За мисионерите, с които сме обречени на духовен ръст – Иво Инджев, Радослав Симеонов…

Иво Инджев             Сн. А. Радилов

Има нещо безспорно симптоматично в това, че през 2019 година категорични истини в българската история все още се възприемат като ерес. Има нещо неоспоримо показателно за този народ - българския, а и за претенциите му за свобода, в знаците, маркиращи рефлексите му към историческите събития. И е спорна потребността му от свобода, свобода във всичките и измерения… А и желанието му да я търси… Със сигурност компрометирането на тази потребност бе очевадна на едно публично събитие в Добрич на 7 март. Денят, който за пореден път беше белязан от сблъсъка на истината с агресията на невежеството. Мястото – Регионална библиотека „Дора Габе“, събитието - представянето на книгата на Иво Инджев “Измамата “Сан Стефано“. Сблъсък, който взриви социалните мрежи… Но не и институциите…
Бях чела, бях гледала, бях чувала за издевателства над хората, които се осмеляват да говорят истини, да се заявят… Да бъдат себе си… Но не бях присъствала… Не бях съпреживяла унижението на тероризирането, не бях осъзнала абсолютната безпомощност на фините светли хора пред безпардонното, грубото… Не бях….
И сега, вече дни след края на този гнусен сценарий или в началото на предстоящ грандиозен, след прощаването ми с усещането за елементарна сигурност за оцеляването ми като български гражданин в България, няма да скрия и безсилието, и болката си… Много, много крехък е шансът за оцеляването на достойните българи пред агресията на невежото мнозинство… Онези, на които в нашата действителност и сега - през 2019-а, им е отредена мисията на просветители… На Иво Инджев /когото не познавам лично/, на историка Радослав Симеонов, когото имах шанса да срещна… Мисионери, с които ние – българите, сме обречени на духовен ръст… Или поне тези от нас, които се вписват в енергийния диалог, осветен от истината… И се радвам, че ги има…
„…Аз се учудвам защо все още институциите мълчат и се правят все едно нищо не се е случило. А това е едно пряко посегателство спрямо демокрацията, каквато и да е тя…“, заяви за Медийна група „Добруджа“ Радослав Симеонов.
И не спести откровението си: „Най-безобидната причина, за която мога да се сетя, е неграмотността и невежеството на българина в чисто исторически план. Защото в продължение на много десетилетия комунистическата историография ни представяше една захаросана, лустросана представа за българската история.
И сега - в един прекрасен ден, когато паднаха табутата и започнаха историческите факти да излизат в друга светлина, някои хора просто не могат да понесат тази историческа истина. Аз допускам, че част от тях наистина са истински български патриоти, сигурен съм в това. Но те не могат да понесат, че някой посяга на историята, такава каквато те цял живот са слушали и са живели в лъжа. Те няма откъде да стигнат до всичко онова, което, примерно, пише в книгата на г-н Инджев. Провокиран от това, което се случи, аз си купих книгата и я прочетох. Не виждам нищо, което да ме притеснява, виждам колко са безпочвени обвиненията към него…
…Неприятното е, че винаги историята е била изнасилвана, винаги е била променяна и въртяна по начин, който е угоден за управляващите. Затова в историята винаги са влизали клакьори и хора с нисък политически морал, с ниски политически страсти. Те са се опитвали чрез историята да се изкачат към върха и това е обидното и неприятното…“
Иска ми се да дам мъничък шанс на надеждата, че неприятното и обидното няма да се утвърдят в нещо много по-страшно – категоричното потъпкване на правото ни на свободни граждани… Началото вече е сложено от тези, които са в свирепа битка за оцеляването и пребъдването на митовете, които им осигуриха позиции и благоденствие в българското общество толкова, толкова дълго…

Кр. Димитрова, в. „Глас“ 18.03.2019