ДБ: Резолюция на Националния съвет на ПП “Движение Да, България” - участие взеха и представители на "Да България" от областта

         Снимката е илюстративна

На 29 януари в София (и онлайн) се проведе Национален съвет на ПП “Движение Да, България”, в което участие взеха председателите ма местните организации (МО) на партията от областта – Диляна Радоева, областен координатор и председател на МО Добрич, Владимир Лафазански, председател на МО Балчик, Георги Стефанов, председател на МО Генерал Тошево.

Резолюция на Националния съвет на ПП “Движение Да, България”:

Националният съвет на “Да, България” обсъди политическата обстановка в страната и оцени със загриженост рисковете от задълбочаващата се политическа криза и налагащия се модел на президентско управление. Страната губи посока и се превръща в лесна мишена за хибридни атаки и токсичен популизъм. 

Убедени сме, че България трябва има управление, което да постигне 5-те национални цели, за които в момента има отворен исторически прозорец: 

- Приемането ни в Шенген; 

- Влизане в еврозоната; 

- Депутинизация и укрепване на националната сигурност, което включва нулева зависимост на българския енергиен сектор от Русия и ускорена модернизация на българската армия и служби, както и продължаваща военно-техническа помощ за Украйна; 

- Реализиране на Плана за възстановяване и устойчивост;

- Провеждане на правосъдна реформа и търсене на конституционно мнозинство за дълбока реформа на модела за управление на прокуратурата.

За да може да бъде реализиран този дневен ред, след изборите трябва да се излъчи истинско демократично реформаторско парламентарно правителство. За целта “Продължаваме промяната” и “Демократична България” трябва да намерят подходящия формат за участие на изборите, който да може в най-голяма степен да гарантира получаването на първия мандат и успешното реализиране на политическата формула, която ПП и ДБ предложиха за осъществяване на втория и третия мандат в рамките на 48-ото Народно събрание.

С оглед на горното Националният съвет упълномощава ръководството на партията да води преговори за съвместни действия (предизборна или следизборна коалиция) между ДБ и ПП в рамките на парламентарните и местните избори през 2023 г., включително:

- Подписване на коалиционно споразумение между ДБ и ПП, което да определи политическите цели на коалицията и да формира механизъм за вземане на решения, който гарантира демократична коалиционна култура;

- Създаване на програма за управление на коалицията, която да отразява идеологическите разлики между ДБ и ПП, да гарантира дясно-центристката идентичност на ДБ и нейните приоритети за модернизация на страната, насочени към иновациите и икономика с висока добавена стойност, дигиталната трансформация, стремеж към балансиран бюджет, реформиране на институциите в страната и постигане на върховенство на правото. 

Националният съвет потвърждава мандата за коалицията с ПП за местните избори с цел смяна на управлението на българските общини, особено в София и други ключови градове, за освобождаване на местното самоуправление от модела на феодализация. 

Националният съвет оценява високо работата на ДБ и възлага на ръководството на Да, България да води разговори с партньорите от ДБ за дълбоко и трайно консолидиране на обединението като модерна дясно-центристка формация и започване на подготовка за общото ни явяване на евроизборите.

Народният представител Ивайло Мирчев се срещна с членове и симпатизанти на "Да, България" и ДСБ в Добрич

Народният представител Ивайло Мирчев се срещна с членове и симпатизанти на "Да, България" и ДСБ в Добрич.

На срещата бяха обсъдени местни и национални проблеми. Бяха обсъдени обществено-значимите теми, както и политическата обстановка в страната – какво предстои в управлението на държавата, как народните представители могат да са от полза за местните въпроси и каузи.

В серия от приемни с граждани през пролетта и лятото тази година, народният представител Ивайло Мирчев изслуша и разработи няколко проблема в областта на водоснабдяването, на спорта. Елисавета Белобрадова, също народен представител от ДБ, в обиколка в цялата страна, посети Добрич, даде отговори и придвижи отделни въпроси към парламентарните комисии и министрите.

Демократична България се заяви като алтернатива на ГЕРБ

Днес е добър ден за българската демокрация! Искаме демократична България, защото тя днес не е демократична. С тези думи ген. Атанас Атанасов встъпи при представянето на новото дясно обединение Демократична България, в която участват партиите ДСБ, "Да, България" и "Зелените".

