"Тъпи въпроси": Как в България се разговаря с журналисти

                                 Сн.pixabay.com

Политици като Александър Йорданов и Г. Марков, намерили пристан в ГЕРБ, възприеха словесния репертоар на Борисов към журналистите. А посланието към тях е каквото беше и преди 30 години: "Когато говориш с мен, ще мълчиш!"

През 90-те години на миналия век, много преди т.нар. „мемета” или „миймове” да станат модерни, в София можеха да се видят разлепени по стените черно-бели снимки на „стратега” на БСП Александър Лилов, размахал заканително пръст, под които стояха думите: „Когато говориш с мен, ще мълчиш!”. Дали репликата от стария седесарски позив наистина принадлежи на този висш комунистически функционер е отделна тема.

Ала колко от „политиците-демократи” от 1990-те, които се нагърбиха с Мойсеевата задача – да преведат българския народ отвъд безмилостната цензура на тоталитарния режим към обетованата земя на „новите ценности” – всъщност се оказаха достойни за историческата си мисия? 

С обиди срещу неудобните въпроси

Да вземем, например, Александър Йорданов. Преди дни той засипа с обиди журналистката от БНР Силвия Великова, наричайки я „махленска клюкарка”, „лайкучка” и „развален грамофон”, задаващ „тъпи въпроси”. Причината за раздразнението на Йорданов: Великова го попита по време на интервю дали не носи вина за това, че 31 години по-късно СДС е само блед спомен.

С поведението си Йорданов без да иска отговаря на въпроса. Той, както и други „демократични” родни политици, демонстрира огромно неразбиране за фундаменталната роля на журналистиката в плуралистичното общество: да задава остри, а понякога неудобни въпроси на публичните личности, особено на политиците.

Йорданов, също като Георги Марков (агент „Николай”) и др., е от тези емблематични лица на демократичните промени, които в най-ново време намериха пристан в ГЕРБ – партията на бившия телохранител на Живков и член на БКП Бойко Борисов, понастоящем убеден консерватор.

Отношението на самия Борисов към журналистите е повече от скандално: от „галеното” „мисирки”, през сигналите, че той или неговите пиари „търсят сметка” от редактори (защо „така сте ни отразили, а не иначе?!”), през отказите да се дават интервюта на журналисти и медии, които могат да го поставят в гореща вода; да не говорим за нелепото бягство на премиера, в продължение на месеци, от срещи с представители на „Репортери без граници”.

Антидемократични и хомофобски изказвания

След като това е „репертоарът” на министър-председател – рекордьор по продължителност на престой във властта – защо манталитетът на други наши политици и новоизпечени демократи да е по-различен? Речникът и маниерите на Борисов са обичайни за масовия строител на поредния „хубав ден за българската демокрация”.

Съвсем в „реда на нещата” е публиката да съзерцава изблиците на антидемократични, а в някои случаи и откровено простовати, инстинкти на колеги на Борисов като Ал. Йорданов или Г. Марков. Наскоро бившият конституционен съдия и върл привърженик на В. Орбан „блесна” с хомофобско изказване - опозореният унгарски евродепутат Й. Сайер, според него, се „заразил с джендърство” в кафето на Европарламента, където се „чифтосвали по двама”.

Или Валери Симеонов. Неговите ексцесии могат да бъдат обект на няколко статии, но да вземем класическото „Защо клатите държавата", отправено към журналиста Виктор Николаев, който му беше задал неудобен въпрос. Едва ли ще научим обаче името на политиците, които поръчаха свалянето на Великова от ефир през септември 2019. 

Списъкът с родни политици, които се държат арогантно, безпардонно и направо господарски с представителите на медиите е прекалено дълъг, за да отделим място на всички. Ала фактите са еднозначни: представителите на медиите, които се осмелят да не играят по свирката на капризните първенци, са пращани в трета глуха (М. Цветков, Г. Шикерова, М. Бенатова, В. Радев и др.).

