Повечето „червени куфарчета” фалираха

Иван Костов, премиер на България между 1997 и 2001  г, пред в. „БАНКЕРЪ"

Иван Костов е роден на 23 декември 1949 г. в София. През1974 г. завършва политическа икономия във ВИИ „КарлМаркс", където остава да работи като асистент. Седем години по-късно придобива докторска степен по „Математическо моделиране на икономическите процеси" от Софийския универси­тет. За пръв път е избран за депутат от СДС във Великото народно събрание през 1990 година. Бил е финансов министър в правителството на Димитър Попов, а след това и в следващото на Филип Димитров. Председателе на Съюза на демократич­ните сили между 1994 и 2001 година. Той е и първият български премиер (1997-2001 г.) след демократичните промени, който изкарва пълния си мандат. През 2004 г. с други представители на СДС основава партия „Демократи за силна България", чийто лидер е и до днес. Женен, има две дъщери и двама внуци.

Г-н Костов, какви са очакванията ви за 2013 година? Ще излезе ли България от стагнацията, или ще задълбае още по-надълбоко в нея?

-  Страната е в депре­сия - състояние, което се определя от крайно огра­ниченото потребление,ко­ето не може да започне да расте, и от общата ат­мосфера на несигурност и недоверие на домакинст­вата и бизнеса в бъдеще­то. Те ограничават покуп­ките на предмети с дъл­госрочна употреба и ин­вестициите си. Това пове­дение ще доминира и през тази година, то няма как да се промени. Освен то­ва трябва да добавя и че няма никакви изгледи да се вземат мерки срещу ма­совите злоупотреби в клю­чови сектори на пазара. Под ключови разбирам онези, които няма как да подминеш - не можеш да не купиш гориво и лекар­ства, да не платиш смет­ките си за парно или за ток.

Може ли тази психо­логическа нагласа да се обърне?

- Липсата на доверие в бъдещето,  негативните очаквания са обективен икономически измерител, който свидетелства за ко­нюнктурата, в която се прави предприемачеството. Това са обективни па­раметри и без пречупва­нето им не може да се слу­чи нищо добро - няма как при негативни очаквания да се очаква растеж. Но тези очаквания и не могат да бъдат подправени, за­щото не се подлагат на вестникарски, телевизион­ни или на пиарски мани­пулации.

Това обаче може да се промени след изборите, ако резултатите от тях бъ­дат разтьлкувани като обе­щаващи.

Какъв профил имат икономическите играчи, които успяха да оцелеят в кризата, продължава­ща вече пета година?

- Има два типа. Едните са заелите господстващо положение на пазара - да­ли злоупотребяват с него, или не, е вече друг въп­рос, но те оцеляха. Втори­те са тези, които са приб­лижени до властта и могат да получават подкрепа през обществените поръч­ки, заобикаляйки правила­та. Вижте например масо­вите злоупотреби с общес­твените поръчки в София. Това са двата типа, които оцеляха и които се спра­вят добре. Разбира се, трябва да споменем и зе­меделието - сектора, кой­то за пръв път започна да получава сериозна евро­пейска подкрепа.

Как вървят прегово­рите за новата Синя ко­алиция между ДСБ и „Единство"?

-  Добре вървят. Пове­че информация ще има, ко­гато стигнем до подписва­нето.

Кои са конфликтните точки, които могат да възникнат в преговори­те? Изясни ли се напри­мер кой е по-големият партньор?

-  Никой не е поставял въпроса по този начин.

Да разбирам ли, че вече има съгласие кой какво място ще заеме в листите?

- Не. Тази коалиция се гради принципно, по идей­ни причини. Тя има визия за създаването си и съ­вършено ясни обещания към избирателите си. Лис­тите и другите неща са подробности.

Но са все пак важни подробности.

-  Не. Не са толкова важни подробности за хо­ра, които се смятат за единомишленици. Този път сме останали такива, по­не на мен ми се ще да вяр­вам, че е така. Имам пред­вид хора, които могат да се подпишат под текста за формиране на коалиция, която е дясна алтернати­ва на ГЕРБ.