По време на церемонията бе представен и новият експертен екип, които ще се представят заедно на европейските, местните и парламентарните избори. Атанасов припомни за направеният преди години евроатлантически избор - с членството в ЕС и НАТО.

"Днес в българските институции няма нито един човек, който да защити този исторически избор на българския народ", посочи той. По думите му българските управляващи - не знаят къде се намират, а правителство, премиер, президент искат да смъкват санкциите срещу Русия. По думите му всички те страшно много обичат европейските пари, но не обичат европейските правила.

"Ние поемаме курс към това да поискаме да се смени властта в нашата страна - затова ни трябва много широка обществена подкрепа и ще се борим за това", заяви страна Атанасов. "Демократична България" означава българска парламентарна република с работещи и независими институции. Както е записано в чл. 1-ви на Конституцията.
Парламентът се е превърнал в гумен печат на едноличната власт на Борисов, заяви още Атанасов. "Кой днеска ни управлява", попита Атанасов.

"За пръв път публично се случи нещо, което дълги години се криеше, а именно че днес във властта са заедно така наречените патриоти, заедно с техния политически антипод - партията на етническите турци ДПС. Проблемът на тази партия не е в това, че тя има етнорелигиозен характер. Проблемът е, че тя е мафиотска организация. Това е проблем и Борисов ги събра заедно" , заяви Атанасов.

По думите зад тези процеси стои Държавна сигурност.

По отношение на така наречената опозиция, Атанасов констатира думите на български социолог, че Бойко Борисов не се притеснява от Корнелия Нинова и БСП, те са му необходими, за да си надъхват електората.
Бойко Борисов се притеснява да не се роди автентична дясна алтернатива, защото тя ще му спука балона, каза още Атанасов.

Христо Иванов, лидер на "Да България" призна: "Отне ни твърде много време да направим това, което правим днес." Той очерта четири основни предизвикателства: Свободата, която по думите му днес е заплашена, както от вътрешни, така и от от външни фактори. Заплашена от това че нашата незряла демокрация се изяжда отвътре от миналото, както и от това, че технологиите се използват за нови форми на тоталитаризъм.

Най-голямо предизвикателство според Иванов е човешкият капитал. По думите му, освен демографския проблем и образователна реформа, са нужни и такива институции, които да включат реално българската глобална общност - които са най-големият капитал.
Следваща задача пред новата дясна алтернатива е да се възползваме умно от 4-та технологична революция.

Не на последно място Иванов визира възвръщането на държавата - "Ние трябва да имаме институции, които могат да гарантират правов ред."

Иванов постави за цел "Демократична България" в ядрото на ЕС и НАТО. По думите му "ние или ще участваме в тяхното преоткриване, или ще останем в периферията".
Най-важната задача е да генерираме алтернатива, каза още той.

"Обединението на тези три партии не е достатъчно, гледаме на това като арматура, този съюз трябва да се разраства, за да може да включва демократичната общност, включвайки повече хора", заяви Иванов. "Днес се събираме не само, за да влезем в следващия парламент, а за да заменим тази власт с друга - по-добра", каза още той.

"Заедно сме - защото всички сме демократи и всички сме за силна България, заедно сме, защото всички сме зелени и искаме зелена и чиста България, заедно сме, защото отговорите на всеки голям въпрос в живота ни започва с България. Да, България", заяви Христо Иванов.

Дясноцентристки формации приеха „Български манифест за Европа”

