П. Симеонов: От всичко, което се случи през последните седмици, печели единствено ДПС

                                        Сн. Кадър Нова ТВ

"След всичко, което се случи в страната през последните няколко седмици, има един основен печеливш и това е ДПС. Не казвам, че те организират всичко това, но изцяло влизат нещата в техния план. ДПС много отдавна натискат Борисов да стане точно това. Все пак Валери Симеонов е основен противник на Движението", коментира пред Нова телевизия политологът Първан Симеонов.
Според социолога Евелина Славкова искането на оставка на кабинета "Борисов" става след някакъв скандал.
"След оставката на Симеонов управляващите ще се опитат да намалят напрежението. Самият Борисов съобщи, че е възможно да има още рокади в правителството", смята тя.
"Не мисля, че вицепремиерът си подаде оставката заради протестите на майките. Той я подаде заради поредната изцепка на депутат от тяхната група, а именно Петър Петров. Може ли да си представите, че през 2018 г., когато след много усилия ние сме затворили тези 150 отвратителни домове за изоставени деца, Симеонов да казва, че децата с увреждания трябва да бъдат там? Валери Симеонов няма място в парламента", коментира журналистът Слави Ангелов.
"Сега е важно какво следва. Първо какъв човек ще сложат на негово място. Ако отново застане някой, който е критичен към Изтока и към ДПС, то промяна няма да има", допълни Първан Симеонов. 

Деньо Павлов развя байряка и в Москва

Един от „инициаторите” на проведените през пролетта на миналата година протести в Добрич за сваляне на правителството Деньо Павлов се появи на митинг в Москва. От десетки снимки във фейсбук отразяващ митинга «От референдум в Крим — към референдум в Русия», проведен на 30 март т.г в руската столица се вижда активното участие на небезизвестния добричлия.

Деньо Павлов е взел участие в митинга, като представител на Гражданска инициатива "България подкрепя политиката на Русия" от България.

Примомняме, че през пролетта на миналата година той бе начело на протестите

като представител на  "Гражданска инициатива за обществен контрол - Добрич". Той развя руското знаме демонстративно и на Националния празник на България 3-ти март. Появяваше се и на протести в София.

Деньо Павлов и Пепа Рашева бяха в състава на 13-членната делегация, която посети Сирия. Общественото внимание беше привлечено, след твърдението, че един от нейните членове,  депутатът от Коалиция за България Страхил Ангелов, е изразил подкрепа за режима на Башар Асад.

Павлов не веднъж е споменавал пред медиите, че е безработен, но не дава отговор на въпроса от къде се издържа и с какви средства организираше протестите и пътуванията си. Отговорът на въпроса вече всеки разумен гражданин може да разбере.

Добрич Утре

За контрапротеста, Шамара и Петното

Ще започна с цитат, за който предварително моля читателите да бъда извинен, защото той е от жанра на надписите, които могат да се прочетат по стените на обществените тоалетни. Ето го:

Един ден се напих, после се сбих и главата на един скапаняк аз разбих.

Стана въргала тогава в квартала и няма алабала алабала алабала.

* * *

Вървя и повръщам, понякога даже припадам, но ставам, изтупвам се и започвам да бягам!

* * *

На четири крака лазя, някъв ме разпитва на английски. Не разбирам к`во ми говориш брато с пагони чекиджийски. Излъгах, че съм половин кореец, на половина мексиканец, заклех се в името на Ангола, че баба ми е албанец.

Авторът на тези редове, преди десетина дни бе приет в качеството му на „лице” (ако употребената дума може да е точна) на т. нар. „контрапротест” от премиер-министъра на републиката Пламен Орешарски. Лице, сиреч, на онази, както ни казват „част от нацията”, която, в резултат на упоритостта и политическата незрялост на протестиращите срещу настоящото управление има опасност да бъде пагубно разделена. Както и да е – очевидно обаче тази „част от нацията” отчайващо страда от отсъствие на свои „лица”, след като се принуди да изпрати на „Дондуков 2” субекта-автор на подобна гнусота, който носи „артистичния” псевдоним Мишо „Шамара”.  За този „Шамар”, признавам, нямах честта да съм чувал до момента, когато започна всекидневно да посещава беловласата групичка на „протестиращите в подкрепа на правителството” (израз, който сам по себе си е нонсенс) и да дава разни изявления, за които централните вестници всекидневно и най-добросъвестно ни информираха: „Ще си дам живота за Пламен Орешарски, заяви Мишо Шамара”, „Ще направя това и това, подчерта Мишо Шамара” и т. н.