Но да се върнем на Ал. Йорданов. Атаката спрямо Великова, разбира се, не е първата, а вероятно няма да е и последната подобна изява на председателя на 36-тото Народно събрание (1992-1994) и зам.-председател на СДС. По-рано тази година, настоящият евродепутат, избран с подкрепата на ГЕРБ, отправи словесен залп към главния редактор на „Бивол” Атанас Чобанов („защо говориш глупости, бе”, „вие изпаднахте в абсолютна простащина”, държите се като „дребни провокаторчета”) – тогава „причината” бяха „неприятните” въпроси на журналиста към евродепутата от ГЕРБ Емил Радев.

Посланията остават същите

Сблъсъкът е особено показателен, защото в него Александър Йорданов не само отправя нападки, а и „поучава” Чобанов какви въпроси всъщност трябвало да му задава, ако е „истински демократ и журналист”. И всичко това, докато главния прокурор Гешев „лукаво” пита редактора на „Биволъ”: „Как е времето в Москва?”.

В една мека диктатура медиите не са четвърта власт, а пето колело на държавната машина. А у нас посланието на псевдоелита към простосмъртните си остава същото, както и преди тридесет години: „Когато говориш с мен, ще мълчиш!”.

Източник: "Дойче веле"

Преди 26 години се роди в. „Демокрация”

На тази дата, през 1990 година, излиза първи брой на вестник "Демокрация" - първият демократичен ежедневник, след комунистическия режим.

"Демокрация" е български всекидневник, който излиза в периода февруари 1990 - май 2002 г. Вестникът е известен като партийния орган на Съюза на демократичните сили (СДС).
Първият брой на вестника излиза на 12 февруари 1990 г. Първият главен редактор е литературният критик Йордан Василев (до септември 1990 г.). След него са Волен Сидеров (от септември 1990 г. до февруари 1992 г.), Енчо Мутафов (от февруари 1992 г. до май 1993 г.), Панайот Денев (от март 1993 г. до август 1994 г.), Иво Инджев (от септември 1994 г. до юли 1995 г.), Невен Копанданова (от април 1996 г. до 1 юни 2000 г.), Атанас Свиленов (2 юни 2000 г. до 18 април 2002 г.), Недко Петров (18 април 2002 г. до юни 2002 г.).
Заради големите му дългове, през май 2002 година, вестникът е спрян от новоизбрания тогава лидер на СДС Надежда Михайлова.
През декември 2005 г., като опит да се възроди старият вестник, започва да излиза нов вестник - вече седмичник, с името "Демокрация днес", който също спря своето съществуване.

Демокрация не се гради с извънредно законодателство и „блокаж“ на държавата!

Работодатели предлагат „блокаж“ на държавата, привилегировани вложители предлагат специален закон за КТБ, синдикати предлагат мерки за излизане от кризата, а на управляващите не можеш да им чуеш гласа! Къде живеем? Ситуацията е предреволюционна, а никой няма представа до какво може да доведат подобни неадекватни действия!

Българската държавност е пред разпад, а българските граждани са неми зрители в театъра на абсурда, разиграван от изхабени и объркани политици. Основното предизвикателство, пред което сме изправени като нация е преодоляването на институционалния „блокаж“, а блокирането на дейността на държавата е грешното решение!

Ние от „Република БГ“ предлагаме всеки участник в политическия процес в страната да преосмисли ролята си и да бъде преди всичко гарант за стабилност, а не проводник на нестабилност.

Предлагаме работодателските организации да направят усилие в посока постигане на максимална мобилизация на наличните им ресурси за генериране на икономически растеж, а не мобилизация за блокиране на всяка стопанска инициатива, което действие ще навреди най-много на работещите и най-малко на управляващите.

Предлагаме синдикатите да влязат в ролята си на защитници на интересите на хората на труда, а не да търсят и предлагат икономически и институционални мерки за излизане от кризата. Обърканата роля, в която от години са влезли е във вреда на нормалното функциониране на обществения организъм, в който синдикатите и работодателите обикновено са един срещу друг, а не един до друг. Когато работодатели и синдикати застанат един до друг страдат обикновените хора.

Предлагаме всички онези, които пледират за спазване на законите и за отстояване на демократичните ценности, да си поемат отговорността за действията и да не продължават да настояват за извънредно законодателство за спасяване на личните им вложения в КТБ. Всеки български гражданин, независимо от социалното си и материално положение е равен пред закона и носи лична отговорност за действията си. Възползването от обществената позиция от страна на когото и да било при всички случаи обособява малоброен политически елит и го прави безнаказан. Това няма как да не руши базисното доверие между хората и да не създава усещане за несправедливост.