Доста дълго отказвах­те да коментирате про­цесите в СДС, накрая обаче пак ви изкараха главния виновник за раз­цеплението. Имало ли е след реше­нието от май за разпуска­не на Синя­та коалиция преговори между вас и старото ръ­ководство? Няма как аз да съм излязъл главен ви­новник. Това, което се опитват да твърдят зло­намерени, необективни хора, не се крепи на ни­какви факти. Няма нито едно мое изказване или позиция, които да могат да бъдат приведени като доказателство за подоб­но твърдение. Нека да припомня - не аз съм во­дил преговорите със СДС за Синята коалиция, а двамата ми млади колеги и мои заместници. ДСБ и СДС приготвихме проектодокумента, но той бе­ше отхвърлен от СДС, без аз да съм произнесъл ни­то една дума. Затова аз остро протестирам про­тив това внушение. СДС не подписаха споразуме­нието заради текста в не­го, че сме алтернатива, опозиция на ГЕРБ. Това беше основното противо­речие и последвалите съ­бития, в които маските паднаха, го доказаха.

Не е ли малко иро­нично, че сега прегова­ряте за коалиция имен­но с Надежда Нейнски, от която навремето из­бягахте от СДС?

- Ние сме коалиция с нея от 2009 г., когато тя бе­ше издигната за евродепутат от Синята коалиция, от която СДС все още не беше част. Всички въпро­си за обединението бяха зададени към нас още то­гава и получиха отговор. И той беше даден не от злонамерените ни крити­ци, а от избирателите, ко­ито изпратиха Надежда и Светослав Малинов за представители в Евро­пейския парламент. Но то­зи въпрос сега се отваря от прекъсването на връз­ката на СДС с онези, ко­ито досега са подкрепяли

Синята коалиция.

Има ли у вас горчиви чувства към старото ръ­ководство на СДС, което за президентските избо­ри през 2011 г. влезе в коалиция със Софиянски, Бакърджиев и Праматарски?

-  Това беше фабрику­ване на фалшификат, кой­то беше разпознат от из­бирателя и веднага санк­циониран. Какви чувства да имам? Да, за президен­тските избори нямаше Си­ня коалиция. Но това е въпрос към тогавашното ръководство на СДС. Ние сме потърпевши от тези действия.

Преди известно вре­ме Сергей Станишев лансира тезата за прави­телство на национално­то спасение, за което ре­сурсите само на БСП ня­мало да бъдат достатъч­ни. Бихте ли подкрепили подобен кабинет?

-  Не, при никакви ус­ловия. Това е Беровото правителство. Какво свърши то? Ние не можем да имаме нищо общо с партиите, които обявиха създаването на българс­кия  частен  бизнес за престъпно начинание. Gтези, които обявиха рес­титуцията, родила десет­ки хиляди фирми, за по­рочна, приватизацията, създала стотици хиляди фирми, за престъпна, а връщането на земите, с което се появи българс­кото фермерство, за раз­рушаване за земеделие­то. Ние сме създателите на частния бизнес в Бъл­гария и оставихме 750 хил. функциониращи фир­ми през 2001 година. От тях само половината днес са в регистъра. От тях пък само в половината рабо­тят наети по трудов дого­вор. Има стотици хиляди разочаровани, атакувани и прогонвани от пазара заради  политиката  на Сакскобургготски, трой­ната коалиция и Бойко Борисов. Какво общо мо­жем да имаме с тях? Ние сме създавали частно предприемачество, а те са го унищожавали. Как да търсим с тях отговори­те за възстановяването на българската икономи­ка?

Те си представят, че държавата ще възстанови стопанския Iживот-Бори­сов реже ленти, за да покаже, че прави нещо. А всъщност зад това се крие фалитът на една тре­та от строи­телните фир­ми и почти изчезналият сегмент на фирми, зани­маващи се с недвижими имоти. Този отрасъл е в тежък нокаут. Какво режат, при положе­ние че хиляди строители са загубили работата си? Като че ли активността в строителството и инф­раструктурата зависи от премиера - ами не, не за­виси От него. Зависи от па­зара, от очакванията, от конюнктурата. Какви са ни допирните точки с такъв последовател на Тодор Живков?

Подходящ ли е при­мерът точно със строи­телството? Не е ли най-логичното след надува­нето на балона там, при обръщането на цикъла, точно това да е и най-засегнатият сектор?

- А защо надуха бало­на? Има прост начин да се спре балонът в строи­телството - с ограничава­нето на строителните раз­решения, с частичните ус-тройствени планове, с ре­гулациите. Нито този, ни­то   следващият  балон трябваше да бъдат наду­вани.

Тоест, ако вие бяхте премиер през 2006-2007 г., щяхте да се намесите, за да го ограничите?

- Разбира се, че щяхме да се намесим - това е нез­драво и порочно. Знаете ли сега как излиза от кри­зата ГЕРБ - например в Пловдив? Вдигат данъци­те върху недвижимата соб­ственост и таксите за раз­решително за строителст­во. Е, може ли това да е решение? Че нямало дяс­но и ляво, са пушеци в ли­цето на обикновения чо­век. Това е част от лъжата „Всички са маскари", зад която те се крият. Целта е да не видим чия е отговор­ността за изчезването на толкова много фирми.

Извън властта сте от 2001 година. Колко вре­ме една партия може да

оцелее, без да управля­ва?

- Ами ще видим, ще ви­дим.

Профилирането като вечна опозиция не е ли съ­що начин да участваш в политическото статукво?

- Не. Това е друг нюанс от лозунга „Всички са мас­кари" и „Всички са от ста­туквото". Дайте да избе­рем някой, който не знае откъде се палят лампите в Народното събрание или пък млади лица, които ня­ма да се престрашат чети­ри години да вземат дума­та. А когато го направят, ще се изложат поголовно, защото не познават реч­ника, с който се борави, не знаят съдържанието, историята и досиетата на темите. Нека отново да дойдат „гражданите", за­щото те вече се пробваха - не само при Симеон Сак­скобургготски, но и при Бойко, защото и той беше с движението. Колко пъти трябва българският изби­рател да повтаря грешка­та си, преди да прозре зад маската  „Всички са мас­кари"? Това е най-деструк-тивното нещо, което става в България.

И най-тъжното е, че са­мите икономически вест­ници и медии не защита­ват тази истина. Не приз­нават, че едно е да създа­ваш икономика и конку­ренция и оттам работни места, а съвсем друго е да ги унищожаваш. Едното е дясно, другото е ляво - то­ва са посоките. Лесно е за разбиране, но е прик­рито от очите на самите пишещи братя. Най-много се дразня, когато прочета икономически грамотен журналист да нарича рес­титуцията „порочна". А къ­де е правена непорочна реституция? Навсякъде в Източна Европа имаше реституция и никъде не я нарекоха така.

А знаете ли откъде ид­ва термина „порочен"? Много е интересно. В ля­вата философия контрареволюцията на комунисти­ческата революция е най-големият порок. Връщане­то на заграбените от ко­мунистите имоти е точно контрареволюционно действие. С посткомунис­тическото си съзнание смятаме, че щом държа­вата го е взела веднъж и после го връща, то е нещо порочно.

А можеше ли българ­ската приватизация да стане по по-малко по­рочен начин?

-  Питам ви по колко по-непорочен начин? Ка­то чешката или като гер­манската? В Чехия цяла­та приватизация беше ма­сова и отиде директно в ръцете на бившата номен­клатура и наследниците й. В Германия пък „Тройханд" (Германската аген­ция за приватизация, раздържавила предприятия­та на ГДР - бел. ред.) пла­ти през бюджета 180 млрд. марки, за да се ос­вободи от държавната собственост. Това пороч­но или непорочно е?

Нека за момент да се откъснем от клишетата, които са затрупали всич­ко, и погледнем отстрани процесите в Източна Ев­ропа. Колко митове са сътворили комунистите и ДС, за да прикрият, че в България се създаде час­тно предприемачество?

Тезата на един бивш президент, че е могло по партизански причини да се създаде партизанстваща класа от предприема­чи, е икономическа безс­мислица. Просто защото не можеш да произвеж­даш бизнесмени. От ве­роятно десетките хиляди, които започнаха да пра­вят бизнес с куфарчетата от БСП, огромната част са фалирали. Защото те не стават за това, защо­то бизнесът си има сво­ите правила.

Така че, ако на някого му е пишело на челото „седесар", то­ва не е било гаранция за успех. Не е било доста­тъчно, за да си конкурен­тоспособен и да оцелееш в кризата.

