За мисионерите, с които сме обречени на духовен ръст – Иво Инджев, Радослав Симеонов…

Иво Инджев             Сн. А. Радилов

Има нещо безспорно симптоматично в това, че през 2019 година категорични истини в българската история все още се възприемат като ерес. Има нещо неоспоримо показателно за този народ - българския, а и за претенциите му за свобода, в знаците, маркиращи рефлексите му към историческите събития. И е спорна потребността му от свобода, свобода във всичките и измерения… А и желанието му да я търси… Със сигурност компрометирането на тази потребност бе очевадна на едно публично събитие в Добрич на 7 март. Денят, който за пореден път беше белязан от сблъсъка на истината с агресията на невежеството. Мястото – Регионална библиотека „Дора Габе“, събитието - представянето на книгата на Иво Инджев “Измамата “Сан Стефано“. Сблъсък, който взриви социалните мрежи… Но не и институциите…
Бях чела, бях гледала, бях чувала за издевателства над хората, които се осмеляват да говорят истини, да се заявят… Да бъдат себе си… Но не бях присъствала… Не бях съпреживяла унижението на тероризирането, не бях осъзнала абсолютната безпомощност на фините светли хора пред безпардонното, грубото… Не бях….
И сега, вече дни след края на този гнусен сценарий или в началото на предстоящ грандиозен, след прощаването ми с усещането за елементарна сигурност за оцеляването ми като български гражданин в България, няма да скрия и безсилието, и болката си… Много, много крехък е шансът за оцеляването на достойните българи пред агресията на невежото мнозинство… Онези, на които в нашата действителност и сега - през 2019-а, им е отредена мисията на просветители… На Иво Инджев /когото не познавам лично/, на историка Радослав Симеонов, когото имах шанса да срещна… Мисионери, с които ние – българите, сме обречени на духовен ръст… Или поне тези от нас, които се вписват в енергийния диалог, осветен от истината… И се радвам, че ги има…
„…Аз се учудвам защо все още институциите мълчат и се правят все едно нищо не се е случило. А това е едно пряко посегателство спрямо демокрацията, каквато и да е тя…“, заяви за Медийна група „Добруджа“ Радослав Симеонов.
И не спести откровението си: „Най-безобидната причина, за която мога да се сетя, е неграмотността и невежеството на българина в чисто исторически план. Защото в продължение на много десетилетия комунистическата историография ни представяше една захаросана, лустросана представа за българската история.
И сега - в един прекрасен ден, когато паднаха табутата и започнаха историческите факти да излизат в друга светлина, някои хора просто не могат да понесат тази историческа истина. Аз допускам, че част от тях наистина са истински български патриоти, сигурен съм в това. Но те не могат да понесат, че някой посяга на историята, такава каквато те цял живот са слушали и са живели в лъжа. Те няма откъде да стигнат до всичко онова, което, примерно, пише в книгата на г-н Инджев. Провокиран от това, което се случи, аз си купих книгата и я прочетох. Не виждам нищо, което да ме притеснява, виждам колко са безпочвени обвиненията към него…
…Неприятното е, че винаги историята е била изнасилвана, винаги е била променяна и въртяна по начин, който е угоден за управляващите. Затова в историята винаги са влизали клакьори и хора с нисък политически морал, с ниски политически страсти. Те са се опитвали чрез историята да се изкачат към върха и това е обидното и неприятното…“
Иска ми се да дам мъничък шанс на надеждата, че неприятното и обидното няма да се утвърдят в нещо много по-страшно – категоричното потъпкване на правото ни на свободни граждани… Началото вече е сложено от тези, които са в свирепа битка за оцеляването и пребъдването на митовете, които им осигуриха позиции и благоденствие в българското общество толкова, толкова дълго…

Кр. Димитрова, в. „Глас“ 18.03.2019

Иво Инджев: Организирана престъпна група русофили ме нападна в Добрич

                       Снимки: А. Радилов

Банда русофилски провокатори се опита снощи да осуети представянето на книгата (ми) “Измамата “Сан Стефано” в град Добрич, пише в блога си Иво Инджев. Рокерската банда, имитираща руските “Нощни вълци”, извърши това публично в българския град, който не само отхвърли натрапеното му по времето съветската окупация название Толбухин, но и издигна за първи път в страната на пиедестал ( на мястото на някогашния паметник на съветския маршал) победителя на руските агресори в Добруджа генерал Иван Колев.
Бях поканен от Регионалната библиотека „Дора Габе”, Общобългарския съюз „Истина” и от общината в град Добрич на среща с читатели, но изпратени от Варна моторизирани агресори буквално ме нападна, окупирайки първите редове в залата на

