Защо България не успява да създаде мощна и единна десница с истински
шансове за управление? Част от отговорите на този въпрос трябва да се
търсят в периода на прехода - и в грешките, допуснати през тези години.
На дискусия в софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер" бяха
представени изводи от проучване за развитието на българската десница
след 1989 година. Николай Цеков разговаря с участници в дискусията.
"Разлика между дясното и лявото в българското политическо пространство
има, но тя е доста размита в сравнение със ситуацията в Германия",
посочва д-р Марко Арндт, който ръководи софийското бюро на фондация
"Конрад Аденауер". Все пак той отбелязва, че и на германската
политическа сцена тази разлика вече не е толкова отчетлива, колкото
преди четвърт век например. Но какво се случи с десните сили по време на
прехода в България?
"Десните в България споделиха съдбата на политическите си партньори
навсякъде в Централна и Източна Европа, където бившите комунистически
партии отново взеха властта. Развитието в Източна Германия не е
показателно за България, защото българите си нямаха "по-голям брат",
който да им помага. Негативните последици от прехода бяха приписани не
на комунистическото управление, което ги беше породило, а на дошлите на
власт демократи. В България те пропуснаха да свършат нещо много важно -
да отворят досиетата на комунистическите тайни служби, което е една от
причините за падането на първите две демократични правителства. Затова
пък сегашният български Закон за досиетата е един от най-добрите и
напредничави правни актове в страните от бившия съветски лагер", допълва
германският историк.
Властта на партизанските фамилии
Ново изследване, посветено на ролята на десните в българския преход,
хвърля светлина върху зараждането на новите механизми на властта.
Социоложката Петя Кабакчиева от Софийския университет казва:
"Най-многобройната група, стъпила във властта по време на управлението
на десните партии в България, е съставена от роднини и семейни приятели
на десните лидери. Втората и третата по численост групи се състоят от
експерти и партийни активисти и чак на четвърто място идва групата на
дисидентите и правозащитниците от времето на комунистическата диктатура.
Идентична е ситуацията и в лявото пространство, където принадлежността
към известни партизански фамилии осигурява "топлата връзка" с властта,
констатира доцент Кабакчиева. Това, според нея, до голяма степен
предопределя провалените надежди за демократизация на българското
общество и за осмисляне на комунистическото минало.
Колегата й от Нов български университет Антоний Гълъбов търси корените
на разцеплението в българското дясно политическо пространство в
индивидуализма, характерен за хората с консервативни и
християндемократически ценности: "Необходимо е да се отбележи, че
дисидентите в последните години на комунистическото управление, които
по-късно формираха десния политически спектър в България, всъщност
започнаха своята борба в името на някакъв "социализъм с човешко лице", а
не с цел да прокарат ценностите на християндемокрацията. Антикомунизмът
на новите десни политици също не бе последователен и породи много
проблеми в процеса на приватизацията и на отварянето на досиетата. Тази
тенденция се отразява и на сегашното управление на ГЕРБ, което няма как
да не се опари от собствения си непоследователен антикомунизъм",
предрича Гълъбов.
Единството на дясното - мисия (не)възможна?
"Българските десни партии трябва да потърсят път към единството и да
осъзнаят, че техни противници са не другите десни, а тези, които се
намират в лявата част на политическата сцена", посочва д-р Марко Арндт.
Десните, които търсят "враговете с партиен билет", отново ще се сблъскат
с проблемите на предишните десни управления - проблеми, породени от
разцеплението и самоизолацията, казва и доцент Антоний Гълъбов.
Десните партии трябва да си протегнат ръце пред заплахата от ново
"експертно" правителство на безпринципни коалиции, гласи един от
изводите в новото изследване на фондация "Конрад Аденауер", посветено на
мястото на българската десница в управлението на страната.
Автор: Н. Цеков; Редактор: Б. Узунова
"Дойче веле"
Няма коментари:
Публикуване на коментар