Ние от „Република БГ“ категорично се обявяваме срещу извънредно законодателство за КТБ!

Призоваваме всички структури с обществено влияние да бъдат на висотата на отговорността си пред тази държава и този народ!

Искаме върховенството на закона и равенството на всеки пред закона да се превърне във водещ мотив за действията на всички български граждани и никой да не си позволява да мисли, че за определени категории трябва да има изключения!

„Република БГ“ иска силна държава, силни и стабилни институции! Искаме промяна на статуквото!

А. Гълъбов: Създаването на една дясна партия е най-грешният път

Демокрацията ни е лесно преодолима от добре организирани малцинства, които налагат волята си над мнозинството, коментира за Фрогнюз политологът Антоний Гълъбов. На политиците в момента избирателят им пречи, защото високата му активност и кого ще подкрепят плашат партийните сценаристи.
Интервю на Ренета Попова

- Доц. Гълъбов, как негласуващият човек определя вота?

- Преди няколко години правих изследване, което се казваше „Изборът на негласуващия”. Той избира паралелната система на разпределение на властта и богатството. Решава, че неговите лични проблеми не могат да бъдат решени чрез официалната институционална система на политическите партии, а могат  чрез паралелната мрежа на познати, роднини, съседи. Това са всички онези, които в България седят по цял ден в кафенетата и оправят някого и нещо. Всъщност това е широката сива зона, в която се генерира голяма част от продукцията в България. Негласуващият човек не желае да влезе в институционалната система на демокрацията, защото не вярва, че тя е ефективна. При тези хора е разкъсана връзката. Те не вярват, че волята на отделния човек има значение за това как живее. Гласуват за следващия победител или гласуват за този, който им е платил, или за този, който ги е заплашил, или за партията на работодателя си. И така демокрацията остава крехка. В масовото съзнание тя представлява някакво природно бедствие. Прави впечатление, че често хората си говорят по улицата, „когато ни връхлетя демокрацията...”. Няма усещане, че демокрацията се постига всеки ден чрез действията на всеки от нас. Затова тя е лесно преодолима от добре организирани малцинства. Парадоксът е, че навлизаме във времена, в които добре организираните малцинства налагат волята си над мнозинството.

- Ако приемем, че на едно общество му е нужно време, за да заживее пълноценно в демокрация, можем ли да кажем, че 23 г. са достатъчен период?

- 23 години звучат достатъчно, но да се запитаме в каква част от това време демократичните институции са давали ефективен резултат. Ако кажем 23 години, означава да забравим, че изборите през 1990 година бяха фалшифицирани, да забравим, че имаше управление като правителството на Любен Беров, което се каним да повторим сега като модел. Беше съставено в мандат на Движението за права и свободи, подкрепяно от БСП. Това беше управлението, което даде първата голяма глътка въздух на организираната престъпност в България, тъй като то съвпадна с ембаргото върху бивша Югославия. Практически 23 години изглежда голям период от време, но ако се запитаме колко пъти сме били свидетели на работеща демокрация, тогава се изправяме пред много по-кратък период от време . Големият риск при смяната на една тоталитарна с демократична система е, че демокрацията дава свобода и равнопоставеност, включително на онези, които носят отговорност за състоянието в страната. Много по-лесно са налага авторитарен режим след демокрация, тъй като тя няма толкова много защитни механизми отвъд гражданската активност. В същото време голяма част от хората не вярват, че от тяхното собствено действие зависи как живеят.

- На какво се дължи безверието на хората в тяхната значимост?

- Всички изследвания показват, че българите са убедени, че някакви външни фактори определят живота им – не собственото им поведение, а великите сили, световната конспирация, олигархичните кръгове, световното еврейство и т.н. Когато аз говоря за олигархични кръгове, мога точно да ги назова. Но когато се говори, че нещо въобще ни пречи, това означава, че всъщност не искаме да действаме самите ние. Това е описано в литературата и се нарича „външна локализация на контрола”. Освен това за нас е важно какво мислят другите. Страшно много се интересуваме от онова, което се случва вън от полето на собственото ни действие. То определя как ние се самооценяваме, не собствените ни резултати. Има определена политическа култура, според която това поведение се възприема като разумно – да не се хващаш на лъжите на политиците или, с други думи,  да не ходиш да гласуваш. А това е единственият начин лъжите на политиците да минават безпроблемно.

