В неделната публицистика на официозната телевизия ТВ 7 най-после беше
позволено днес да се говори и коментира кризата, която пропагандата на
ГЕРБ проспа, но това не попречи на водещата Кулезич патетично да пита
Цветан Цветанов какво е проспала властта и да подчертава, че това е
въпрос, който в момента й подсказва в слушалката лично началникът й
Бареков- иначе казано, той вече отчаяно се бори да се легитимира като
остър критик на нещото , което грозно обслужваше до преди дни до такава
степен, че се превърна в нарицателно за антижурналистика.
Цветанов се появи в това приспано досега студио след като на същото
място за първи път най-после се чу истината за руския сценарий за
дестабилизиране на България. Не трябваше ли след това Кулезич да поиска
някакво „уточнение” от самия отговорник за охраната на България,
включително от чуждата намеса- ако има някой в България, който да е
запознат по темата, това е тъкмо този събеседник?
Трябваше. Но не го попита. Явно забраната продължава да е с
най-висока степен на секретност ( от българските граждани). А лицата на
тази телевизия демонстрират закъснелия си гняв срещу своите работодатели
от ГЕРБ заради личното си оцеляване, но продължават да спазват омертата
по най-опасната тема- за „течната дружба” , която се опитва да
предизвика потоп в България.
Нека се разберем по въпроса: да, в Русия триумфират от хаоса тук, но
това не е защото Бойко Борисов беше някакъв съвременен Стамболов,
защитавал България от Москва. Политиката на Кремъл спрямо България е
насочена по принцип към поддържане на нейното влияние в най-слабата
брънка в европейската периферия на НАТО и ЕС, и колкото по-зле е
България, толкова е по-евтина тя за подчиняване на руските интереси в
рамките на нейната стратегия да воюва с енергийните си оръжия. Цяла
книга написах за това, която нарекох „Течна дружба” не заради някакъв
самоцелен каламбур. Ще припомня само едно зрънце от есенцията на тази
„течна дружба4, защото от него покълнаха задушаващите бурени на
сливането на престъпността с властта, което за краткост се нарича
„мафия”.
Когато правителството на СДС беше свалено с откровен преврат па
специалните служби през есента на 1992-ра година и на власт дойде
проруската корпорация „Мултигруп” с нейното правителство от „експерти”
на вълната на прекроеното без избори парламентарно мнозинство, тук се
случи ярък феномен. Рязко, в пъти, скочи вносът на течни горива от Русия
в ситуация на рязко намаляло индустриално потребление на суровините.
Къде се изляха те? Заминавах организирано в държавно-мутренска симбиоза с
цели композиции за разпалване на пожара в бивша Югославия. Огромните
печалби от това флагрантно нарушаване на международното ембарго, която
правеше препродаването на тези течности невиждано печеливш бизнес,
наляха основите на организираната престъпност. Нейните метастази са живи
и днес и познайте дали снабдителите и диспечерите от онова време, не
стоят отново в дъното на българската дестабилизация, която вече веднъж
доведе страната до пълна дестабилизация и истински фалит.
След фалита на България в началото на 1997-ма и пълното пропадане на
държавата, „Мултигруп” беше смачкана, защото избирателите дадоха пълната
власт на хора, способни и решени на това. Но им го върнаха тъпкано.
Русия и нейната пета колона не прощават подобни своеволия.
Май доста хора ще проумеят сега каква играчка е България в ръцете на
Русия и нейната пета колона, които заедно разиграват собствен сценарий
на български терен и вече все по-малко се крият. При тоталната енергийна
зависимост на икономиката ни точно от Русия, енергийните протести
енергично се употребяват за потапяне на България в хаос. На върха му
изплуват „антипартийни” водачи с опит в разиграването на подобните
„бунтове” срещу невиждания от никого тук шистов газ.
България беше пилотен проект през януари 2012 г. как се отиграва
„народно недоволство” срещу шистовия газ, който е най-голямата глобална
заплаха за досегашното руско господство, проявяващо се чрез енергийния
шантаж в международната политика. Така Русия отговори ефективно на
американското предизвикателство в рамките на т.н. шистова революция,
която отне на Путин главния му коз в манията му да диктува силово
условията си на претендент за световно уважение
Но да се принизим обратно на микро, почти микроскопично ниво у нас.
Тук партиите трябвало да бъдат забранени, пометени, а Славчев,
партийният младежки вожд на воденото от БСП Движение на русофилите, не
смущава в първите редици с физиономията си иначе гнусливите към
партийността протестиращи. Нещо повече, медиите се скъсват да го
интервюират, но няма и сянка от намек в подмазваческите им интервюта за
явното противоречие точно такъв патриот на „течната дружба” да е лице на
„антипартийните” бунтове.
След като Борисов угоди на руския натиск да си стоим зависими за газа
и да не си помисляме дори да търсим алтернатива, в Кремъл се поздравиха
с успеха и сега просто го доразвиват. В процепа на открехнатата врата
на националната сигурност хората на Путин подпъхнаха ботуша си и сега
наблюдаваме резултата от това. Апетитът им дойде с яденото, което им
сервира именно Борисов със сервитьорския си ход за шистовия газ. Тогава
обаче днешните театрално храбри пропагандатори на Борисовото “величие”,
не посмяха да задават “смели” въпроси по тази забранена за тях тема.
Чакайте продължение, както се казва при извънредните включвания на
телевизиите в рамките на извънредните събития, които бяха проспани с
извънредна безотговорност, а сега ще се чудим как да върнем духа обратно
в бутилката от водка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар