най-трудните моменти на битката за Кубадин, под дъжд от куршуми, Иван Колев с коня си язди до позицията и скача в окопите, застава до войниците си и им вдъхва нови сили. Присъствието на генерала им дава сили при всеки труден момент от боя.