- Защо тогава профилът на негласуващия често е по-образованият човек? Не си ли дава сметка до какво води неговата пасивност, или това е неговият протест?

- Това, което възпроизведохме, не наказва никого, така че е неправилно ниската избирателна активност да се нарича протестен вот. Просто улеснихме тези, които се стремяха към това. Един стар виц каква е мечтата на сервитьора в ресторант на "Балкантурист" гласи: „Празен ресторант с бакшиш на всяка маса”, защото клиентът му пречеше. По същия начин на политиците в момента избирателят им пречи. Политическите партии желаят да има ниска избирателна активност. Тогава напред излизат твърдите ядра на партиите и онези, които по някакви причини са се почувствали задължени да гласуват. Високата избирателна активност плаши партийните сценаристи, защото не им е ясно кого ще подкрепят хората.

- Има ли сходство между изборите през 1990 година и ситуацията сега? Ако тогава са липствали доказателства за фалшифициране на вота, имаме ли основание сега за касиране на изборите?  

- Това е нещо, което трябва да реши Конституционният съд, но всеки български гражданин и всеки човек, който има отношение към политиката, е разбрал, че в събота, в деня за размисъл, имаше мащабно нарушение на закона. Имаше партийни пресконференции, на които се коментираха кандидати на други партии, обвиняваше се конкретна партия за това, което се случва. Независимо че ЦИК реши, че не е имало политическа пропаганда, с нея се занимават политолози, а не юристи. Самата ЦИК санкционира телевизията, която беше включена във всичко това. От една страна, има нарушение на закона от една медия, но не сме готови да кажем, че има нарушение от страна на политически партии. И то не на всички. Имаше такива, които излъчиха съобщения до медиите, в които не се нарушаваше законът. Например ДСБ предложи президентът да пренасрочи изборите и да бъдат напечатани нови бюлетини, което беше вследствие на публичната информация, но не и опит за негативна кампания срещу някого. Появи се информация от прокуратурата, че това са реални бюлетини. По този начин имахме свързаност между нарушението в деня за размисъл и изборния ден. Така че има формално правово основание да се смята, че законът беше нарушен.

- Ситуацията ще бъде ли много по-различна при евентуално касиране на изборите и провеждане на нови?

- Много по-различна – не, но със сигурност различна, защото в Народното събрание ще влязат повече партии. Има сериозен шок у десните избиратели от резултата от 12 май и ако имаме бързи предсрочни избори, най-вероятно партиите вдясно ще направят всичко възможно да имат свое представителство в следващия парламент.

- Какво попречи на малките партии да влязат в парламента?

- Изключителната фрегментация на обществото. Самият факт, че 11 партии получиха подкрепа между 1 и 4%, означава, че има много на брой малки групи, които не са достатъчно подкрепени, за да създадат парламентарно представителство. Въпреки това тази подкрепа никак не е малка, но говори за огромно разпиляване на вота.

- На какво се дължи това? В многото малки партии ли е причината?

- Напротив, точно обратното. Многото партии според мен се опитаха да отговорят на тези различни очаквания. Самото ни общество е разделено дълбоко на конкретни местни социални групи, които не намират общ език с другите - това тунелно мислене ни доведе до тези резултати.

- Как ще коментирате случващото се в десницата?

- Бедата е в мисленето, че трябва да се създаде една дясна партия. Това е най-грешният път. Дясното не е като лявото. Лявото се опитва да има един център. Дясното е пространство. Десният избирател е по-скоро индивидуалист. Той иска да има свое представителство и възлага на политиците да постигнат съгласие помежду си. И давам пример. Защо във Федералната република Германия никой не кара християндемократите и християнсоциалният съюз да се обединяват. Те съществуват самостоятелно като партии, но заедно отиват на избори, защото знаят, че така са по-силни. Това е въпрос на архитектура на дясното пространство, която ни предстои.