Сега ще кажа, че онези, на които въпросният „Шамар” представлява „лицето” и които, както ще разкажа след малко, видях през изтеклата седмица да бъдат стоварвани с автобуси от различни села и паланки пред Парламента, за да подкрепят любимото си правителство, най-вероятно биха зашлевили с по един съвсем реален шамар своите внуци, ако биха ги чули да „рапират” горните „стихчета”.

Другото „лице”, което през изминалите дни олицетвори общността на искащите „на правителството да се даде шанс да работи” – при всичките ми старания да го цитирам също – не се оказа автор на нищо фиксирано върху хартия или платно (за стена на обществена тоалетна не гарантирам). За сметка на това пък той се оказа с още по-красноречиво прозвище. Нарича се Бисер Миланов-Петното. Напразно се опитвах да разбера, с какво собствено се занимава г-н Петното, та да се удостои да стане „лице” на „контрапротестиращата” част от нацията. Хайде, за „Шамара” разбрах, че е звезда във „високия” жанр на рапа. Но Петното? След подробно разпитване и търсене в мрежата узнах единствено, че е рецидивист, с няколко излежани ефективни присъди за кражби, хулиганство и т. н. С две думи разбрах, че г-н Петното е само престъпник. Само – защото такъв, оказва се, е и Шамара, който освен че е автор на шедьоври от рода на горецитираните, също е лежал в затвора.

И тъй, в дните на разправии около президентското вето, в противовес на „разделителя” Плевнелиев, „обединителите” Пламен Орешарски и Цветлин Йовчев (вътрешен министър) приеха не къде да е, а зад портите на Министерския съвет на републиката двама рецидивисти. Приеха ги като „лица” на „дискриминирата от медиите част от нацията”. Приеха ги като „лицата” на подкрепата на своето управление.

Дали си дадоха сметка какъв абсурд сътворяват? Дали дори протестиращите си дадоха достатъчно ясно тази сметка? Защото за мен това „посещение на високо равнище” е скандал дори по-голям от злополучното назначение на Делян Пеевски. Представете си, само си представете: г-н вътрешният министър и експертният макроикономист седят около една маса с криминалните „Шамара” и „Петното” и слушат предложенията на последния (на просто рецидивиста) да сформира групи, които да идентифицирали главните агенти на Сорос в София, които финансират протестиращите, след което да ги предадат на органите на МВР. Явно модата на „гражданските арести” в България се разраства! Г-н Петното обещава на г-н Йовчев да внесе до дни информация за „организаторите на протестите”, за да бъдат обезвредени. Г-н Йовчев не възразява г-н Петното да направи това. Г-н премиерът също. След три дни централните вестници добросъвестно и сякаш това е в реда на нещата ни информират, че обещаната информация на Петното все още не е постъпила и МВР не работи по нея.

И тъй, след още няколко дена (в петък миналата седмица) организациите на БСП и ДПС в страната докараха в София няколко десетки автобуси от различни краища на провинцията, за да покажат най-сетне своята „част” от опасно разделящата се нация. Видях тези хора и честно казано ми стана жал за тях. Те наистина нямаха лица. Лутаха се объркано и нелепо из ларгото, плахо се вглеждаха в стотиците полицаи (които всъщност пазеха тях), търсеха с очи „отговорниците” си, за да им кажат накъде да отидат, някои се объркваха и по крайно комичен начин се озоваваха пред сградата на Народното събрание, където бяха протестиращите срещу правителството. След кратко смайване, докато осъзнаят, че това не са „нашите” поемаха назад, съпровождани от ироничните „овации” на столичани. Не викаха, не се заяждаха, бяха просто забъркани, сгорещени, апатични. И все пак, при всичката си безпросветност, поне по-възрастните от тях изглеждаха по патриархалному благочинни. Затова ми се поиска да спра някой от тях и да му цитирам откъса, с който започнах този текст. Да го попитам след това, към коя „част от нацията” според него принадлежи авторът на тази глупост. И дали знае, че е лежал в затвора. Най-вече обаче, дали знае, че е „лицето” (пак казвам, ако тази дума е на място) на неговия „контрапротест”, че този, този именно субект го е представлявал пред любимия премиер. Че този, дето „повръща, понякога и припада, но става, изтупва се и започва да бяга”, е бил в залата с кристалните полилеи на „Дондуков 2”, където той никога не е припарвал и няма да припари.