"Да, България!", ДСБ-"Нова Република", "Зелените", ДЕОС събраха експерти, които ще работят за утвърждаването на България като съвременна европейска държава, съобщиха от политическите формации.
Днес в столичния хотел "Балкан" официално бе представен експертният екип на "Български манифест за Европа". Инициативата е подкрепена и от други формации, и от граждани.
Посочва се, че платформата не е предизборна и не е партийна, целта е да бъдат обединени активни личности, които да отстояват пълноценния европейски път на страната ни. Да се върне "усещането за посока"на българското общество.
Предвижда се поредица от срещи и дискусии с българските граждани, за това в как биха искали да се развива България, както и за членството ни в ЕС като гаранция за икономически растеж, благосъстояние, свобода и достойнство.
Събитието бе открито от Светослав Малинов и Стефан Тафров, водещите идеолози на екипа на "Български манифест за Европа".
Евродепутатът Светослав Малинов, член на ръководството на ДСБ, отбеляза, че в началото на неговия професионален живот, дебатът на членство на България в ЕС е бил точно толкова далечен и безнадежден, колкото е към днешна дата дебатът за членството на Турция, който може да е напълно безперспективен.
Малинов изрази своята убеденост, че през живота му са се случили наистина значими исторически обрати. Бил е военнослужещ на Варшавския договор, а днес участва в създаването на отбраната на Европейския съюз. Надява се в края на мандата си да има две досиета - защото така се наричат законопроектите в Европейския съюз.
Въпреки това е разтревожен, че България е единствената страна, която след включването си в Европейски съюз е влошила драстично показателите като върховенство на правото, демокрация, човешки права и дори провеждане на демократични избори.
"Как така българите, чийто устрем към Европа не можеше да спре, днес живеят с най-ниските доходи и не са в състояние да предизвикат важни реформи, след като преди това бяха пример за смелост и радикалност? България не трябва да губи своите исторически победи и приоритети, за които и аз лично съм се борил и съм давал всичко от себе си. Никога не съм мислил, че България ще встъпи в своето първо председателство под мониторинг и извън Шенгенската зона." - посочи Малинов.
Той увери, че ще участва с всичките си сили в тази нова инициатива, защото България трябва да заеме своето достойно място като средно голяма държава - лидер, когато става за идеи, решителност и политическа воля.
След него, Стефан Тафров, член на "Да, България!", заяви, че екипът на манифеста е изправен пред "едно колективно интелектуално и политическо усилие".
"Като се започне от първите свободни митинги през 1989 г, през протестите по време на Лукановата зима 1990-1991 г., после и на Виденовия глад през 1996-1997, до недоволството ни днес срещу модела "Кой" и завладяната държава, основната движеща сила, която тласка обществото ни напред, е справедливият гняв на гражданите. Днес осъзнаваме, че гневът не стига. Трябва ум, трябва зрялост, трябва план за действие, трябва смелост. Време е да превърнем гнева в бъдеще! За България това бъдеще е само и завинаги европейско." - подчерта Тафров.
В своето слово лидерът на Движение "Да България" Христо Иванов сподели, че участниците в екипа "не са партийци".
"Тези хора не са кандидати за позиции и за евродепутати. Тази платформа не е предизборна, тя не е партийна. Представяме Ви умове. Представяме Ви сърца. Представяме Ви експертиза, представяме Ви енергия. За България. Тази платформа е отворена. Към нея ще се присъединяват други хора и вероятно ще получава подкрепа от други организации. Тази платформа има една задача и тя е да ни върне усещането за посока. За нашата европейска посока. Защото европейският проект не е просто проект за това как България да се закачи за влака на ЕС. Европейският проект е проект, в който трябва да гарантираме, че ние ще бъдем част от Европа не просто по география и по традиция, а по стандарти. " - призова Христо Иванов.
След него лидерът на ДСБ-"Нова Република" Атанас Атанасов подчерта, че още при учредяването на ДСБ основаният слоган на партията е "За Силна България в обединена Европа".