- Кой е сценарият, който ще стабилизира страната според вас?

- Преди всичко работещи институции, които започват малко по малко да възстановяват нормалността в национално ниво. Изключителна подкрепа е нужна и на местната власт. За мен както условията за развитие на страната, така и преодоляването на кризата минават през силни и ефективни местни власти, които са в състояние да намалят негативните ефекти. 

http://frognews.bg 

В. „Демокрация” тръгва като седмичник

Синият вестник „Демокрация” излиза отново на пазара. СДС ще направи опит да възкреси стария партиен орган, научи „24 часа” от запознати с бъдещата издателска дейност на „Раковски” 134 в столицата.

"Няма да правим политически официоз, който да служи за партийна пропаганда. Такива вестници са изживели времето си и не се радват на високо доверие", посочиха оттам.
"Идеята е да създадем обективен вестник, който да задоволи нуждата на десните читатели от още една гледна точка", обясни седесар концепцията на партийното ръководство.
Възроденият "Демокрация" ще бъде седмичник и според намеренията на бъдещите си издатели ще акцентира основно на политически и икономически анализи, а не на текущите новини. "Ще дадем трибуна и на всички журналисти, които искат да кажат нещо ново, интересно и умно. Няма да има приятелски и вражески автори", обещават от СДС.
Главен редактор – Александър Йорданов
Главен редактор на вестника най-вероятно ще бъде синият ветеран и бивш председател на парламента Александър Йорданов, който е и литературен критик. Той има опит като журналист – от 1990 до 1998 г. бе главен редактор на седмичника за култура и политика "Век 21", който се издаваше от Радикалдемократическата партия.
Първият брой ще излезе в края на януари, непосредствено преди референдума за АЕЦ "Белене", а полемиката около допитването ще заеме основно място по страниците му. По план вестникът трябва да е от поне 24 страници, а тиражът още не е уточнен.
"Не се стремим към грандиозни тиражи, а само към място на пазара", обясниха от ръководството на СДС. Първоначално "Демокрация" ще бъде финансиран с партийни пари, но целта е постепенно да премине на редовна пазарна издръжка от продажби и реклама, заключава авторката на 24 часа.
В. “Демокрация” започва да излиза през февруари 1990 г. Заради големите му дългове през май 2002 г. е спрян от новоизбрания тогава лидер на СДС Надежда Михайлова, припомня blitz. През декември 2005 г., като опит да се възроди старият вестник, започва да излиза нов - вече седмичник, с името „Демокрация днес“. Той се обявява като "национален седмичник за политика, икономика и култура". Издаван е от акционерно дружество със същото име.

24 часа

Борбата отново е за свобода

НАЙ-СИЛНОТО ОРЪЖИЕ СРЕЩУ КРАЖБАТА И ЛЪЖАТА Е СВЕТЛИНАТА

Общоприето е богатите общества да се наричат демокрация. Но демокрацията и капитализмът са само част от играта. Опитът показва, че икономическо и политическо развитие не се постига само с избори. Институционалната структура, която предизвиква безпрецедентното равнище на благосъстояние на развитите страни, се описва по-цялостно като общество на отворен достъп.

Благосъстоянието се създава от отворен достъп в стопанството. Всички граждани, покриващи минимални и общовалидни изисквания, могат да формират организации, с които да участват в състезанието за стопански възможности. С увеличаването на пазарите и задълбочаване на специализацията се изграждат стимули и възможности за по-ефективно създаване на стойност и задоволяване на все повече човешки потребности с единица ресурс. Печели, който успее да предостави ценност по-умно – по-качествено, на по-ниска цена. Основен източник на награди става разработването на нови възможности, иновирането. В процеса паят за всички се увеличава. Магията е в неизчерпаемия ресурс на човешкото въображение.