Помислих си обаче и още нещо. Помислих си, че наскоро прочетох поредния опус на едного от онези, които за себе си наричам „дежурните медийни мъдреци” (дали бе Кольо Колев или Кънчо Стойчев – тези двама автори някак се сливат в съзнанието ми). В него протестът на столичните граждани бе сравнен с твърде бързо израснало дете-акселерат, което усещало здравината на мускулите си, но не си давало сметка за менталната и социалната си незрялост. Симпатично, т. е. младо същество (наречено „гражданското ни общество”), но все още твърде, твърде неумно – инфантил някакъв…

Не можех, пред лицето на това високомерно портретиране, да не направя сравнението на видяната от мен жалка картина на стоварената с автобуси от страната, лутаща се като изгубена, тълпа, олицетворена (потретям, ако думите, производни от „лице” тук изобщо са подходящи) от „Шамара” и „Петното” и хората от столичния протест. Да, близо 70% от тези хора са млади, много млади. Но знае ли г-н дежурният медиен мъдрец, че немалко от тях са наши студенти, при това едни от най-блестящите? Знае ли сетне проф. Петър-Емил Митев (общият учител на всичките тези дежурни медийни мъдреци), който също като г-н Петното твърди, че те имали организатори зад кулисите („бели ангели”) и че не можели да не са, все пак, платени, че сред тях са поне петдесетина негови колеги със същата академична титла, които отдавна, отдавна не са в ресора на интереси на г-н Джордж Сорос? Знаят ли най-накрая всички, които не спират да твърдят, че софийските протестиращи нямат и не могат да излъчат „лидери”, че сред тях всъщност са естествените лидери на тази нация? Че ако „нацията е разделена” и от едната страна са хората, чиито имена ще изредя след малко, а на другата – Мишо Шамара и Бисер-Петното, то нацията наистина е разделена, но е разделена на нормалните в нея и негодниците в нея?

И понеже от шестдесет и пет дни всеки ден съм на протеста в София (г-н Петното може, ако желае, да ме включи в „справката” си към МВР) ще изредя тук (абсолютно наслуки) двадесетина имена на люде, които няма как да ми се разсърдят, че ги споменавам, защото са на площада напълно открито. Да, г-н Колев (или Стойчев), в обществото на „детето-акселерат”, което нямало зрялост и не било способно да излъчи лидери са: проф. Христо Тодоров – философ и зам. ректор на НБУ, проф. Цочо Бояджиев (философ и Хумболтов лауреат), проф. Георги Близнашки – юрист-конституционалист и бивш депутат от БСП, проф. Александър Кьосев – културолог, проф. Божидар Кунчев – литературовед, доц. Георги Арнаудов – композитор, Юлиана Николова – юрист и бивш кандидат за вицепрезидент, Красен Станчев – икономист и философ, Александър Кашъмов – юрист, арх. Христо Генчев, д-р Светлозар Василев – психиатър, Христо Бойчев – драматург, Емилия Дворянова – писател, Теодора Димова – писател, Георги Тенев – писател и драматург, Панайот Денев – журналист, Иво Инджев – журналист, Иван Добчев – режисьор, Христо Мутафчиев – актьор и председател на САБ, Славчо Пеев – актьор, Светлана Янчева – актриса, Силвия Лулчева – актриса, Кирил Маричков – музикант….

От другата страна са хората от автобусите и техните „лица”: Мишо Шамара и Бисер-Петното.

Приятно събеседване с последните двама, г-н министър-председателю.

 Калин Янакиев 

 http://kultura.bg

Иван Бедров Протестът вече победи

                                     Сн. А. Радилов

Правителството на Пламен Орешарски все още не е подало оставка, но протестите вече постигнаха резултат: гражданите успяват да изолират всеки опит за манипулация и да демонстрират позитивно, европейско и толерантно поведение. На пръв поглед звучи като нещо толкова естествено, че изобщо не трябва да го забелязваме. Поредицата лумпенизирани, яхнати и манипулирани протести обаче е толкова дълга, че този път хората на улицата наистина заслужават “Браво!”