"Ние се създадохме да работим за това, защото бяхме убедения, че такава е каузата на демократична България, да бъде част от европейската цивилизация. Днес, 10 години след осъществяването на тази мечта на поколения българи, се опитват да ни убеждават, че е важно България да е стабилна, стабилна не означава, че е силна. Днес, нито Европа е достатъчно обединена, нито България е силна. Тоест, нашата основна кауза стои неизпълнена. За това, ние от демократичната общност създаваме този екип от хора с доказани принципи и качества - професионалисти и експерти в своята област, именно в този ключов момент, когато България има историческия шанс да отстоява националните си интереси в Европа, за да работят за силна България в обединена Европа." - поясни Анатасов.
Пълния текст на платформата "Български манифест за Европа":
1) Пътят на модерна България към Европа започва още с Възраждането.
Той не е "проект", а борба на поколения български будители и просветители, революционери и държавници. Днес, вече повече от десет години, европейското членство е реалност.
Постигнати ли са обаче мечтите на тези, които над столетие се бориха за европейско бъдеще?
Сега можем да пътуваме, да работим, да учим и да правим бизнес във и със
Европа, a европейските фондове подобряват живота ни. Изоставането обаче не е преодоляно.
България е бедна, проядена от корупция, със слаби институции. Така няма да се преборим да бъдем на "първа скорост" в ЕС - там, където се вземат важните решения. Проблемът с корупцията трябва да бъде решен от нас, със собствени сили. Защитата на собствеността и на конкуренцията, на свободата и справедливостта в нашето общество е наше дело.
Образованието и здравето на нацията са наша отговорност.
Нужни са вътрешни реформи и смела европейска и външна политика.
2) Европейският съюз преживява нелеки времена, той преминава през поредица от кризи и разделения, от финансовата криза до мигрантския поток и терористичната заплаха. Засилват се разрушителните тенденции вътре в Съюза. Тези кризи са особено опасни за нас, защото живеем на границата - и в географски, и в политически смисъл. Ние сме извън сигурността на Шенгенското пространство и Еврозоната. Не сме пълноценни участници в ключовите проекти за енергиен съюз, европейска прокуратура и обща отбрана. Управляващите ни се държат като гости в Брюксел, а не като лидери, от чийто глас зависи пътят на Съюза.
Стъпваме на консенсуса, че благосъстоянието и сигурността на България зависят от бъдещето на ЕС и НАТО, от способността ни да участваме в решенията и да бъдем в ядрото на утрешна Европа.
3) Затова започваме националния дебат за бъдещето на България и как членството на страната ни в ЕС ще гарантира благосъстояние, икономически растеж, свобода и достойнство.
Със самочувствието на европейски граждани ние ще поставим пред всички българи големите въпроси на бъдещето на Съюза:
 Как Европа да стане по-единна, по-силна, по-демократична;
 Как да преодолеем деленията и неравенствата между Изток и Запад, между Север и Юг, между стари и нови държави-членки;
 Как ЕС да бъде по-малко бюрократичен, по-близък и по-разбираем за гражданите си.
Но със самочувствието на български родолюбци ние ще обсъдим с нашите съграждани и:
 Как да преодолеем сегашния модел на снишаване , налаган от партиите на статуквото;
 Какви дипломатически усилия са нужни, за да получи България незабавно членство в Шенген и покана за Еврозоната;
 Как да преодолеем формалното отношение на Брюксел към отказа от реални реформи в българската съдебна система;
 Как "икономиката на знанието" и цифровият дневен ред да престане да е брюкселско клише, а да се превърне в български приоритет;
 Как България да участва в преодоляването на неравенствата в ЕС между страни, региони, хора, така че думата "кохезия" да се изпълни със съдържание;
 Как националната ни сигурност, в това число киберсигурността на институциите и гражданите на Европа да се превърнат в първостепенна тема на Съвета на ЕС;
 Как бъдещето на Западните Балкани и особено на Република Македония да излезе от сферата на мъглявите обещания и да се превърне в реалност, гарантираща националните ни интереси;
 Как интересът на най-засегнатите държави да бъде защитен в бъдещия енергиен съюз и да не допуснем най-силните европейски икономики да налагат двоен стандарт в отношенията с Русия;
 Как България да развие своето бъдеще чрез природните си дадености и ресурси.
В края на този процес ще представим пред сънародниците си първия Български манифест за Европа, първата цялостна платформа за активна политика на България в ЕС, отразяваща нашето позитивно, но критично българско послание към бъдещето на Европа.
Ще покажем и нашата категорична воля България да бъде в сърцето на Стария континент, осигурявайки растеж, работа и сигурност за българските граждани, фирми и семейства.
Нашата мечта е българска и затова европейска.
Източник:  news.bg