Защото в развитите страни богатството се създава от свободната инициатива, творчество, съзидателност на хиляди граждани. Държавата е сбор от организации, през които се приемат и налагат правила по еднакъв за всички начин. Чрез нея хората изработват консенсуси и координират част от взаимоотношенията си. Изграждат предвидимост. Политиката е управление на държавата. Процес на взимане на решения относно общите дела. Какво да се прави, за да не живеем по-зле -управление на кризи, и какво да се прави, за да се живеем по-добре – политики на развитие. Държавата не създава благосъстояние толкова, колкото среда за децентрализирана стопанска дейност чрез свободни достъпи. Много голяма част от гражданската активност, от живота в цялата му пълнота, се осъществява извън контрола на държавата.

Отворен достъп в политиката е подобен на отворения достъп в стопанството. Всеки, който отговаря на минимални и еднакви за всички изисквания, може, ако желае, да създаде организация, с която да се бори на политическия пазар. Състезанието е на идеи, решения. В обществото на отворен достъп управляващите имат интерес да предоставят политики решения в интерес на най-много хора. Опозиционните партии имат стимул да предоставят по-добри решения и разобличават опитите на властимащите да нарушават конституционно установения ред. Особено ограничаването на достъпи.

Отворен достъп в икономиката причинява и поддържа отворен достъп в политиката и обратно. Установява се двоен баланс. Освен динамични пазари, той създава свобода и отговорност. Гражданско общество е многообразие на икономически агенти, които се превръщат в политически активни във всеки момент, когато интересите им са нарушени. Класическо проявление са природозащитници, протестиращи срещу промени в правилата, които улесняват разграбването и унищожаването на природата. В сблъсък на интереси раздаването на привилегии на малка група за сметка на всички останали се осуетява, устойчивото стопанско развитие се подпомага. Доколкото протестиращите активно участват във взимането на решения, протестът по същество е политически акт.

Освен хора с висок морал и светли идеали, гражданите на обществата на отворен достъп са независими личности, които прагматично защитават интересите си. Множество заинтересовани групи участват в процеса на взимане на решения за общите правила, причинявайки високата адаптивност на развитите общества. Навсякъде хората преследват печалби по един и същ начин и винаги се стремят да намалят несигурността чрез установяване на ексклузивен контрол върху ресурсни възможности. Политическа манипулация на стопанството – раздаването на ограничаващи конкуренцията привилегировани достъпи, води до склерозирането на икономиката. Противодействието е изграждането чрез отворен достъп на условия за непрекъснато мирно противопоставяне на интереси.

Гражданите на развитите страни са спрели да стискат палци да им се паднат човеколюбиви, великодушни владетели. Наглед изглеждащ мудни, донякъде хаотични, именно тези основани на прозрачно и честно състезание процедури, процеси и механизми, водят до високата устойчивост на обществата на отворен достъп. Далеч от перфектен, този обществен строй съдържа среда за дебат и изпробване на стратегии за развитие. Неработещите идеи се изхвърлят сравнително лесно.

Въпреки всичко свободата и отвореният достъп не са естествени за обществата. Модерни изобретения са. Естественото е да има владетел и поданик. Владетелят измисля и налага законите. Раздава справедливост, както я разбира и чувства. Определя кой какво и как ще произвежда, прибира дан. Поданикът има право да спазва правилата. Ако е послушен и има късмет, преживява. Често безчестно в оскъдица, бруталност и страх отглежда децата си и ги учи за смирената главица.

Свободата не изненадва народите. Не може да се внесе или да се получи даром. Не се предизвиква с ритуал. Очевидно е, че обществото на отворен достъп не се причинява само с ентусиазирано гласуване. Или (с) дистанционно. Заблуда е, че не може да се осъществява също толкова ентусиазиран, стриктен, постоянен контрол върху решенията, които взимат политическите лица. Осъществяването на общуване никога не е било по-достъпно. Не е луд този, който яде баницата, а който го държи офлайн. Ако гражданите не изискват от политическите си представители, олигарсите ще се погрижат. Всяка възможност за непрозрачно, необективно взимане на решения, разпределяне на ресурси, ще се оползотвори. Най-силното оръжие срещу кражбата и лъжата е светлината. Превенция чрез прозрачност.