Мутрите

Всяка вечер на площада пред Министерския съвет идва една малка групичка здрави мъже и това предизвиква единствено стреснати погледи от околните и шушукания: “Виж, виж - мутри”. На петия ден обаче няколко десетки яки момчета с бръснати глави пристигнаха под строй и това вече не остана без последствия. Протестиращи и журналисти ги засипаха с въпроси: “Какви сте вие? Кой ви докара?” и призиви да се връщат там, откъдето са дошли. Хората започнаха да скандират: “Провокатори”, и да настояват полицаите да изолират здравите момчета.

Разбира се, че всеки е невинен до доказване на противното и никой не може да обвини без доказателства тези мъже, че са планирали сблъсъци. Бдителността на гражданите обаче е толкова засилена, че изолират всеки, който им се стори малко по-съмнителен. Споменът от агитките, които замерваха полицаите с камъни и бутилки през зимата, е прекалено пресен. Урокът е научен.

#ignoreVolen

Професионалният производител на скандали Волен Сидеров успя да се превърне в главен герой в третата и четвъртата вечер на протестите. С ясното съзнание, че шествието на част от гражданите минава и покрай централата на “Атака”, той организира провокация с контрамитинг и принуди всички медии да се занимават повече с него, отколкото с исканията на протеста. А към този момент главното искане вече бе формулирано върху плакатите “Олигарски, върви си!”

За по-малко от денонощие социалните мрежи бяха залети от идеи как войнстващият ентусиазъм на Волен Сидеров да бъде изолиран и той да престане да бъде централната тема. Хаштагът (кодова дума за постинги в Twitter и Facebook по една и съща тема) #ignoreVolen се превърна в парола за хиляди. Игнорирането на Волен Сидеров се изразяваше в призиви да не се споделят новини, свързани с него, както и да не се протестира пред централата на “Атака”. На площада пред партийния дом дойдоха хора с тениски с отпечатано #ignoreVolen, а листовете хартия със същия надпис бяха стотици. Сидеров беше успешно изолиран.

Офицерска чест

Нали си представяте какво се разгаря в главата на един офицер, когато му изпратят за директор някой като Делян Пеевски. Погледите на полицаите по улиците са красноречиви - те са заедно с протестиращите. Сградата на Министерския съвет е опасана от униформени, но точно пред входа  демонстративно е поставена крехка и красива руса полицайка. Хората разчитат тези знаци и когато времето стана горещо, започнаха да оставят бутилки с вода пред полицаите.

Декларацията на един от полицейските синдикати срещу превръщането на служителите на МВР в актьори в шоуто на Волен Сидеров е безпрецедентна. Това на практика е политическо изявление, вземане на страна, което в друг случай би изглеждало недопустимо. Понякога правилните решения не са точно по процедура, но полицаите държаха да кажат на хората: “С вас сме!” След това дойде съвсем естествено и решението на Столичната дирекция на вътрешните работи да отцепи по-голяма зона около централата на “Атака” и така да не допусне сблъсъци.

Туй или онуй

Въпреки, че още в петък Бойко Борисов призова депутатите от ГЕРБ да не участват в протестите, те не го послушаха. Снимките на Лиляна Павлова и Делян Добрев от площада станаха изключително популярни в социалните мрежи. След като лидерите на БСП и ДПС няколко пъти обвиниха протестиращите, че са платени участници в сценарий на ГЕРБ за връщане във властта, се появиха нови лозунги. “Не искаме и ГЕРБ” беше дописано на плакатите от първите дни, а някои разпространяваха разпечатки на колаж с надпис “Не гоним туй, за да дойде онуй”. Като под “туй” е снимката на Делян Пеевски, а под “онуй” - на Искра Фидосова.