Колко и какви са средствата, с които ще финансирате инициатив­ния комитет за референ­дума за яд­рената енер­гетика?

-Ще се опитаме поне е около 50 хил. лв. да вложим в него, очак­ваме да събе­рем  и други средства. Разбира се,не можем да достигнем до 2 млн. лв. (до­пустимият та­ван за кампа­нията по до­питването - бел. ред.). Ние не разбираме защо беше записана тази гор­на граница. Нямам пред­става и как точно е била изчислена, при положе­ние че дори не става въп­рос за кампания, а за за­щитата на една теза.

По-добър вариант ли е управляващите да не приемат новия Изборен кодекс, както се закани­ха, и да се отиде на из­борите със сега дейст­ващия?

- Настоящият Изборен кодекс е некачествен, по­ради което наблюдатели­те от Организацията засигурност и сътрудничес­тво в Европа отправиха повече от 30 препоръки. На практика това са изис­квания, за да се свали мониторингът. Но поведени­ето на ГЕРБ е и отказ от изпълнение на правител­ственото решение, с кое­то препоръките бяха при­ети. Правителството е обещало и част от тях да намерят място в избор­ния закон. Сега послани­ето на Бойко Борисов не е просто че няма да се съобрази с „наглите" в парламента. Той демонс­трира, че не възнамеря­ва да изпълни обещания­та, които е дал пред Ев­ропа. Съществените поп­равки, които засягат прозрачността и почте­ността на изборите, са споменати поименно от външния министър в офи­циален документ, а Бъл­гария е уверила ОССЕ, че ще ги приеме. Нали раз­бирате какво прави Бо­рисов в момента?

Според вас ще бъде ли успешен опитът за овладяването на дясно­то пространство чрез присъдружни партии?

- Ще видим. Аз мисля, че няма да е успешен. Номного пъти съм бил под­веждан от силната си вя­ра в доброто. Както и в това, че хората разбират за какво се прави пар­тийният инженеринг.

След инцидента, при който беше убит шефът на Националната спорт­на база Петър Божилов, стана известно, че той е бил съдружник на Златомир Иванов-Баретата. Има ли във висшата ад­министрация много хо­ра с подобен бекграунд?

- Има. Венета Марков-ска беше заместник-председател на ВАС. Заместник-председател -нали разбирате за какво става въпрос? А Гугушева пък е прокурор на ви­сока позиция в специа­лизираната прокуратура, която би трябвало да раз­следва такива като Златомир Иванов. Можете да си представите какво е по-надолу.

Виждате ли възмож­ност за приемлив избор на български патриарх през февруари?

- За мен е важно в църквата да станат три неща, като те имат свое­то значение и за излиза­нето на България от де­морализацията. Първото е сътрудниците на ДС да се покаят и да поискат прошка от миряните. С други думи - да признаят греха си. Това е христи­янско, това е възможно -църковният канон да се приложи спрямо тях. Вто­рото е Българската пра­вославна църква да осъ­ди комунизма като абсо­лютно зло, защото той е такова по отношение на самата нея. Ако тя иска да казва на българите на­къде да вървят и от какво да бягат, трябва да го нап­рави. Като не го прави, тя унищожава възмож­ностите на хора­та да се ориен­тират. „Ами щом тия са добри и тия са добри, и ченгетата в цър­квата са добри, но са лоши тия с приватизация­та", работата е ясна. Ето така се заплевяват представи. И трето - 130 све­щеници са уби­ти заради вяра­та си - те са мъ­чениците на църквата и тряб­ва да бъдат по­четени. Целият църковен кален­дар е имена на мъченици, умре­ли заради своя­та вяра, но там не се спомена­ва нито един български све­щеник, убит за­ради това, че е свещеник, без да има съд и присъда. Ако БПЦ не ги поче­те, за каква цър­ква говорим изобщо? Българската църква, а и другите вероизповедания имат задължение да по­казват кое е добро.

Останалите деномина­ции решиха този въпрос - всички без БПЦ и мюф­тийството, което е изця­ло под контрола на бив­шата ДС. Но имало е и имами, които са убивани заради религията си.

Нека пак да попитам -как да се върне предста­вата за морал, след като те не правят най-насъщ­ното?

Разговора води Димитър Ганев

http://www.banker.bg/