Деветоюнски преврат е държавен преврат в Царство България, извършен през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. от армейски части под ръководството на Военния съюз и узаконен (след известно колебание) с указ на цар Борис III. Основни сили в подготовката на преврата са Военния съюз и Народния сговор, които организират около себе си почти всички недоволни от режима на БЗНС сили.
В ранната сутрин на 9 юни генерал Лазаров и Дамян Велчев
повеждат метежниците от Военното училище и гарнизона на София и
завземат всички стратегически точки на града. Арестувани са земеделски
министри и 700 оранжеви гвардейци.
В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е образувано ново - начело с Александър Цанков.
В преврата активно участват и автономистите от ВМРО. ВМРО премахва и Райко Даскалов, подобно на други земеделски водачи и сътрудничи на Цанков срещу левицата.
На отделни места има опити за съпротива от страна на земеделски
активисти и отделни групи доброволно присъединили се към тях комунисти,
останали в историята като Юнско въстание.
Най-мащабна е дейността на въстаниците в Плевенско и Шуменско. Почти
цял Плевен е завзет. Въстанието обаче няма организиран характер, единно
ръководство и повсеместен обхват, което спомага за смазването му от
правителствените гарнизони.
Ръководството на БКП се отказва да се намеси в защита на сваленото земеделско правителство, заемайки "позиция на неутралитет". ЦК на БКП преценява, че става дума за уреждане на сметки между селската и градската буржоазия.
В Славовица (Област Пазарджик),
където се намира и Стамболийски, се събират стотици въоръжени селяни от
околните села и под негово ръководство на 10 юни се разполагат в
околностите на Пазарджик.
Комунистите от града обаче отхвърлят предложението на
министър-председателя за съвместни действия срещу местния гарнизон.
Стамболийски не издава заповед за нападение, понеже му е ясно, че силите
са неравни, а надеждата за подчинение на местния гарнизон на вече
бившия министър-председател не се осъществила. За да не се превърне
обсадата на Пазарджик в кървав погром, Стамболийски разпорежда на 11 юни
селяните да се разпръснат. Самият той в продължение на три дни се крие
от село на село, докато е предаден от селяни на село Голак, заловен е и
малко по-късно зверски умъртвен от активисти на ВМРО.[1]
Под натиска на Коминтерна
обаче в БКП се засилва мнението, че трябва да се противопостави на
превратаджиите и комунистическата партия е принудена да обяви курс към
въоръжено въстание, което е планирано за септември 1923 г. (Септемврийското въстание).
Няма коментари:
Публикуване на коментар