библиотеката. 
Още с влизането ми се опитаха да ми попречат да стигна да импровизираната трибуна. Обърнах се към тях с призив да не провалят срещата с читателите, каквито те не са. Провокаторите от варненското подразделение на путинските “Нощни вълци” обаче започнаха на вият злобно с обиди и закани, че няма да допуснат “предател” като мен да говори за “предателската си книга” – същата, която никой от тях не беше чел.
В продължение на 25 минути, през които бях наричан “боклук” ( спестявам циничното изкривяване на фамилното ми име, с което ме наричаха) и с призиви да бъда разстрелян дузина мъже в черни кожени якета и две жени от същата компания крещяха обичайните за русофилите “въпроси” колко ми плащат американците. Един от тях врещеше, че не съм историк по образование и нямам право да пиша книги на историческа тема. В тон с препоръката на проф. Нина Дюлгерова, която призова във в. “Труд” вчера да бъде “спряна свободната журналистика” в мое лице. http://ivo.bg/2019/03/07/ще-съдя-нина-дюлгерова-за-клевета/
Провокаторите, надъхани в социалните мрежи от варненската партия “Възраждане” , чийто лидер Костадин Костадинов е едновременно сред организаторите на “Луков марш” и участник в митингите на БСП, не позволиха на водещия Георги Чунчуков да говори и бяха на косъм да го нападнат физически, побутвайки го да си ходи.
Всичко, което можах да направя срещу тази банда, беше да запазя мълчание, седнал на няколко метра в пълно обкръжение като заложник в очакване на полицията. Макар хулиганите да се подиграваха на призивите на нормалните хора да бъдат извикани пазителите на реда, когато това най-накрая се случи повечето от тях си подвиха опашката и се ометоха. Останаха само неколцина, но напълно “достатъчни” със заплашителното си присъствие “герои”   с явното намерение да ме “респектират” от упор ако започна да говоря.
Точно срещу мен на един скок разстояние се блещеше здравеняк с кожено яке и големи железни пръстени на юмруците

На първа “бойна линия” остана и най-забележимият от глутница “вълк” – на вид близо 2 метра висок, вероятно към 120 килограмов русофил. Съзнавайки явно, че дори не е нужно да говори, за да изпрати чрез външния си вид съответното послание, той остана в позата на застрашителен сфинкс до края на вечерта на метри от трибуната.
В един момент, когато численото превъзходство в залата наклони везните към нормалните хора, дошли за среща с автора на книгата, провокативните подмятания на хулиганите стихнаха и бяха сведени до епизодични реплики на моето изложение. Залата обаче насъбра смелост и на няколко пъти насмете агресорите с призиви да се махат всички “руски мекерета”. 
Най-истеричният от мекеретата, единственият облечен цивилно, а не като паравоенен руски моторист, беше разпознат от публиката като “трансилванец” , на което той отвърна с цинизми, обичайни за подобни простаци. Но когато видя, че въпреки обидите към мен и призивите му да бъда разстрелян нямам намерение да се откажа, почти се разрева от безсилие, че си искал историята, каквато си я знае и за да не слуша “предателското й пренаписване” хукна към изхода за облекчение на гражданите, грачейки клетви по мой адрес.
Срещата с читателите все пак се състоя.

След нея полицаите поискаха от мен да напиша показания за инцидента. Предложиха ми охрана, но се подписах под протокола, че не желая да ангажирам повече полицията.
Увисва обаче въпросът за това как да бъде окачествена подобна терористична акция, съгласувана и ръководена от една национал-социалистическа партия. Да кажат юристите. За мен това беше организирана престъпна група, действаща в интерес на чужда държава и нейната хибридна война срещу България.
Източник:ivo.bg

Представяне книгата БИВШИ ХОРА по класификацията на Държавна сигурност

Регионална библиотека „Дора Габе” със съдействието на Община град Добрич  организира представяне книгата на проф. Вили Лилков и разследващия журналист Христо Христов „БИВШИ ХОРА по класификацията на Държавна сигурност”. Събитието се състоя в залата на Община град Добрич. Изданието представи общественикът Георги Чунчуков, инициатор на проявата.

Авторите дариха на библиотеката ценната книга, а директорът на културната институция Невяна Христова им подари фототипното издание на библиотеката „Златна книга за Златна Добруджа”.

Вили Лилков е професор по физика. Поводът за написване на книгата е личното му дело за оперативна разработка в Шесто управление на ДС № 26201/85. Делото е заведено с мотив „противодържавна агитация и пропаганда“, както и поради това, че произхожда от семейство на бивши хора, засегнати от народната власт, които „са враждебно настроени спрямо политиката на БКП“ и се водят на специален отчет в ДС. Проучва задълбочено архивите на ДС и се запознава със стотици документи, доказващи репресивната политика, която БКП провежда 45 години срещу бившите хора и техните наследници.

Христо Христов е разследващ журналист с 27-годишен професионален опит, основател на сайтовете desebg.com (2011), agentibg.com (2014) и pametbg.com (2015), посветени на преодоляването на комунистическото минало в България. Автор е на 10 книги, сред които „Секретното дело за лагерите” (1999), „Убийте Скитник” (2005) за убийството на Георги Марков от ДС, „Тайните фалити на комунизма” (2007), „Тодор Живков. Биография” (2009), „Операция Маратон” (2012) за кражбата на Паисиевата история от ДС в манастира „Зограф” и др. Носител е на редица награди за разследваща журналистика. Лауреат е на Гражданската награда на Европейския парламент (2014).