Съсредоточаването и активното участие в политиката, и то само веднъж на няколко години, произвежда половинчатите резултати, в които сме затънали днес. Съгласието за живеене в обществен строй, основан на политически плурализъм и пазарна икономика, не е еквивалентно с произвеждането му. Преходът ни към общество на отворен достъп е като модерна съраунд система, която не сме доинсталирали. Не е изненадващо, че не се чува добре. Липсват отворени достъпи. Свободни пазари се извоюват всеки ден. Взискателно пазаруване помага. При възможност потребяване на екологично честни продукти. От домати през социологически проучвания до политически решения. Подкрепа за монополите не се равнява на подкрепа за развиването на динамично стопанство. Неуместно е да се твърди , че пазарната икономика се проваля в България. За 1300 г. никога не сме имали стопанство с динамична конкуренция, основана на отворен достъп.

Разбиване на информационния картел от новите медии е отличен пример как се печели от конкуренция. Отворен достъп до алтернативни източници на информация притиска традиционните медии да отразяват и анализират събитията и процесите, които хората смятат за важни, по обективен начин. Репутацията на медиите, които не отговарят адекватно на търсенето на истина, се съсипва чудесно.

Свободно е обществото на активно участие в процеса на взимане на решения. На будно разбиране на причините и пречките пред развитието. Свободата е отговорност уменията и предприемчивостта да се използват за увеличаване на благосъстоянието. Борбата отново е за свобода. Естествено е облагодетелстващите се от правилата на статуквото да пречат на демонтирането им. За останалите е революцията на осъзнаването, че промяна е възможна. Пречупване на мита за незначителността. Свободният човек, независещ от държавата, от олигарси, изправено защитава правата си. Последователно и прагматично създава, налага и спазва правилата на печелившата игра. Днешните българи от исторически шум се превръщат в архитекти на обществото на отворен достъп. Отново е интересно. Началото на края е поставено и вдъхновява. Защото тук е красиво.

* Норт, Уолис, Уайнгаст (2006). Наличието на двоен баланс на отворен достъп в политиката и стопанството е вдъхновено от концептуалната рамка, развита в публикацията.

Георги Деянов

Авторът Георги Деянов e на 27 г. Роден и отраснал в София. Специализира бихевиористична икономика в Маастрихтския университет, Холандия. Завършил е европеистика в СУ, учил и макроикономика в същия университет.

obshtestvo.net 

Цинична злоупотреба с пряката демокрация

Референдумът за АЕЦ „Белене” е лицемерна подмяна на истината за една катастрофална икономическа авантюра, от която България няма нужда. Инициаторите на допитването подвеждат избирателя и го тласкат към грешното решение.

„За” или „против” АЕЦ „Белене” е типичен пример за въпрос, който не бива да бъде задаван на национален референдум. Защото отговорът му изисква експертни познания, които обикновеният избирател не притежава. В някаква степен може би е допустим принципният въпрос „за” или „против” ядрената енергетика. Но да питаш къде, кога, кой и как да строи или да не строи атомна електроцентрала е все едно да избереш чрез референдум решение на сложно математическо уравнение като средно аритметично от всички получени отговори. Това е присъщият недостатък на пряката демокрация. Пренебрегването му е безотговорно и опасно.

Лицемерие в името на народа

В случая с „Белене” то е и нещо много повече. Авторите на подписката не просто си затварят очите за този недостатък на пряката демокрация поради някаква сляпа привързаност към нея, а съзнателно и лицемерно го експлоатират. Днес те настояват „да се търси нашето мнение по важни за родината въпроси” и ни призовават „да накараме политическия елит да чуе нашия глас”. Но не се сетиха да направят референдум преди да задействат проекта „Белене” като част от любимия си „голям шлем” и преди да похарчат стотици милиони за него.

Когато бяха на власт, освен това, можеха да направят проекта необратим. Както, в случая с пълно основание, казва днешният премиер, само с един подпис тогава можеха да направят излишни днешните стотици хиляди подписи. Но не го направиха.

Куп изтъркани лъжи

Освен лицемерна, инициативата за този референдум е и цинична. Авторите й първо ласкаят избирателя с твърдението, че е компетентен да се произнесе по всякакви въпроси, след което съзнателно го подвеждат да вземе грешното решение. Като, разчитайки на рефлекторните му емоции и страхове, го затрупват с куп откровени и отдавна опровергани лъжи. Без АЕЦ „Белене" България щяла да бъде „обречена на енергиен глад". Това била „единствената алтернатива за енергийна независимост” и за „сравнително евтин ток за българските домакинства и бизнес”.