Не мина и номерът “среща с представители на протестиращите”, който управляващите пробваха в началото на седмицата. Класически метод за разделяне на недоволните, използван дори и от Реджеп Ердоган преди дни в Турция. Когато Пламен Орешарски покани “представители на протестиращите” в 15 часа в Министерския съвет, най-често срещаното съобщение в социалните мрежи беше: “Ще закъснея, на работа съм. Ще дойда в 18:30”. И протестът вечерта бе по-многолюден от предния ден.
Всичко това е толкова различно от традиционното ни самосъжаление - колко наивни били българите, какви мрънкачи били, как нямали усещане за общност, а чувството за справедливост пък не го познавали изобщо. Видяхме, че това не е вярно и това е най-голямата и вече постигната победа на протестиращите.

 Иван Бедров 

trud.bg 

Увеличава се броят на протестиращите в Добрич

За трета поредна вечер няколко десетки добричлии се събраха на протест пред областната управа. Макар и малко, тази вечер броят на протестиращите надхвърли 50. 
Добричлии отново протестираха срещу правителството на Пламен Орешарски, против назначаване на областен управител от ДПС, за свикване на Велико народно събрание, промяна в Конституцията и изборния закон,  промени в съдебната система, граждански контрол, задължително гласуване и се обявиха против олигархията.
"Оставка" и "Промяна" скандираха събралите се пред Областна управа в Добрич.
Протестиращите се уговориха утре в 18.30 часа да се съберат пред храм „Св.Георги” и да направят шествие в центъра на града.

Добрич мощно освирка Даниела Пеловска

И тази неделя протестът на добричлии тръгна от градинката пред храма „Свети Георги” в Добрич. Между 1500 и 2000 души присъстваха на шествието днес. Още в началото на протеста от инициативния комитет посочиха, че се разграничават от всякакви политически партии, че това е недоволство на гражданите, независимо от партийната принадлежност.
Отново протестиращите в шествието развяваха националния трибагреник на фона на освирквания, възгласи: „Мафия”, „България” , „Всеки ден ще е така до победата”. На част от лозунгите пишеше:: „България не е бедна, нея я ограбват”, „Съд и конфискация за грабителите”, „Промяна на изборния закон”, „23 години криминален период – стоп”. Днес протестното шествие в Добрич се придвижи по друг маршрут – По централната улица „25-ти септември” от градинката пред храм „Свети Георги” пл. „Свобода”, Община Добрич, пл. „Демокрация”, Областна управа и отново на пл. „Свобода”.
При спирането пред Община Добрич, мощно бе освиркана Даниела Пеловска. Ораторите заявиха, че предсрочни избори са глупост. Те желаят смяна на системата.
Другата спирка на протестното шествие бе площад „Демокрация”. Там за кратко настъпи лек смут край микрофона, защото от инициативния комитет отнеха думата на гражданин, споменал име на политическа партия. В Община Добрич да бъде разкрит Координационен център, който да приема исканията на протестиращите и да ги изпраща към централната власт. Това искане бе отправено по време на днешния протест.
Протестиращите се обединиха около идеята за необходимостта от глобални промени в държавата, което бе аплодирано и последваха възгласи „България”. След това шествието премина покрай Областна управа, но там не се спря и продължи към пл. „Свобода”. Първоначалният маршрут предвиждаше и протест пред сградата на Енерго-Про. След като прозвуча химнът на Република България част от протестиращите изиграха се хванаха на хоро. Следващата неделя отново ще има протест, заявиха организаторите.

Един от лидерите на протестите член на партия "Българска левица" и шеф на младежката структура на русофилите

Един от лидерите на протеста - Ангел Славчев се оказа член на партия "Българската левица". 31-годишният IT-специалист нашумя с участието си в протестите срещу проучването и добива на шистов газ. Той е оглавил и младежката структура на русофилите, чийто ръководител е издателят на в. "Дума" Николай Малинов. Лидерът на протестиращите във Варна Иван Петров заяви, че не е доволен от оставката на правителството, защото така нямало пред кого да поставят своите основни искания.

"Протестиращите организират срещи на всички инициативни комитети от страната, за да обсъдят и изберат национален комитет", съобщи един от лидерите на недоволните във Варна - Иван Петров. Според него, вероятно този комитет ще се казва "Васил Левски".

Очаква се бъдещият национален комитет да реши как точно ще продължат протестите и с какви искания.

Първото общо съвещание на организаторите от страната е обявено за тази събота. Възможно е тогава и да се роди новата формация.

glasove.com