Двете лица на Русия в България

                                                                    Сн. БГНЕС

Кримската криза доведе до поляризация и в българското общество. Докато едни симпатизират на "братска Русия" и подкрепят действията ѝ в украинския конфликт, други са нащрек заради путиновата жажда за могъщество. 

Конфронтацията между русофили и русофоби, която в България има дълга история, придоби нова актуалност покрай кримската криза. В учебниците по история Русия все още е представяна като "освободителка на българите от турското робство". Според историка проф. Пламен Цветков, това е чиста пропаганда: „От десетилетия тази пропаганда е проникнала в учебниците и медиите, а хората масово още не знаят, че Санстефанският договор е всъщност акт за безсрочна окупация на България от руската армия, като това е част от големия замисъл за имперската експанзия към Цариград, Босфора и Дарданелите”, твърди историкът. Той смята, че за възникването на феномена „русофили-русофоби“ допринася и дълбокият комплекс за малоценност на българите спрямо Турция и всичко турско. В резултат от него българите лесно се поддават на проруската пропаганда, посочва Цветков. Според него детронацията на княз Александър Батенберг, извършена от верни на Санкт Петербург офицери, поражда първото разцепление сред българите заради плановете на Русия да подчини младата държава, а руският император-самодържец да бъде обявен за неин върховен владетел. „Възглавената от министър-председателя Стефан Стамболов съпротива срещу руските намерения е определена тогава като русофобска. Документирано е, че това разделение между русофили и русофоби всъщност е измислено от руската агентура в България”, посочва професор Цветков.

Схемата "русофили-русофоби"

Културологът проф. Ивайло Дичев твърди на свой ред, че българите нямат улегнали политически идентичности и тъкмо поради това схемата „русофили-русофоби” все още функционира. Според него е много странно, че българските русофили се определят като „леви“, но защитават империя, която от 200 години последователно смазва революции и национално-освободителни движения. „За да те посочат в България като „десен“, трябва да ругаеш Русия, а за да си „ляв“, трябва да я хвалиш, което е идиотско. Русофилството и русофобството са част от „стратегията“ на редица български партии, които по този начин се опитват да запълнят липсата на идеология и собствена идентичност“, резюмира професор Дичев.

Политологът Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии е шокиран от факта, че част от българите изразяват по-голяма лоялност към Русия, отколкото към Европейския съюз и неговите ценности. Независимо от това обаче, припомня Смилов, България си остава държавата-членка в Евросъюза, в която се регистрира най-голямо доверие към Общността. Що се отнася до позицията на БСП за кризата в Украйна, Смилов е на мнение, че партията е развила два типа говорене - единият е предназначен за консумация в Брюксел, а другият е изцяло за вътрешна употреба. „Това създава усещане за шизофрения - БСП има едно лице за пред европейската публика и друго за пред определени слоеве и групи в българското общество“, коментира политологът.

Историкът Пламен Цветков обръща внимание на начина, по който българските медии отразяват кризата около Крим. Наблюденията му сочат, че голяма част от медиите в България странят от извода за директната опасност, която поражда агресията на Кремъл.

На противоположното мнение е професор Ивайло Дичев. Според него в българските медии преобладават коментарите за интересите на ЕС и НАТО, докато руската гледна точка остава по-слабо представена и дори демонизирана. В същото време партии, които разчитат на антисистемните настроения (като „Атака“ например), се опитват да „яхнат вълната“, заставайки зад Русия. Проруското говорене в интернет-форумите също се дължи както на традиционните симпатии към Русия, така и на антисистемните настроения, смята Дичев.

Путин и националистите

Даниел Смилов тълкува поведението на българските националпопулисти в по-широк контекст: „В „Атака“ отдавна се говори за връзките с Русия. Изненадващ в случая е обаче фактът, че българският национализъм се оказва силно проруски. Впрочем, този феномен е характерен не само за България. Путин получава подкрепа и от националистическите партии в други европейски държави. Неслучайно като наблюдатели на референдума в Крим бяха изпратени представители на полските и унгарските националисти, а също и хора от партията на Марин льо Пен във Франция. Това е една много странна коалиция“, казва Смилов и търси логиката на подобна „антиевропейска“ коалиция: „По мое мнение фундамент на националистическия алианс е негативното отношение към Европейския съюз. От тази гледна точка крайно десните партии в Европа виждат в Путин един вид съюзник”.

Що се отнася до България, антиевропейските настроения са се насложили върху латентното русофилство, посочва Смилов: „В чувството за близост с Русия по принцип няма нищо лошо. Изненадваща е само близостта на българските национал-популистки формации с Путиновия режим - сякаш между тях има някаква синергия“, заключава политологът Даниел Смилов.

Дойче Веле