Всъщност, нещата стоят точно обратното. България въобще няма нужда от „Белене” и без нея ще продължи да произвежда много повече, отколкото потребява. „Белене” няма да ни освободи, а ще ни вкара в още по-голяма енергийна зависимост от Русия. Заради „Белене” токът няма да поевтинее, а ще поскъпне в пъти. Впрочем, това вече става. Защото сегашното драстично поскъпване на тока в голяма степен се дължи на необходимостта да бъде спасявана държавната Национална електрическа компания (НЕК), изправена пред неплатежоспособност заради взетия именно от инициаторите на референдума първи заем за „Белене”. А, ако проектът бъде продължен, този заем ще е само първа, „малка” вноска в бездънната яма, която всички ние ще трябва да запълваме с парите си.

Целта – пари и власт

С референдума неговите инициатори имат програма максимум и програма минимум. Програмата максимум е възобновяването на проекта АЕЦ „Белене”, което означава нови милиони по сметките на свързаните с Русия партийно-енергийни лобита. Ролята на избирателите ще е първо с гласа си да поемат отговорността за продължаването на една катастрофална икономическа авантюра, а после – десетилетия да плащат нейната цена.

Програмата минимум е предизборно-политическа и вече в голяма степен е изпълнена. С подписката за референдума, проведена скоростно, дисциплинирано и „под строй”, се стягат, обединяват и мобилизират партийните редици, демонстрират се мускули и политическа кондиция, а предизборната кампания отдалеч се вкарва в удобното за нов поход към властта патриотично-популистко поле.

"Дойче веле"

Недостиг на демокрация в България и Румъния

"Дойче веле" допълва, че политическите елити в България и Румъния проявяват тенденция да се съсредоточават главно върху укрепване на позициите си

Негативните оценки за България и Румъния в мониторинговите доклади на Европейската комисия са следствие от "недостига от демокрация" в тези страни, твърди германски експерт, цитиран от "Дойче веле".

В аналитичния материал, поместен на уебсайта на радиото, професорът по история от Лайпцигския университет Волфганг Хьопкен разсъждава, че този недостиг се дължи отчасти на факта, че двете страни имат малък опит в поддържането на демократични системи.

Eкспертът по история на Югоизточна Европа посочва, че преди Втората световна война България и Румъния са били лишени от стабилна демократична база, а появилите се след това комунистически режими са задълбочили проблема, създавайки недоверие към публичните институции.

Според Хьопкен след падането на Желязната завеса липсата на демократични традиции е представлявала "голямо препятствие" пред обществата в България и Румъния.

Да се очаква незабавното установяване на демократичен ред би било наивно, признава лайпцигският учен.

В анализа на германското радио се цитира и Франц-Лотар Алтман, професор по международни отношения от Букурещкия университет, който смята, че Румъния и България се нуждаят от парламентарна култура и политическа дискусия.
Зад това се крие основната концепция, че моят политически опонент е враг, който трябва да бъде сразен с всички средства, констатира Алтман.

"Дойче веле" допълва, че вследствие на всичко това политическите елити в България и Румъния проявяват тенденция да се съсредоточават главно върху укрепване на позициите си.

"От тяхна гледна точка (на елитите) конституцията е символична формалност. Понякога поведението на тези елити е крещящо неконституционно.

Чрез различни трикове те се опитват да подкопаят независимостта на съдебната власт, да ограничат правомощията на конституционните съдилища и да ерозират силата на публичните институции", коментира медията.

В анализа обаче се споменава предупреждението на професор Хьопкен към страните от Западна Европа да не се държат надменно към източните си съседи, както и припомнянето на професор Алтман, че западните демокрации често са имали "неловки подхлъзвания" в миналото.

Коментарът "Дойче веле" завършва с констатацията, че намесата на Европейската комисия е дала вече някои резултати - премиерите на Румъния Виктор Понта и на Унгария Виктор Орбан се отказаха от някои свои спорни ходове.

Има и признаци, че България гледа по-сериозно на проблемите с корупцията и организираната престъпност, заключава германското радио.

vesti.bg