На този ден, често се сещам за покойния г-н Стефан Савов
- първият изявен "син" политик, който не излъчваше
марксистко-дисидентска прелест, а носеше със себе си съзнанието на
българската политическа история от Възраждането до 1944г. За мен - още хлапе - и за мнозина по-възрастни от мен, той олицетворяваше непрекършения порив за модернизация на страната ни,
за общество, изградено на равноправие, законност и трудолюбие. Онзи
порив, който преживя катастрофите от началото на ХХ век, политическото
насилие на 20-те, кризата на 30-те години, и последвалите десетилетията
на диктатура, стопански извращения и външнополитическа капитулация.
Помня как се
радвахме на мажоритарния му избор с над 70% от район "Средец" през
1990г. и достойнството, което излъчваше като председател на Народното
събрание през 1991-92г.. Помня и вътрешния смут в мен самия и сред
всичките ми близки, когато напусна СДС и когато за първи път "плющенето на бързите езици"
вгорчи политическите разговори между приятели. И обратната консолидация
на реформаторските и опозиционни партии през '95-'96 година, която даде
възможност за единствената истинска промяна постокомунистическия
период.
Не познавах
лично Стефан Савов - за мен той беше лице от телевизора, един от хората,
които ме запалиха за политиката. Със сигурност, той не беше светец.
Политическото му поведение е имало и положителни, и отрицателни
отражения, и сигурно често е бил воден от страсти и чувства, които
публичното клише не оценява винаги положително.
Но той
показа, че в обществените дела може да има последователност, твърди
критерии, крепки ценности, в името на които свестният човек да преодолее
себе си и да остави не само добро име, но и по-добро общество за тези,
които идват по-късно.
Стефан Димитров Савов е роден е в София на 8 януари 1924 г. Внук е на Стефанаки Савов, син на индустриалеца и министър на финансите Димитър Савов. Завършва право в Софийския университет. До 1989 г. работи тежка строителна работа, а по-късно като преводач от испански език. В своята сметка има над 30 преведени книги, заместник-председател на Съюза на преводачите.
След 1989 г. се включва в политиката и става председател на възстановената Демократическа партия и един от лидерите на Съюз на демократичните сили (СДС), народен представител във VІІ-то ВНС и 36-то Обикновено Народно събрание. През октомври 1991 е избран за председател на Народното събрание. На 24 септември 1992 г. подава оставката си в отговор на правителствената криза и под натиска на Ахмед Доган и ДПС.
Стефан Савов е награден с медала на Съвета на Европа за особени заслуги към демокрацията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар